Тато пръв пробвал асансьора на най-високия хотел в Пловдив С...
Келнерите работеха с папийонки и жилетки и при 39 градуса лете, спомня си един от първите шефове Михаил Боев
На 18 юни т.г. парк-хотел „ Санкт Петербург” отбелязва своя 40-и празник. По този мотив Михаил Боев, един от първите шефове в хотела, сбъдна една своя отдавнашна фантазия - да събере част от колектива, сложил основите на перлата в родния туризъм. Това са хората, които познават всички тънкости в занаята. Те са се шлифовали дълго около посрещането на редица ВИП посетители и делегации в годините на соца.
През юли в далечната 1981-ва откриват най-новия хотел под тепетата. Той се назовава парк-хотел „ Ленинград”, а мотивът е Световното ловно ревю. Специално за случая идва и Бащицата - първият човек в страната Тодор Живков. „ Качихме го с защитата на асансьора, с цел да го отведем до президентския апартамент - спомня си Михаил Боев. - Но ненадейно асансьорът спря сред етажите. Знаех, че с отскачане той още веднъж потегля, леко подскочих и за моя наслада асансьорът потегли. Другарят Тодор Живков обаче незабавно ме попита: " Откъде са импорт тези асансьори? Отговорих му: Австрийски са, другарю Живков”. Той се засмя с неговото ха-ха-ха и сподели: " Значи и капиталистите вършат калпава стока!”.
Първата ми обич е хотел „ Марица”, само че огромната е парк-хотел „ Ленинград”, споделя Михаил Боев. Дипломиран инженер-технолог, кадър на Висшия институт по хранително-вкусова индустрия, той е назначен за заместник-директор на хотела осем месеца преди откриването му през 1981 година Строен близо 17 години, „ Ленинград” е напът да се трансформира в новата перла на Пловдив. И до през днешния ден хотелът е една от най-високите здания под тепетата - 25 етажа, с жилища на всеки етаж, плюс един президентски. Ресторантската му част е също толкоз внушителна: два салона, балкон, дневният кафе-бар „ Панорама” на 22-рия етаж, нощен бар " Бели нощи " и други В началото по план трябвало да го кръстят „ Москва”, само че по-късно победило парк-хотел „ Ленинград” - изключително с оглед побратимяването на двата града Пловдив и Ленинград.
„ Униформеното облекло беше безусловно наложително в тези години - спомня си Михаил Боев. - Сервитьорите и барманите носеха костюм, вратовръзка или папийонка. А пък елекът беше наложителен за сервитьорите - даже когато температурите на открито стигаха до 39 градуса”.
Хотелът бил новаторски още преди време. Тъй като асансьорите били дребни, а идвали до 17 групи с обемен багаж, Михаил убедил проектанта арх. Душко Романов да се построи огромен външен панорамен асансьор от южната страна със спирки на всеки от етажите. " Така асансьорът трябваше да стига до нощния бар на 25-ия етаж”, изясни Боев. По това време, както и през днешния ден, хотелът е една от най-високите здания в целия град. А панорамният й асансьор се очертавал да стане атракция, от която се вижда целият град дружно с тепетата. За страдание, това самоуверено желание по този начин и не се осъществило в годините заради липса на средства.
„ Оптимист съм, че концепцията за панорамен асансьор може да се случи през днешния ден, освен това доста елементарно, със актуалните технологии на строителство. Той би се трансформирал в най-новата и огромна туристическа атракция на Пловдив!”, предлага Михаил Боев.
Питиета под надзор - единствено по 200 грама на вечер
„ Навремето Таня Сотирова - админ в парк-хотела, знаеше имената на всички остарели клиенти и ги посрещаше поименно”, спомня си през днешния ден Боев. В администрацията на хотела работели 11 дами и единствено един мъж, смее се дългогодишният кадър на „ Балкантурист”. Негова е заслугата да събере най-младия и добре подготвен колектив в града. И да го трансформира в първокласен тим. Някои от тези хора, изключително готвачите, и до през днешния ден работят в елитните частни заведения на Пловдив.
„ За да няма пияни, бях разпоредил в нощния бар „ Панорама” да не се сервира корав алкохол повече от 200 грама. Това стана мотив авторитетни клиенти, на които им се искаше да пийнат няколко чашки повече, да ме уволняват най-малко няколко пъти”, споделя със смях Михаил Боев. В нощния бар обаче едно време свирел най-хубавият оркестър в града, ръководел го музикантът Господин Господинов-Чоко. Балетът също бил на равнище, а в бар " Панорама " постоянно звучала класическа музика - на пианото свирела Соня, а на флейта - Ася.
Музиката 10% - западна, 90% - руска
На покрива на хотел „ Ленинград” инсталирали антена за лъчение на руска телевизия. „ По време на монтажа един ден към 17 часа ми се обади сътрудничката на секретаря по идеологическите въпроси при Окръжния съвет на Българска комунистическа партия, като ми поръча на другия ден в 10 ч. да бъда при него. Бях доста обезпокоен и прозвъних на всички оркестри и артисти, като започнах от този в ресторанта, на нощния бар, на озвучаването - питах дали не са изпълнявали повече от 10% западна музика, какъвто беше регламентът. След като влязох при секретаря, той ми сподели: „ Другарю Боев, за какво си срещу руската телевизия? “. Аз му отговорих, че не знам защо става дума, само че в диалога се разбра, че техниците, които инсталираха антената, желаеха да им дава две хотелски стаи за апаратурата. Бях им дал отговор, че с хотелска стая разполага единствено ръководителят на Комитета по туризма и комерсиална повърхност за други цели не е допустимо да се употребява.
Тогава предложих следното решение - да се освободи една от двете стаи на най-горния етаж, тъкмо под покрива на нощния бар, където имаше гримьорни - едната се ползваше от мъжете, а другата от дамите. Стаята се оказа изцяло задоволителна за задачата, като с това казусът беше решен, а пък за мен се разбра, че не подривам предаванията на руската телевизия “, споделя Михаил Боев.
На 18 юни т.г. парк-хотел „ Санкт Петербург” отбелязва своя 40-и празник. По този мотив Михаил Боев, един от първите шефове в хотела, сбъдна една своя отдавнашна фантазия - да събере част от колектива, сложил основите на перлата в родния туризъм. Това са хората, които познават всички тънкости в занаята. Те са се шлифовали дълго около посрещането на редица ВИП посетители и делегации в годините на соца.
През юли в далечната 1981-ва откриват най-новия хотел под тепетата. Той се назовава парк-хотел „ Ленинград”, а мотивът е Световното ловно ревю. Специално за случая идва и Бащицата - първият човек в страната Тодор Живков. „ Качихме го с защитата на асансьора, с цел да го отведем до президентския апартамент - спомня си Михаил Боев. - Но ненадейно асансьорът спря сред етажите. Знаех, че с отскачане той още веднъж потегля, леко подскочих и за моя наслада асансьорът потегли. Другарят Тодор Живков обаче незабавно ме попита: " Откъде са импорт тези асансьори? Отговорих му: Австрийски са, другарю Живков”. Той се засмя с неговото ха-ха-ха и сподели: " Значи и капиталистите вършат калпава стока!”.
Първата ми обич е хотел „ Марица”, само че огромната е парк-хотел „ Ленинград”, споделя Михаил Боев. Дипломиран инженер-технолог, кадър на Висшия институт по хранително-вкусова индустрия, той е назначен за заместник-директор на хотела осем месеца преди откриването му през 1981 година Строен близо 17 години, „ Ленинград” е напът да се трансформира в новата перла на Пловдив. И до през днешния ден хотелът е една от най-високите здания под тепетата - 25 етажа, с жилища на всеки етаж, плюс един президентски. Ресторантската му част е също толкоз внушителна: два салона, балкон, дневният кафе-бар „ Панорама” на 22-рия етаж, нощен бар " Бели нощи " и други В началото по план трябвало да го кръстят „ Москва”, само че по-късно победило парк-хотел „ Ленинград” - изключително с оглед побратимяването на двата града Пловдив и Ленинград.
„ Униформеното облекло беше безусловно наложително в тези години - спомня си Михаил Боев. - Сервитьорите и барманите носеха костюм, вратовръзка или папийонка. А пък елекът беше наложителен за сервитьорите - даже когато температурите на открито стигаха до 39 градуса”.
Хотелът бил новаторски още преди време. Тъй като асансьорите били дребни, а идвали до 17 групи с обемен багаж, Михаил убедил проектанта арх. Душко Романов да се построи огромен външен панорамен асансьор от южната страна със спирки на всеки от етажите. " Така асансьорът трябваше да стига до нощния бар на 25-ия етаж”, изясни Боев. По това време, както и през днешния ден, хотелът е една от най-високите здания в целия град. А панорамният й асансьор се очертавал да стане атракция, от която се вижда целият град дружно с тепетата. За страдание, това самоуверено желание по този начин и не се осъществило в годините заради липса на средства.
„ Оптимист съм, че концепцията за панорамен асансьор може да се случи през днешния ден, освен това доста елементарно, със актуалните технологии на строителство. Той би се трансформирал в най-новата и огромна туристическа атракция на Пловдив!”, предлага Михаил Боев.
Питиета под надзор - единствено по 200 грама на вечер
„ Навремето Таня Сотирова - админ в парк-хотела, знаеше имената на всички остарели клиенти и ги посрещаше поименно”, спомня си през днешния ден Боев. В администрацията на хотела работели 11 дами и единствено един мъж, смее се дългогодишният кадър на „ Балкантурист”. Негова е заслугата да събере най-младия и добре подготвен колектив в града. И да го трансформира в първокласен тим. Някои от тези хора, изключително готвачите, и до през днешния ден работят в елитните частни заведения на Пловдив.
„ За да няма пияни, бях разпоредил в нощния бар „ Панорама” да не се сервира корав алкохол повече от 200 грама. Това стана мотив авторитетни клиенти, на които им се искаше да пийнат няколко чашки повече, да ме уволняват най-малко няколко пъти”, споделя със смях Михаил Боев. В нощния бар обаче едно време свирел най-хубавият оркестър в града, ръководел го музикантът Господин Господинов-Чоко. Балетът също бил на равнище, а в бар " Панорама " постоянно звучала класическа музика - на пианото свирела Соня, а на флейта - Ася.
Музиката 10% - западна, 90% - руска
На покрива на хотел „ Ленинград” инсталирали антена за лъчение на руска телевизия. „ По време на монтажа един ден към 17 часа ми се обади сътрудничката на секретаря по идеологическите въпроси при Окръжния съвет на Българска комунистическа партия, като ми поръча на другия ден в 10 ч. да бъда при него. Бях доста обезпокоен и прозвъних на всички оркестри и артисти, като започнах от този в ресторанта, на нощния бар, на озвучаването - питах дали не са изпълнявали повече от 10% западна музика, какъвто беше регламентът. След като влязох при секретаря, той ми сподели: „ Другарю Боев, за какво си срещу руската телевизия? “. Аз му отговорих, че не знам защо става дума, само че в диалога се разбра, че техниците, които инсталираха антената, желаеха да им дава две хотелски стаи за апаратурата. Бях им дал отговор, че с хотелска стая разполага единствено ръководителят на Комитета по туризма и комерсиална повърхност за други цели не е допустимо да се употребява.
Тогава предложих следното решение - да се освободи една от двете стаи на най-горния етаж, тъкмо под покрива на нощния бар, където имаше гримьорни - едната се ползваше от мъжете, а другата от дамите. Стаята се оказа изцяло задоволителна за задачата, като с това казусът беше решен, а пък за мен се разбра, че не подривам предаванията на руската телевизия “, споделя Михаил Боев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ