Най-странните похвати на древната война
Казват, че в любовта и войната всичко е разрешено. Но когато става дума за бомби с чума и офанзиви със инфектирани със смъртоносни патогени магарета, не сме изключително съгласни. Много преди Опенхаймер да се трансформира в Смъртта, унищожителят на светове, с атомната бомба, хората са измисляли изобретателни способи да се осакатяват и убиват един различен – и доста от тях са се опирали на опустошителната мощ на природата.
Разбира се, не всяко оръжие е било изключително комплицирано, само че е истина и че е имало пагубни химически отвари, които и до през днешния ден остават мистерия за науката.
Нека в този момент разгледаме някои от най-лошите – или най-хубавите, според от гледната точка – оръжия от античните войни.
Преди съвсем 2000 години хората откриват метод да употребяват скорпионите като оръжие – като вършат глинени бомби и ги пълнят с тях. Както изяснява авторката на книгата „ Гръцки огън, отровни стрели и бомби със скорпиони “ Адриен Майор, те са били хвърляни по римските бойци под ръководството на император Септимий Север през 198-99 година от н. е., когато те се опитвали да обсадят античния необитаем град Хатра.
Войниците устоят 20 изтощителни дни и в последна сметка отбраната на града побеждава и армията на Север се отдръпва.
В един от най-ранните образци за биологична война взе участие хетската чума, която поразява Източното Средиземноморие през XIV в. прочие Хр. Смята се, че бактериалното заболяване туларемия (причинено от бактерията Francisella tularensis) е било въоръжено под формата на инфектирани овни и магарета, които са били ситуирани по комерсиалните пътища на враговете.
Комбинацията от инцидентно и злонамерено разпространяване на заболяването е довела до зараза – което не е изненадващо, като се има поради какво споделят за нея от Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите: „ Туларемията, бактериална зооноза, се предизвиква от Francisella tularensis, една от най-заразните патогенни бактерии, които са известни. За да се провокира заболяване, е належащо посяването или вдишването на едвам 10 организми. “
Пир, цар на Епир, претърпява унизително проваляне, когато се пробва да позволи спор в Аргос благодарение на флотилия от бойни слонове. Според историята, тялото на един от умрелите му бойни слонове блокирало изхода, когато пристигнало време да си потеглят, и това предиздвикало останалите животни да побеснеят.
При багра Пирх бил ранен от противников боец и в отговор го пробол смъртоносно. В гневна тъга майката на прободения хвърлила керемида в главата на Пирх.
Военните слонове били ефикасни против конната конница и били потребни и при мачкането на врага. На някои от тях се слагали шипове върху бивните, като този горе, с цел да се добави спомагателен детайл на заплаха.
Но живите танкове не били без слаби места – тъй като тогава се появили бойните свине.
Можете да си визиите какофонията от звуци, която се разиграва по време на борба: звън на мечове, крясъци на убити хора… и на фона на целия този безпорядък най-омразният тон на бойните слонове: писъкът на паникьосано прасе.
Когато Пир за пръв път довел слоновете при римляните през 280 година прочие н. е., те забелязали, че неприятното им зрение се съчетава с сензитивност към звуци и нищо не ги разстройва по този начин, както квиченето на свиня. Както написа в The Conversation, това ги стимулирало да подхващат контраофанзива с свине, съдействала за тежките загуби, които щели да завоюват на краля безсмъртната фраза „ пирова победа “.
Представяли ли сте си в миналото, че водата може да гори?
На Византийската империя не ѝ се е налагало да си показва, когато архитектът Калиник от Хелиополис основава смъртоносно оръжие, наречено „ гръцки огън “, което се употребява в морските войни. Въведено за първи път по време на ръководството на император Константин Погонат през 672 година, то способства за огромната блокада на Константинопол, а „ тайната му формула “ е строго защитавана.
Когато се хвърляли по корабите, химическата запарка, формирана от нефт или нафта, се запалвала, като горяла даже във вода. Точните ѝ съставки и механизмът на запалване не са известни сигурно, само че съгласно Кралските музеи в Гринуич е допустимо да е употребена негасена вар, с цел да се задейства химическата реакция. Тъй като водата не пособия за потушаването на пламъците, атакуваните се нуждаели от пясък или оцет, с цел да спрат пожара.
