Казват, че смисълът на този живот е любовта. Да, едва

Казват, че смисълът на този живот е любовта. Да, надали има по-хубаво възприятие от това да обичаш, само че и да бъдеш обичан. Когато любовта не е взаимна, тя е тъжна, мъчителна, мъчителна. Тази обич е способна да убие душата на всеки, който я изпита. И тогава разбираме, че е по-добре да затвориш сърцето си, вместо да го обречеш на страданието, наречено несподелена обич.

На този свят има толкоз доста обич без връзки и връзки без обич. И в случай че би трябвало да предпочитам, почтено не бих предпочела нито един от двата избора. И в двата случая ти си жертван на злощастие. Да, може би във връзката без обич има почитание, съгласие, успокоение. Но това не е задоволително, с цел да бъдеш благополучен.

Но знаете ли кое е по-мъчително и от двете? Живот с отровен сътрудник. Да имаш подобен човек до себе си и да осъзнаваш това, само че все пак да продължаваш да живееш с него с вярата, че един ден той ще се промени, търпейки всички негови унижения, обиди и надменно отношение е висша форма мазохизъм. И не, това не е обич. Никой, който обича същински не се трансформира в призрачен сън за своята половинка. Ако аз обичам някого, то ще направя всичко допустимо, с цел да бъде благополучен. Защото моето благополучие зависи от неговото. И тъй като аз желая той да е подобен. Искам той да е най-щастливия човек на света. Защото го обичам. Силно. Истински. Безрезервно.

Когато продължаваш да търпиш нередностите, които прави твоят сътрудник, ти неизвестно се превръщаш в съучастничество към личната си крах. Да, крах, тъй като токсичният сътрудник е като пиявица, която изсмуква от теб и последната капка благополучие, вяра, обич. Докато не те остави без нищо. Или до момента в който не те накара да намразиш себе си. Да, токсичният сътрудник може да те докара до полуда. Той оставя контузия.

Неизлечима контузия, която бележи живота ти и ти лишава шанса още веднъж да се довериш. Отново да обичаш. Отново да живееш. С него просто съществуваш. И се самосъжаляваш всеки един ден от своя живот, питайки се с какво си заслужила това. С нищо, скъпа. Ти сама го позволи до себе си и само ти може да се откажеш от този човек. И да се събудиш от ужасния призрачен сън, наименуван „ обич “. Защото това не е обич. Това е мазохизъм.

Ти си тази, която протяга ръка от самото начало. Помниш ли какъв брой хубаво беше при започване на връзката ви? Постоянни диалози, срещи, чатове. Ти споделяше всичко на него, както и той на теб. Вие не бяхте единствено влюбена двойка, само че и най-хубави другари. Но един ден всичко се промени. Неочаквано. Внезапно.

Както се споделя, всички знаем, че доста хубаво въобще не е на хубаво. И след нещо толкоз красиво следва друго нещо. Не чак толкоз. Дори повече. Нещо, от което ще те заболи. Нещо, което ще се опита да те събори. И да те разбие. Съсипе. Унищожи.

Хората се трансформират. И може би в никакъв случай няма да разберем същинската причина, заради която те го вършат. Но с изключение на, че се трансформират, те и нараняват. Без да осъзнават това. Нима е обикновено един човек да се държи добре с теб, да те търси непрекъснато и да ти приказва красиви думи, а в идващия просто да спре да те търси от нищото? Мислиш ли, че е без причина. О, не!

Има причина за всяко държание, както и последици. И в случай че ти си единствената, която към този момент търси, звъни и се бори за тази връзка, то може би той се е отказал от нея. По тихия метод, който е и най-болезненият подобен. Но допустимо ли е да го е направил, тъй като те ненавижда и не желае да има нищо общо с теб? Трябва да има и други признаци, които да удостоверяват тезата ни за омразата. Защото омразата е мощно възприятие.

И би трябвало съществено да навредиш на някого, с цел да стартира да те ненавижда. Но по какъв начин би могла да нараниш човек, който толкоз доста обичаш? Или може би тъкмо това е повода за държанието му. Обичта ти към него. Обич, която той не желае. Обич, от която се опасява. Защото той не е привикнал да бъде обичан. И не знае по какъв начин да постъпи. Объркан е. Но вместо да ти показа какво усеща, той взема решение просто да се отдръпне встрани. Да спре да те търси. И да се държи по този начин, като че ли не съществуваш за него. А знаеш ли кое е по-лошо от омразата? Безразличието.

Вижте още⤵️