Родопчани – хора от друго тесто: трудолюбиви, добронамерени и истински
„ Казват, че Господ, когато създавал света, се спрял най-дълго над Родопите – с цел да хвърли там най-вече положително. “ И може би това не е просто легенда, а истина, която проличава в очите и думите на хората от планината.
Село Касък – кътче добрина в сърцето на Родопите
Севдалина Прингова показа във Фейсбук своята история от село Касък, община Доспат, област Смолян — роман, който стопля сърцето и връща вярата в човешкото.
„ Посетихме селото, с цел да си закупим телешко месо. Докато чакахме хората да се приготвят, взехме решение да се разходим. Стигнахме до малко магазинче, в което частта му беше пригодена като барче. Още при влизането трите дами, които си пиеха кафенцето, ни посрещнаха с думите: ‘Добре пристигнали!’ – и незабавно ни почерпиха с вафли. “
Прост жест, само че цялостен с човечност — такава, каквато като че ли рядко се среща през днешния ден.
По време на диалога със собствен събеседник, локален гражданин, Севдалина научава, че в Касък живеят към 800 души. Там няма нито една празна къща, а двайсетина фамилии чакат ред за имоти, с цел да строят нови.
„ Детската градина е напълно санирана и цялостна с деца. Училището е реновирано и разширено. В селото има и единствената хлебопекарна в община Доспат, “ споделя дамата.
Докато доста български села западат и обезлюдяват, Касък диша, живее и пораства. Препитанието на локалните идва от отглеждането на животни, фермерството и работата в чужбина.
„ Има дребни и едри стопани – един от тях отглежда към хиляда овце, “ споделя Севдалина. А в думите ѝ зазвънява горделивост и удивление:
„ Нашият събеседник разказваше за родното си село по този начин, като че ли мед му капеше от устата. Останах с усещането, че там е различен свят – човешкото отношение е на високо равнище, а полезностите са опазени. “
Родопите – планината на сърцето
Историята на Севдалина Прингова не е просто пътепис. Тя е увещание, че в България към момента има места, където добротата не е забравена и усмивката е първата дума от всеки диалог.
„ Родопчани са от друго тесто забъркани – работливи, доброжелателни, сладкодуми и просто положителни хора. “ И може би точно по тази причина, както споделят старите родопчани, „ когато Господ минавал отсам, се усмихнал – и оставил положителното вечно да живее в тази планина. “
Снимки: Севдалина Прингова
Село Касък – кътче добрина в сърцето на Родопите
Севдалина Прингова показа във Фейсбук своята история от село Касък, община Доспат, област Смолян — роман, който стопля сърцето и връща вярата в човешкото.
„ Посетихме селото, с цел да си закупим телешко месо. Докато чакахме хората да се приготвят, взехме решение да се разходим. Стигнахме до малко магазинче, в което частта му беше пригодена като барче. Още при влизането трите дами, които си пиеха кафенцето, ни посрещнаха с думите: ‘Добре пристигнали!’ – и незабавно ни почерпиха с вафли. “
Прост жест, само че цялостен с човечност — такава, каквато като че ли рядко се среща през днешния ден.
По време на диалога със собствен събеседник, локален гражданин, Севдалина научава, че в Касък живеят към 800 души. Там няма нито една празна къща, а двайсетина фамилии чакат ред за имоти, с цел да строят нови.
„ Детската градина е напълно санирана и цялостна с деца. Училището е реновирано и разширено. В селото има и единствената хлебопекарна в община Доспат, “ споделя дамата.
Докато доста български села западат и обезлюдяват, Касък диша, живее и пораства. Препитанието на локалните идва от отглеждането на животни, фермерството и работата в чужбина.
„ Има дребни и едри стопани – един от тях отглежда към хиляда овце, “ споделя Севдалина. А в думите ѝ зазвънява горделивост и удивление:
„ Нашият събеседник разказваше за родното си село по този начин, като че ли мед му капеше от устата. Останах с усещането, че там е различен свят – човешкото отношение е на високо равнище, а полезностите са опазени. “
Родопите – планината на сърцето
Историята на Севдалина Прингова не е просто пътепис. Тя е увещание, че в България към момента има места, където добротата не е забравена и усмивката е първата дума от всеки диалог.
„ Родопчани са от друго тесто забъркани – работливи, доброжелателни, сладкодуми и просто положителни хора. “ И може би точно по тази причина, както споделят старите родопчани, „ когато Господ минавал отсам, се усмихнал – и оставил положителното вечно да живее в тази планина. “
Снимки: Севдалина Прингова
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ