Три автобуса наведнъж, после – нищо: градският транспорт в Пловдив подиграва ли ни се?
Три рейса с номер 66, движещи се един след различен, в границите на... 1 минута. След това – дълго очакване по спирките, мраз, нерви и празни обещания. Снимките, оповестени от пловдивчанина Борис Петков във Фейсбук, не демонстрират изключение. Те демонстрират систематичен неуспех.
Това не е „ трафик “, не е „ неприятен шанс “, не е „ еднократен случай “. Това е ежедневната действителност на градския превоз в Пловдив – написания на хартия, безпорядък на улицата и цялостно неуважение към хората, които разчитат на рейсовете, с цел да стигнат до работа, учебно заведение или дома си.
Разписания, които никой не съблюдава
Когато три коли по една и съща линия вървят „ вкупом “, това значи едно: липса на надзор, липса на съгласуваност, липса на почитание към пасажерите.
След този „ ескорт “ идва разумният резултат – празни спирки, дълго очакване и претъпкани рейсове, когато най-накрая се появи идващият. Вечер – още по-зле. Хората чакат по 20–30 минути, а от време на време и повече, без информация, без пояснение, без конкуренция.
Кой носи отговорност? Кой ще поеме виновност? Общината мълчи. Превозвачите се оправдават. Контролът е фиктивен, в случай че въобще съществува.
А в това време пловдивчани заплащат – с време, пари и нерви. Плащат хората без коли, възрастните, учениците, работещите на смени. Плащат тези, които нямат избор.
Градският превоз не е екстра. Той е гръбнакът на един съвременен град. Когато този гръбнак е строшен, целият град куца. Докато три рейса не престават да се движат дружно, а след това изчезват, всевъзможни приказки за „ зелена подвижност “, „ резистентен град “ и „ европейски Пловдив “ звучат като неприятна смешка.
Не мислите ли?
Това не е „ трафик “, не е „ неприятен шанс “, не е „ еднократен случай “. Това е ежедневната действителност на градския превоз в Пловдив – написания на хартия, безпорядък на улицата и цялостно неуважение към хората, които разчитат на рейсовете, с цел да стигнат до работа, учебно заведение или дома си.
Разписания, които никой не съблюдава
Когато три коли по една и съща линия вървят „ вкупом “, това значи едно: липса на надзор, липса на съгласуваност, липса на почитание към пасажерите.
След този „ ескорт “ идва разумният резултат – празни спирки, дълго очакване и претъпкани рейсове, когато най-накрая се появи идващият. Вечер – още по-зле. Хората чакат по 20–30 минути, а от време на време и повече, без информация, без пояснение, без конкуренция.
Кой носи отговорност? Кой ще поеме виновност? Общината мълчи. Превозвачите се оправдават. Контролът е фиктивен, в случай че въобще съществува.
А в това време пловдивчани заплащат – с време, пари и нерви. Плащат хората без коли, възрастните, учениците, работещите на смени. Плащат тези, които нямат избор.
Градският превоз не е екстра. Той е гръбнакът на един съвременен град. Когато този гръбнак е строшен, целият град куца. Докато три рейса не престават да се движат дружно, а след това изчезват, всевъзможни приказки за „ зелена подвижност “, „ резистентен град “ и „ европейски Пловдив “ звучат като неприятна смешка.
Не мислите ли?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ