Пустата църква – 800 години история, оставена да се руши СНИМКИ
Сред тишината на Северозападна България, скрита измежду карстови камъни, пасища и вековни дървета, стои една от най-тъжните и по едно и също време величествени български светини – така наречен Пустата черква край село Камено поле, община Роман. Храм с близо 800-годишна история, монумент на културата с национално значение, който през днешния ден се разрушава постепенно и безмълвно, надалеч от погледа на институциите, само че не и от болката на хората, които знаят какво значи той.
В обява във конгрес, съпроводена със мощно въздействащи фотоси, българин споделя възмущението, срама и паниката си от положението на храма – зарязан, опозорен и оставен на произвола на времето и иманярите. Публикуваме текста му без редакторска интервенция:
„ Приятели от форума, представям ви ПУСТАТА черква, една малко известна българска национална реликва на 800 години. Паметник на културата с национално значение.
Всеки път, когато влизам в нея, се вълнувам ужасно и ме хваща позор, че съм българин – все не виждам дълго чаканата реституция, която се приготвя по планове от много години и се запитвам по какъв начин допуснахме издигнатият от цар Иван Асен II храм и оживял толкоз години, да се разрушава и унищожава в този момент? Толкова ли е мъчно да пазим „ старините “ си?
Църквата се намира край село Камено поле, община Роман и е издигната при започване на ХII век от цар Иван Асен Втори на особено място. Огромна за времето си, тя носи белезите на върховете на Втората българска страна. Еднокорабна, с 1 апсида и полуцилиндричен свод, тя е строена с ломени камъни и дървени сантрачи. Имала е превъзходни фрески, съвсем до преди 20–30 години.
Разположена е в прелестна околност, цялата осеяна с карстови камъни, покрай крепостта Камарата и паметния каньон на река Ръчене. Няма табели, няма осведомително табло. Вратата на църквата е изтърбушена, в стената зее голяма дупка, през която влизат диви животни. Около църквата пасат постоянно крави и овце.
Подът е разкопан и опозорен брутално от иманяри и даже багери, които търсели златото на българските царе, незнаейки, че то е прокълнато и всеки, който се допре до него, ще бъде прокълнат от Господ (хората в селото потвърдиха легендата – иманярите били сполетени от огромни беди и болести).
На покрива на църквата пораства дърво! Гротеската се добавя от единствените останали фрески – подиуми от Страшния съд! Ще бъдем съдени и то ужасно от децата си, в случай че не опазим ние (щом я няма страната и общината) шедьоврите от предишното на България!
Пиша този пост, с цел да помогнем на Пустата черква, с цел да остане тя за нашите деца и да опазим историята си.
Тя е бисер, който споделя митове за силата на вярата, припомня за славата на България и носи горделивост измежду нас, българите, с нашата 1300-годишна история… “**
Пустата черква стои и чака. Не реставрационен план на хартия, а действителна грижа. Не обещания, а дейности. За да не остане един ден единствено на фотоси – и в разказите на хората, които са я обичали.
Снимки: Svetoslav Iliev
В обява във конгрес, съпроводена със мощно въздействащи фотоси, българин споделя възмущението, срама и паниката си от положението на храма – зарязан, опозорен и оставен на произвола на времето и иманярите. Публикуваме текста му без редакторска интервенция:
„ Приятели от форума, представям ви ПУСТАТА черква, една малко известна българска национална реликва на 800 години. Паметник на културата с национално значение.
Всеки път, когато влизам в нея, се вълнувам ужасно и ме хваща позор, че съм българин – все не виждам дълго чаканата реституция, която се приготвя по планове от много години и се запитвам по какъв начин допуснахме издигнатият от цар Иван Асен II храм и оживял толкоз години, да се разрушава и унищожава в този момент? Толкова ли е мъчно да пазим „ старините “ си?
Църквата се намира край село Камено поле, община Роман и е издигната при започване на ХII век от цар Иван Асен Втори на особено място. Огромна за времето си, тя носи белезите на върховете на Втората българска страна. Еднокорабна, с 1 апсида и полуцилиндричен свод, тя е строена с ломени камъни и дървени сантрачи. Имала е превъзходни фрески, съвсем до преди 20–30 години.
Разположена е в прелестна околност, цялата осеяна с карстови камъни, покрай крепостта Камарата и паметния каньон на река Ръчене. Няма табели, няма осведомително табло. Вратата на църквата е изтърбушена, в стената зее голяма дупка, през която влизат диви животни. Около църквата пасат постоянно крави и овце.
Подът е разкопан и опозорен брутално от иманяри и даже багери, които търсели златото на българските царе, незнаейки, че то е прокълнато и всеки, който се допре до него, ще бъде прокълнат от Господ (хората в селото потвърдиха легендата – иманярите били сполетени от огромни беди и болести).
На покрива на църквата пораства дърво! Гротеската се добавя от единствените останали фрески – подиуми от Страшния съд! Ще бъдем съдени и то ужасно от децата си, в случай че не опазим ние (щом я няма страната и общината) шедьоврите от предишното на България!
Пиша този пост, с цел да помогнем на Пустата черква, с цел да остане тя за нашите деца и да опазим историята си.
Тя е бисер, който споделя митове за силата на вярата, припомня за славата на България и носи горделивост измежду нас, българите, с нашата 1300-годишна история… “**
Пустата черква стои и чака. Не реставрационен план на хартия, а действителна грижа. Не обещания, а дейности. За да не остане един ден единствено на фотоси – и в разказите на хората, които са я обичали.
Снимки: Svetoslav Iliev
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ