Казвам се Мила и дълго време вярвах, че голямата любов

Казвам се Мила и дълго време имах вяра, че огромната обич може да се случи даже за малко. Не съм търсила приказка, нито нещо трагично. Просто желаех да усетя, че има смисъл.

Запознах се с Ники в един от най-трудните интервали от живота ми. Бях изгубила татко си след тежко заболяване и почтено казано, не мислех за нови хора, още по-малко за връзка. Бях затворена в себе си и просто се пробвах да минавам през дните.

Първата ни среща беше на Централните гробища. Бях тръгнала към гроба на баща с огромен букет. Бях замислена и не видях индивида, който завиваше зад ъгъла. Сблъскахме се, цветята паднаха на земята. Той незабавно стартира да ги събира и да се извинява, макар че аз бях тази, която не внимаваше. После разбрах, че се прибирал от погребението на най-близкия си другар, умрял в злополука.

Поговорихме напълно малко и си тръгнахме.

Няколко дни по-късно се срещнахме още веднъж, този път на трамвайната спирка. Той ми отстъпи път, след това се качи след мен. Разменихме няколко думи за времето. В един миг ме попита по какъв начин се споделям. Казах му, че съм Мила, а той се показа като Ники. Това беше първият ни естествен диалог.