Казвам се Гергана Кметска. Я съм дъщеря на кмета на

Казвам се Гергана Кметска. Я съм щерка на кмета на едно видинско село. У тоя тъкмо миг карам една кола, цялостна с пияни англичанки, къди село. Они не наподобяват на ора. Едната е със счупена рЪка, една нема два зъба, една е с издрана пърлица и една е с половин коса.

Че ви кажем кво станA. Лани у село пристигна един убав англичанин. Я си го ареса, татко ми го напи и он реши да остане да живее на село. Добро си живеехме и он леко-полеко свикнА, и земе да се обичаме.

Драгана Миркович ни похвали: Като народ сте неповторими, моят шурей е българинДрагана Миркович разкри обичания си български поп фолк реализатор
Драгана Миркович е измежду най-известн…Jun 26 2019vijti.com

Oн ме посака за жена. Големо неспокойствие беше. Цело село плача и пи, беше живо знамение. Насрочихме женитба за след един месец и он се обади на роднините си от Англия да дойдат. И они дойдоа. По-добро да не беа идвали, но они дойдоа. И макя му, она се споделя Мери, реши, че сака она да ми купи рокля за сватбата. А сестра му Паци и двете братовчедки Мейбъл и Мюриъл казАха, че недъгав да ми прават моминско празненство, кво и да значи това, и заедно с лелЯ му Матилда се натоварихме у баничарката – и айде у София. Я в случай че знаех кво ме чека, немаше в никакъв случай да ръгнем. Щех да се оженим у те тия панталони, или голА, единствено и единствено да се не беше случило това, кое се случи. Я да ви кажем, немам концепция кво недъгав дамите. Я знам кво сакам я. Сакам татко ми и деда ми да са живи и здрави, а към този момент и Джордж да е добре, да си живееме у обич и да ни е убаво. А тия те англичанки, в случай че ги питаш кво недъгав, они че ти кажат, че недъгав да се уморат от пиенье, они нема да може и да го кажат дори. Нали сички сте чували за пердах, ебане и сръбска музика, е я го видо с очите си. Още по пъта от село към София тия се почнаа на бири. И пърдът, и се оригват у колата, по какъв начин не съм чувала никой мъж да го прави. Я държа прозореца се отворен, що щех да умрем. И викат, и се смеят, и псуват. А я, да се смерим у главата, преди да дойдат съм наредила цело село на площада и им крещя:

– Ей, че дойдат на Джордж роднините, они са от Англия и са възпитани, що са кралска страна. Дако са грозни, они са изискани. Нема да се напивате пред тех, нема да псувате, нема да дигате гюрунтия, да ме не засрамите пред чужденците. Джордж ви е привикнал към този момент, но тия ора ви не познават. И нема да мляскате като едете и че си триете устата със салафетка, а не с ръкава. И единствено да съм видела некой да се изсекне по този начин встрани с палец на носа, че ви умънем на гръста сичките. Тия са възпитани и требва и ние да сме. Като си тръгнат, в случай че сакате дигнете селото на главата си.

И споделих на братя Ангелови да научат некой британски валс и малко Бийтълс, а не да бият маанета пред англичаните. Они зеа да се чудноват, но почнаха да учат валс и Ши ловс ю йе йе йе, у малко чудноват аранжимент. И правилно, по кое време дойдоа, англичаните изглеждаха като да са правилно изискани. Па дарове донесли, па викат: найс ту митю. Па татко му целува рЪка на Цеца кръчмарката, она се чуди кво става. И я си крещя, тия са голема работа. И по този начин си мислих, до момента в който не ръгнахме къди София. Остайхме татко му Джон и чича му Хюгобос у селото, и тия дами сЕ едно некой им сподели три-четри. Бири, бири, удри, удри, смъкнах ги у София у насипно положение. Как и да е, опрайхме се у хотела и тия легнаха да спат, да се оцеферат малко. Я се падна със сестра му у една стая, она бе малко по-съглан от другите, но по какъв начин влезнахме у стаята, и она зе да си гледа телефона и да реве безшумно. Кога погледнах у екрана, един противен англичанин се орънджил и една мома до него по този начин напрайла с джуките напреде.

После она ми сподели, че това бил фиансето й, но я като виждам ми се коства, че он не си седи вкъщи да е чека и да реве за нея. И по тази причина й споделих, че нема потребност и она да реве за тоя грозник. Е, не й кзах, че е противен, она може да го вижда убав, да е не обидим. Ония се наспаа другите и се разбрахме доле у хотела да се чекаме, да едеме и да одиме некъде да ми прават моминско празненство. Кога слезна доле, я се фана за главата. Бех си турила рокля и я като дамите, а Мюрел и Мейбъл се облекли у едни къси панталони, а баджаците им се търкат един у различен. Нагоре у потници и циците им напинят да излезнат, връз тех спортни екипи, а на краката джапанки. Майка му по-добре беше, а вуйна му турила една рокля, она е прещъпнала и едни козунаци преливат отсекъде. Сестра му и она се турила у маратонки, се едно че оди да бега у парка. Они им не пука много-много кво мислат ората за тех. А като се сетим, че изначало си мислих, че я съм грозна и неугледна, а я пред тия съм си доста зафатна. Ка и да е, седнахме да едеме у ресторанта. Они си аресаа шопската салата и она нали върви с рикия, изпиа по три. Ама напряко си ги люснаха, сего едно си ги фъргат зади гърба. Я им крещя: по-леко, че тава е мощно, а они викат: ловли, ловли. После лелЯ му не знам от кое място извади един булченски воал и ми го тури на главата, и вика на сички на ангийски:

– Она че бъде младоженка, она че бъде младоженка.

Я почине от позор, но ората се радват. Свършихме да едеме и айде да одиме на забава. Къде-къде, они недъгав у стриптиз бар, но къде се съблачат мъже. Разбрахме къде има и айде и ние тама. Я с воал на главата, тия по джапанки по мене. Кога схванаха, че че се женим, тия ни туриа на първата маса до сцената и донесоха една тАва с чаши за рикия, цялостни с нещо черно. И тия мойте родственици като невидели се фърлиа връз тия чаши. И я пийнах, но по-малко, що нещо от вътре ми говореше, че некой че требва да ги изрине къди хотела. И по едно време изгасиа ламбите и почна музика. И първо излезна един по този начин убав с едни мускули, по панаталон и риза. И по какъв начин стигна до назе, и си разкина ризата, и я фърли връз главата на лелЯ му Матилда. А онаа като зе да се радва и да врещи, се едно некой я заколвам. И мерише онаа риза, и си я търка у циците. А оня си бръкна сред краката и си смъкна панталона те по този начин, внезапно без да го разкопчава. Това, да си кажем почтено, ми ареса. Като фокус стана, се едно бех на цирк. Сега към този момент сички към мене зеха да пищат и да се фъргат тоя да го пипат. А он иде накъди назе и след това отново бега надзаде. Па иде на друга маса, па отново се върне къди наща. И по този начин прай с гъза назаде, а они му бутат пари у гащите. И на мене ми дават пари, и му сочат на него, че аз съм младоженка. И тоя пристигна и почна да се бута у мене, а он по прашки, като жена. И де ли си бута голия задник у лицето ми, а я си крещя: а си ми пръднал у сурата, а съм ти откинала кайсийките. А ангичанките викат къди мене: тач ит, тач ит – сиреч да го фанем тоя за гъза. А я нещем, в случай че си го не е измил? Макя му, Мери, най-силно пищеше, сочеше към мене и викаше на британски: она че бъде младоженка, она че бъде младоженка. Явно си е изпила мозъка и е не запомнила, че я не съм ква да е младоженка, а булката на сина й. И става, и му бута пари у гащите, и му сочи да идва при мене. И тоя като ме обязди, и почна да мърда връз мене се едно ме мандръса. А я сакам он да се маане. А он ми фаща ръцете и ме кара да му докосвам мускулите. Не е неприятно, да си признаем почтено, убаво е да пипаш мускули. И он ги прай по този начин да ти мърдат поди пръстИте. И тамъън почна да ми става убаво и да ме не е позор, и от другата маса се пресегна една дърта германка и ми дръпна момчето. Фана го за прашките и си го завлачи. Я почна да се смеем, що е смешно, но макя му на Джордж ич не й беше смешно, що му беше бутнала повече пари, а й беше изпила доста от ония чаши за рикия, и скочи връз германката. Я до момента в който да рипнем, и они станаа на кълбета. Я не бе виждала такова нещо. Стари дами се фанали за косите, наща врещи на английки, онаа на немски и земи тоя пердах. Оня завалията колкото да се отърва и успе да избега. Докато да пристигна защитата, Мери й беше скинала на онаа дреата, но она па й беше издрала муцуната, га че разгонена мачка е предходна неколко пъти през нея. Накрая ни фанаа сичките от двете маси и ни изфърлиа навънка. Кви неща се споделиха по наш адрес, нещем да си ги припомням, що они не схванаха, че я съм българка, и ни нараниха по какъв начин си требва. Грозни, дебели и тъпи чужденки – беа най-милите думи, кои споделиха за назе. Като се оцеферихме малко и я си мислех, че они са се стреснали, и че недъгав да се прибЕреме у хотела, а они се смеят, залитат и недъгав да одиме на друго место. Я се фана за главата, но да им угодим, крещя айде. И къде-къде, и у неква кръчма се заврехме. Един пее на сцената Миле Китич и една група доста пияни мЪже фъргат салфетки върху една мома. Она се кълчи у средата. Я крещя: тия нема да им ареса. Кво нема, бе братче. У придвижване си поръчаха още пиенье и се фърлиха на плонж да играат. Коя по какъв начин може. Мене това ми не е забавно, що съм го слушала хиляда пъти, Миле Китич е обичания на Цеца кръчмарката. Она по кое време почине Шабан, се кръстеше и викаше:

– Боже, боже, добре, че не е Миле Китич.

Е нема по какъв начин, напрай една вечер у кръчмата трибют на Шабан да го уважи, но Мили Китич й е у сърцето. Та фърлиа се тия англичанки да играят, по кое време виждам, германките от кютека и они влазат. Я изтръпна, що помислих, че отново че се бият, а они като се видоа, зеха да се прегръщат и да фъргат салафетки дружно. За тех това беше екзотично, се едно за мене джунгла. Я не съм виждала джунгла, несъмнено и на мене щеше да ми е по този начин. По едно време виждам единия пийнал се пробва да обиколи с ръце баджаците на Мейбъл. Малко му остана, но он се не отхвърля. А она се смее с цялостно гърло. Мюриъл наблегаше на пиеньето и по едно време и она се фърли на дансинга. Ама они беа оляли с нещо доле пода, а она нали по джапанки и като се лъзна, се фърли надзаде със сичка мощ и падна като отсечена на левата странка. И ка падна, по този начин и не мръдна. Я търча къди нея, що никой различен е не види от нейните родственици. Майка й се надпиваше с германката, с коя одеве се беа сбили, лелЯ й се опитваше да земе микрофона от артиста, а сестра й беше у кенефа да се мъндръса с оня къде се опитваше да е обиколи. Паци ревеше на бара и показваше на бармана нещо на телефона. Явно му се жалваше от оня урунгел на фотографията с онаа другата с джуките. Рекох да дигнем Мюриъл, а она пищи щом е пипнем. А я не можем да разберем кво е боли. Дойдоа и други ора, изнесохме е у колидора и я тогава видох, че левата й рЪка виси надоле и се клати като отсечена. Они почнаа да звънат на кола за спешна помощ, я ръгна да групирам другите. У тоя миг, лелЯ му Матилда се беше докопала до микрофона и бега назаде що артиста е гони, и като стигна до стената не виде една свещ, къде беа турили там, и си възпламени косата. Певеца тича да носи вОда, она още не схванала, пее на оня микрофон. Паци се целува към този момент с бармана, макя й се цеува с германката, а Мейбъл тъкмо излиза от клозета разчорлена и си прибира десната цица у сутиена. След нея и оня пияния излена удовлетворен. И я седим у средата с тоя воал на главата, и не знам кво да прайм. Мина ми през акъла за малко да ги отебем и да си одим, да се оправат, щом ни една нема ум у главата си, но след това взех решение, че нема по какъв начин. Они са родственици на Джордж, не можем да ги оставим. Разтървах кой можах и им крещя:

– Еврибади навън – сиреч излазайте да ви непрекинем да ви смерим, у пияниците и пустинячки. У тоя миг пристигна колата за спешна помощ и ни качиа сичките. Нещем да ви споделям кво беше у болничното заведение. Некой повръщаха, други заспаха по столовете. Я търча из целата болница и се чудим що ме гледат по този начин ората, а я съм забрайла да си махнем воала у целата лудница. На шашавата й гипсираха ръката и най-сетне тръгнахме да си одиме. Я им сподели: от тука право у хотела. Оно беше станало и 5 часа сабалем. И ка седиме навънка, и чакаме такси. Седиме, не стоиме, що нема кой да стои прав, и по едно време гледаме една двойка мъж и жена вървът къди назе. И Паци у тоа миг се стирна, и като се фърли връз тех – и пердах, пердах, кой свари. Я до момента в който разберем, че това е фиансето, мина време. У кютека не можах да го познаем грозника. А он мани, че противен, но и малоумен. Казал, че отива у командировка у Румъния. Он не прай разлика сред Румъния и България. Дако, она му върна и зарди мене. Я като разбра кой е, зех и я да бием, че ми се струпа напрежение и на мене, имах потребност да олабим. Я бием него, она бие онаа развратница. А она пищи, но и бие. И ка беше с един голем пръстен, и виждам по едно време нещо фърчи пред мене, а оно на Пацито двата предни зъба. Убихме ги на манта и след това четиримата напряко влезнахме отново у болничното заведение. Ония като ни видоха отново назе и не им се поверва. Опрайха ни криво-лево, остайхме грозника и пачаврата у болничното заведение, и айде да земеме другите родственици и към този момент най-сетне да се прибЕреме. Немах мощ за повече моминско празненство. Я одим с воала напреде, Паци без два зъба след мене, макя й с одрано лице, Мюрел със счупената рЪка, лелЯта с половин козина на главата. Само Мейбъл беше доста щастлива. На нея й нема нищо, она единствено обич получи. Преспахме, кво преспахме и на другия ден ги натовари у баничарката, и айде къди село. Кво щех да кажем на Джордж, на татко му и на чичА му, незнам. Ама я не вервам они да се учудат доста. Они си ги познават. Я си мислех, че тия че спът и че съжаляват за сичко, а они си зеа бири, беха обрали и хадилниците у хотела, и почнаа отново да жулат. Молиха ме да им пуснем цел албум на Миле Китич и до момента в който стигнеме у село, към този момент го знаеха наизуст. А там братя Ангелови ни посрещнаха с британски валс и Бийтълс, да се не излагаме пред чужденците.

Цветелина Цветкова (с псевдоним Гергана Кметска) е родена и израсла във Видин. Завършила e Психология, с дипломна работа “Проблемът за сексуалността във възгледите на Фройд ”, само че не е работила по специалността. Работила е какво ли не друго, даже на телефоните на Къци Вапцаров. Единайсет години работи в телевизия, била е част от екипа на ТВ форматите “Страх ”, “Пълна смяна ”, “България търси гений ” и доста други продукции; втори асистент-режисьор в сериала “Седем часа разлика ”, както и в сериала “Недадените ”. Има стаж и като PR. Пише известно време за Lifebites.bg. В момента работи като асистент-режисьор в ДНК-пространство за актуален танц и пърформанс в НДК. Автор е на емблематичната диалектна книга “Лейди Гергана ” (изд. “Пощенска кутия за приказки ”, 2019).

Инфо: