ФЕНОМЕН: Звезда пропусна експлозията, превърна се в черна дупка
Астрономи за пръв път следиха по какъв начин солидна звезда пропуща детонацията, която всекидневно бележи края на съществуването ѝ, и непосредствено се трансформира в черна дупка. Това изобретение слага под въпрос разбирането ни за звездните детонации или свръхнови – явления, при които солидни звезди приключват живота си с грандиозна детонация, оставяйки след себе си черна дупка или неутронна звезда.
Проучването, ръководено от Кишалай Де от Института за астрофизика и галактически проучвания към MIT, разказва случай на звезда в галактиката Андромеда (M31), която в края на своето битие не се взривява, а колабира непосредствено в черна дупка. В продължение на хиляда дни светлината ѝ остава постоянна, само че по-късно внезапно понижава и през 2023 година към този момент не е забележима в наблюдения с надълбоко оптично и инфрачервено снимане.
Обичайно, солидните звезди балансират сред натиска на нуклеарната сила, създадена от термоядрения синтез, и личната си гравитация. Когато изразходват горивото си, натискът на термоядрения синтез отслабва и гравитацията взема връх, водейки до детонация – развой, прочут като свръхнова. При M31-2014-DS1 обаче този развой не се случва, като вместо това звездата колабира в черна дупка.
Астрономите изясняват, че „ несполучливите “ свръхнови са резултат от по този начин наречения „ неутрино потрес “. В ядрото на звездата, електроните и протоните се сплотяват, образувайки неутрони и неутрино – частици, които освобождават голяма сила. Тази сила би трябвало да сътвори шокова вълна и детонация. Ако този потрес не се възвърне, обаче, звездата не експлодира, а колабира в черна дупка, както е в тази ситуация с M31-2014-DS1.
Подобни „ пропуснати “ свръхнови са необичайност, само че към този момент са документирани най-малко два доказани случая. Първият е през 2009 година, когато алена супергигантска звезда в галактиката NGC 6946, наречена N6946-BH1, също колабира непосредствено в черна дупка. Според някои проучвания, сред 20% и 30% от солидните звезди може да завършат живота си по сходен метод – без светлинен театър, а със злокобно изгубване от небето.
Настоящото проучване слага нови въпроси за еволюцията на звездите и тяхното държание в крайните стадии от живота им, наблягайки какъв брой малко в действителност знаем за комплицираните процеси, довеждащи до свръхнови и раждането на черни дупки.
Проучването, ръководено от Кишалай Де от Института за астрофизика и галактически проучвания към MIT, разказва случай на звезда в галактиката Андромеда (M31), която в края на своето битие не се взривява, а колабира непосредствено в черна дупка. В продължение на хиляда дни светлината ѝ остава постоянна, само че по-късно внезапно понижава и през 2023 година към този момент не е забележима в наблюдения с надълбоко оптично и инфрачервено снимане.
Обичайно, солидните звезди балансират сред натиска на нуклеарната сила, създадена от термоядрения синтез, и личната си гравитация. Когато изразходват горивото си, натискът на термоядрения синтез отслабва и гравитацията взема връх, водейки до детонация – развой, прочут като свръхнова. При M31-2014-DS1 обаче този развой не се случва, като вместо това звездата колабира в черна дупка.
Астрономите изясняват, че „ несполучливите “ свръхнови са резултат от по този начин наречения „ неутрино потрес “. В ядрото на звездата, електроните и протоните се сплотяват, образувайки неутрони и неутрино – частици, които освобождават голяма сила. Тази сила би трябвало да сътвори шокова вълна и детонация. Ако този потрес не се възвърне, обаче, звездата не експлодира, а колабира в черна дупка, както е в тази ситуация с M31-2014-DS1.
Подобни „ пропуснати “ свръхнови са необичайност, само че към този момент са документирани най-малко два доказани случая. Първият е през 2009 година, когато алена супергигантска звезда в галактиката NGC 6946, наречена N6946-BH1, също колабира непосредствено в черна дупка. Според някои проучвания, сред 20% и 30% от солидните звезди може да завършат живота си по сходен метод – без светлинен театър, а със злокобно изгубване от небето.
Настоящото проучване слага нови въпроси за еволюцията на звездите и тяхното държание в крайните стадии от живота им, наблягайки какъв брой малко в действителност знаем за комплицираните процеси, довеждащи до свръхнови и раждането на черни дупки.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ