На какво се дължат ранните спомени от детството
Казвали са ми, че няма по какъв начин да си припомням новородената ми сестра и зачервената ѝ от рев физиономия, тъй като съм била на 2 години и 8 месеца, само че аз си я припомням, дори доста добре. Помня кой я държи, какво ми приказва, къде се намирам аз в жилището. Не ми е мъгла, не се чудя дали е мой спомен, или са ми го разказвали. Сигурна съм, че това се е случило. Очевидци удостоверяват, че нещата са били тъкмо такива, каквито ги е запечатало съзнанието ми. С други думи, това е най-ранният ми спомен от детството, честито.
После не съм доста сигурна какво се случва, имам откъслечни мемоари за идващите 2-3 години. Ако питаме положителния остарял Зигмунд Фройд, той ще каже, че тази „ детска амнезия “ се дължи на някаква контузия (и щом става въпрос за него, то контузията би следвало да е по някакъв метод обвързана със сексуалността), само че тъй като няма да го питаме за всичко 100 години по-късно, ще се доверим на последните изследвания по тематиката.
Снимка: Guliver / iStock
Оказва се, че това, което помним или не помним от детството си, зависи от... разказването на истории. Интересното е, че построяването на постоянно жив облик в съзнанието ни постоянно се дължи на културата, към която принадлежим. Още през 2000 година група учени от Университета Отаго в Нова Зеландия отпред с Шели Макдоналд стартират да учат ранните детски мемоари на новозеландци с друг генезис – европейци, маори, азиатци.
Най-ранните мемоари на маорите в групата се появявали на към 2 години и половина, при европейците тази възраст била 3 и половина, а при азиатците – 4 и половина. Заключението на учените било, че всичко това се дължи на богатата джука просвета на маорите. Техните разкази включват непрекъснат взор към предишното. Например, децата в фамилиите порастват с историите на майките си за бременността, раждането, развъждането им.
„ Нашата догадка е, че вследствие на това чисто културно изтъкване на предишното фамилната среда се трансформира в място, където диалогът за отминали събития и прекарвания е много насърчаван “, акцентират Макдоналд и сътрудниците ѝ. Разказването на истории ни дава опция да запазим загатна. И колкото по-рано стартираме да го вършим с децата си, толкоз по-ранни ще бъдат и техните мемоари. Или най-малко по този начин излиза от изследването.
