Българките раждат най-много в Европа, но нацията изчезва
Средната възраст на първо раждане у нас е 26.9 години при 30 за Европа
България заема първото място в Европейския съюз по коефициент на плодовитост, изпреварвайки обичайни водачи като Франция. Това демонстрират окончателните данни на Евростат за 2023 година, които излизат на напред във времето през днешния ден във връзка Деня на родилната помощ – Бабинден.
Докато Европа отбелязва рекорден спад в раждаемостта, страната ни регистрира коефициент от 1.81 деца на една жена – най-високата стойност в целия съюз и доста над междинното европейско равнище от 1.38.
Демографският абсурд
Статистиката, въпреки и мотив за оптимизъм на празника, разкрива комплицирана картина. След България се подреждат Франция (1.66) и Унгария (1.55), която влага милиарди в поощряване на раждаемостта. В дъното на таблицата остават Малта (1.06) и Испания (1.12).
Експертите обаче предизвестяват, че " шампионската купа " на България не значи завършек на демографската рецесия. Коефициентът от 1.81 към момента е под границата от 2.1, нужна за естествено възпроизводство на популацията. Високата стойност отчасти се дължи и на намаляващия брой дами в репродуктивна възраст – когато " знаменателят " се свива, коефициентът математически се повишава.
Най-младите майки в Европа
Данните на Евростат разкриват и различен основен индикатор – българките стават майки най-рано в целия Европейски Съюз. Средната възраст за раждане на първо дете у нас е 26.9 години, до момента в който междинната европейка ражда първото си дете съвсем на 30 години (29.8 г.). Най-късно стават майки в Италия (31.8 г.) и Испания (31.6 г.).
Този индикатор е двуостър нож – от здравна позиция ранното майчинство е положително, само че от икономическа постоянно е сигнал за по-ниско обучение и по-трудна професионална реализация на младите дами.
Европейската зима
Общата картина за Европа остава тревожна. През 2023 година в Европейски Съюз са родени едвам 3.67 милиона бебета – спад с 5.4% по отношение на миналата година и най-ниското равнище от 1961 година насам. На този декор българският резултат е изключение, което повдига въпроса за успеваемостта на обществените политики или въздействието на етническите демографски модели, които статистиката не диференцира.
България заема първото място в Европейския съюз по коефициент на плодовитост, изпреварвайки обичайни водачи като Франция. Това демонстрират окончателните данни на Евростат за 2023 година, които излизат на напред във времето през днешния ден във връзка Деня на родилната помощ – Бабинден.
Докато Европа отбелязва рекорден спад в раждаемостта, страната ни регистрира коефициент от 1.81 деца на една жена – най-високата стойност в целия съюз и доста над междинното европейско равнище от 1.38.
Демографският абсурд
Статистиката, въпреки и мотив за оптимизъм на празника, разкрива комплицирана картина. След България се подреждат Франция (1.66) и Унгария (1.55), която влага милиарди в поощряване на раждаемостта. В дъното на таблицата остават Малта (1.06) и Испания (1.12).
Експертите обаче предизвестяват, че " шампионската купа " на България не значи завършек на демографската рецесия. Коефициентът от 1.81 към момента е под границата от 2.1, нужна за естествено възпроизводство на популацията. Високата стойност отчасти се дължи и на намаляващия брой дами в репродуктивна възраст – когато " знаменателят " се свива, коефициентът математически се повишава.
Най-младите майки в Европа
Данните на Евростат разкриват и различен основен индикатор – българките стават майки най-рано в целия Европейски Съюз. Средната възраст за раждане на първо дете у нас е 26.9 години, до момента в който междинната европейка ражда първото си дете съвсем на 30 години (29.8 г.). Най-късно стават майки в Италия (31.8 г.) и Испания (31.6 г.).
Този индикатор е двуостър нож – от здравна позиция ранното майчинство е положително, само че от икономическа постоянно е сигнал за по-ниско обучение и по-трудна професионална реализация на младите дами.
Европейската зима
Общата картина за Европа остава тревожна. През 2023 година в Европейски Съюз са родени едвам 3.67 милиона бебета – спад с 5.4% по отношение на миналата година и най-ниското равнище от 1961 година насам. На този декор българският резултат е изключение, което повдига въпроса за успеваемостта на обществените политики или въздействието на етническите демографски модели, които статистиката не диференцира.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ