Казусите Йончева и Банов само драскат по повърхността. А истински

Казусите " Йончева " и " Банов " единствено драскат по повърхността. А същински значимото си стои все по този начин прикрито под нея. Ако продължат да се развиват по този начин, събитията може и да станат неконтролируеми. Коментар от Даниел Смилов:

Елена Йончева

България навлиза в интервал, в който следим съществено политизиране на антикорупционната политика. След отчасти провалените конституционни ремонти от 2015 и излизането на Христо Иванов и Радан Кънев от властта, в българския парламент се наложи сериозен “надпартиен ” консенсус във връзка с правосъдната промяна и битката против корупцията. Този консенсус, крепен драговолно от ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и асорти патриоти/консерватори, може да бъде систематизиран по следния метод:

- не се пита за КТБ;

- не се слага под въпрос активността на прокуратурата, макар кавги като “Костинброд ” и “ЦУМ-гейт ”;

- не се закачат медиите и икономическите ползи на ДПС/ГЕРБ;

- Българска социалистическа партия не е обект на сериозен интерес от страна на държавното гонене.

За да просъществува този консенсус към този момент повече от три години, българската политика трябваше да се насочи към бурните, само че наказателно безвредни води на патриотарството и " новия консерватизъм ”. Залисани в борби против Истанбулската спогодба и милионите имагинерни мигранти от Африка, хората станаха невнимателни и в паниката Топлоелектрическа централа " Варна ” мина в частна политическа благосъстоятелност,, а вторичното плячкосване на КТБ продължи по законодателен път. Както сподели неотдавна един сръбски политик, на Балканите загръщането в националния флаг е най-сигурният метод да се прикрият корупционните срамотии.

Сега обаче ГЕРБ и Българска социалистическа партия безусловно се хванаха за гушите с обвинявания против свои представители, с което антикорупционният консенсус наподобява пропукан. Въпросът е дали това пропукване ще докара до дълго чаканата битка против корупцията по високите етажи на властта - или просто до антикорупционен панаир, задачата на който е да се пусне малко кръв и да се обезпечат предизборно телевизионни зрелища за народа.

Казусът " Йончева "

Разследването към КТБ разкри, че парите на тази банка са употребявани за " култивирането ” на политическа и социална среда в интерес на избрани частни ползи - тези на Цветан Василев и на алтерегото му до 2014 година Делян Пеевски. Тези персонажи са значими детайли от мрежа, която бе заела доминантна позиция в българската политика към 2013-2014 година (частта от тази мрежа, която не е в заточение, към момента се радва на този си статут). В култивирането на комфортна среда КТБ даде стотици милиони за ТV 7 и неуместната партия на Бареков, чиято цел (не изключително оригинално) беше корпоративно посланичество под патриотарски флаг. Още преди този момент обаче банката бе раздавала огромни суми на уеб сайтове, вестници, интелектуалци, с цел да си подсигурява политическо въздействие и благосклонно публично мнение. След разрива сред Василев и Пеевски и банкрута на банката, част от тези бенефициери банкрутираха, други минаха на хранилка към Пеевски или непосредствено към ГЕРБ, трети се върнаха към Българска социалистическа партия и новото ѝ преобразяване - Румен Радев. Елена Йончева беше от тази последна група протежета на КТБ.

Днес научаваме, че връзките на Йончева с КТБ отиват оттатък случайно благотворително “спонсорство ” на журналистически артикули. Съществували са офшорни взаимни компании сред нея и представители на банката, чиято цел явно е била да не станат обществено известни финансовата поддръжка от банката и нейния размер.

Всичко това е сериозен политически проблем и Елена Йончева и Българска социалистическа партия няма по какъв начин да показват този епизод като журналистически или цивилен подвиг. Изглежда, че става дума за косвено пазаруване на въздействие от страна на банката, което се прикрива с офшорни принадлежности. Дали в КТБ са мислили, че по този метод ще “държат ” Станишев и Българска социалистическа партия, дали са мислили, че влагат във авторитетен глас в лявото - това е обособен въпрос. Но несъмнено не става дума за нормално харчене на рекламния бюджет на КТБ, който може да отиде при актьори, спортисти или други известни обществени лица - Йончева въпреки всичко не е нито оперна прима, нито е Тити Папазов.

В този смисъл епизодът е несъмнено проблематичен - и даже неприличен от позиция на Българска социалистическа партия. Прокуратурата обаче реши да трансформира политическия въпрос в наказателно-правен: тя повдигна обвиняване на Йончева, съгласно което журналистката е знаела, че парите, дадени ѝ от банката, са в действителност откраднати - от чиновници и от самия притежател на банката Цветан Василев.

Както демонстрира горният параграф, това е доста комплицирана структура, която теоретично може да бъде облечена в текстове за пране на пари и съучастничество в заграбване, само че житейски не звучи доста безапелационно. Според тази структура излиза, че Йончева е знаела за схемите на Василев към миг, когато Иван Искров, управителният съвет на Българска народна банка, КФН, ДАНС, службите на страната и прокуратурата не са знаели за тях.

Даниел Смилов

Прокуратурата твърди, че има доказателства за осведомеността на Йончева. Предстои да забележим какви са те. Но тази прокурорска структура повдига следния обоснован въпрос - по какъв начин може всички изброени институции да не са били наясно с нещо, което дребна пионка в цялостната скица като Йончева е можела да допуска?

Казусът " Банов "

Българска социалистическа партия и Йончева отвърнаха на удара в жанр “А вие за какво биете негрите? ”. “Побойникът ” (в случая - обвиненият в корупция) се оказа министърът на културата. Боил Банов беше упрекнат, че е оказал помощ на компания да понижи компенсациите, които дължи на страната за закъсняло осъществяване на строително-ремонтни работи по софийското Ларго.

Тук историята звучи житейски правдоподобно, само че пък юридически значимите елементи са (засега) извънредно оплетени и неразбираеми. Първо, явно става дума за противозаконен запис, който може и да е манипулиран. Второ, министерството на Банов въпреки всичко си е поискало неустойките, само че остава неразбираемо дали те са потърсени в цялостен размер и дали самият иск не е злепоставен умишлено по този начин, че ответникът да завоюва в съда. Така или другояче следва много комплицирано следствие, което дава обещание да е доста телегенично както за прокуратурата, по този начин и за парламентарната съпротива.

Под повърхността

Още е рано да се вършат някакви безапелационни заключения за резултатите от антикорупционната борба сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Защото тя може да си остане една деликатно оркестрирана предизборна гладиаторска борба с минимални жертви от двете страни. Поради следните обстоятелства:

- И въпросът “Йончева ”, и въпросът “Банов ” не засягат структурно-определящи корупционни връзки в страната, а по-скоро единствено драскат по повърхността. Липсата на дълбочина е сменена с медиен звук и реторическа острота;

- Казусът “Йончева ” добре обслужва цялостния метод на прокуратурата във връзка с КТБ: отговорни са главно Цветан Василев и негови доверени лица, а Българска народна банка (управителният ѝ съвет), КФН, ДАНС, прокуратурата и службите не са знаели и не са толерирали “непрофесионалните ” практики на банкера. Тази доктрина на лимитираната отговорност прикрива ред други забавни въпроси. Например, против какви обезпечения Василев е раздавал заеми за закупуване на издателски компании и други предприятия? Ако се окаже, че тези заеми са били необезпечени по естествения метод, не става ли дума за проведена корист със средства на банката и “раздаване на порции ”, за което приказва Доган? Вместо да се стигне до тези базови въпроси, в този момент прокуратурата получава късмет да се насочи към Йончева, която е проблем на “надстройката ” в аферата КТБ;

- Министерството с минимум пари - това на културата, парадоксално се оказа най-корумпирано. Борисов несъмнено си е отдъхнал, като е схванал накъде е ориентиран антикорупционният яд на Йончева. Дори и при потвърдени обвинявания (което, както стана ясно, няма да е лесно) вредата за ръководещите надали ще е огромна.

Събитията могат да станат неконтролируеми

Проблемът за главните партии е следният: в случай че влязат в режим на дефинитивна анулация на своя консенсус от интервала 2014-2018, събитията могат да станат неконтролируеми. Първо, прокуратурата към този момент е свръховластена и безконтролна. Нещо повече даже: тя стартира да харесва новия си медийно-политически статус. Борисов се пробва да държи нещата под надзор в границите на ежеседмични спявания с основния прокурор (което съставлява конституционно нарушаване, в случай че вземем независимостта на прокуратурата на сериозно). Но в случай че той няма някакви неофициални механизми за удържане на прокуратурата (за които не знаем), не е изключено в даден миг тя да стартира изборни удари по цялостната съгласуваност сред бизнес и политика, която аферата КТБ разкри. А тези свързаности засягат както ръководещия гръбнак ГЕРБ-ДПС, по този начин и “основната ” съпротива Българска социалистическа партия.

В Румъния това се случи - и картината бързо стана грозна. Разигра се нещо като якобинска антикорупционна гражданска война, след която малко на брой останаха с главите си. В такива случаи около сухото гори и мокрото, а около заслужените обвинявания има и доста политическа отплата и кавга с политическия конкурент. Дали сме при започване на сходен развой, следва да забележим.

Едно обаче е ясно: систематичното отвращение да се прекратят нелегитимни свързаности сред ръководещи и бизнес води до струпване на напрежение и предпочитание за кавга, което в един миг избухва. Или в панаир, или в репресивна вакханалия.