Катя Зографова е родена в деня на св.св. Кирил и

Катя Зографова е родена в деня на св.св. Кирил и Методий – 11 май, в Панагюрище. Завършила е българска лингвистика в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През 1989 година печели конкурс в Националния книжовен музей в София, където работи и в този момент. В интервала 2010-2016 година е била шеф на музея. Катя Зографова е книжовен историк и критик, документалист и есеист и стихотворец, създател на 15 книги. Носителка е националните литературни награди „ Нешо Бончев “ и „ Блага Димитрова “, на Международната премия - Златна монета „ Писменост “ и през 2019-та на „ Творец на Панагюрище “. Членува в Съюз на българските писатели, в Дамския книжовен салон „ Евгенния Марс “ и Клуб на българските писателки.

- Госпожо Зографова, по какъв начин се роди проучването " Хроники на Вазовия жанр ", от кое място пристигна подтикът, концепцията?

- Не единствено концепцията за пръв повсеместен летопис на рода, само че и търпението да не ме размени с различен историк, до момента в който с години работих огромното проучване, дължа на доцент Григорий Вазов. Но...всичко е добре, свършва ли добре. Ректорът на ВУЗФ през днешния ден обществено декларира, че единствено аз съм била способна да напиша по подобен „ приказен метод " Хрониките - енциклопедично и в това време четивно. Те са най-успешната от 16-те ми досегашни книги, не обаче първата за Вазов. Точно преди 10 години, през 2011 година написах " Неканоничният Вазов ". Темата ме занимава от ученическите ми години в Пловдив, където приключих РЕГ " Иван Вазов ". Впрочем, Григорий Вазов също е обвързван с града на тепетата. Семейството на прародител му Никола, наследник на Вазовия брат доктор Киро Вазов и това на родителите му, е живяло там, преди да бъде изселено след 1944 година в карловското село Розино. Двамата с доцент Вазов обожаваме Пловдив, само че се срещнахме в София. Когато преди няколко години той стана почетен жител на Сопот, затвърди решението си да се отблагодари на града като върне на България Вазовия жанр посредством моята книга. А тя се оказа съкровено мечтана, някак душепотребна за читателите. Именно те упорстват, че би трябвало да я има във всеки български дом. Със самочувствието, което дава на българите, с нагледа-упование, че след всяко смъртно тестване Вазовци непроменяемо се изправят на крайници. Нещо повече, Вазовци излъчват духовна светлина за изтерзания си народ, вярата, че той ще устои на всичко. Затова се усещам по едно и също време почтена летописка на популярен български жанр и благополучен книжовен... изгнаник! Вече пиша продължението на Хрониките. Със словозографно заглавие " Вселената Вазов ".



- Вазов е може би най-изследваният български публицист, само че все пак необятната аудитория не знае доста за него и рода му. Открихте ли нови източници, които да дават още информация както за Патриарха на българската литература, по този начин и за рода?

- Докато пишех Хрониките, изследвах всички вероятни архивни източници – от фотосите за Балканската война във фонд Bain (Конгресната библиотека на САЩ), през документите на братята генерали Георги и Владимир Вазови във Военноисторическия списък - Велико Търново, потресните свидетелства по осъждането на гибел на втория Иван Вазов - сина на доктор Киро Вазов от Народния съд (достъпни онлайн в Държавна организация „ Архиви “), ръкописите, фотосите и движимостите на фамилията в трите Вазови музеи в България. Допусната бях и до частни сбирки като тази на Румен Манов. Затова книгата е богата на архивни разкрития. Неизвестни, премълчавани като срамна загадка да вземем за пример са мрачните летописи на политическите обвързаности, изгнания, репресии и убийства на Вазовци - 24-годишния Михаил Вазов, първообраз на Бойчо Отнянов от " Под игото ", на Иван Киров Вазов, на синовете на ген. Владимир Вазов. Всъщност нищо от трагичната история на България не е било спестено на Вазовци. Затова Хрониките не са книжни, украсени, а истинни, от време на време горчиви и разтърсващи в драматизма си. Вазовата религия, че Отечеството " Няма да загине! " е изстрадана, по тази причина е безапелационна даже в днешните времена на по всякакъв начин " разпади " и повсеместен скептизицъм.

- Какво ви разкриха хората от днешния Сопот за Вазовия жанр?

- Сред новите източници открих и историографията на Сопотския манастир " Св. Спас ". Книгата на краеведа Петър Берлиев ми подари игуменката на днешния манастир майка Ксения. Така съумях да върна лентата на Вазовата хроника два века обратно, а това промени цялостната оптика към родовата сага. Допълниха я спомените на самите Вазови, отпред с превъзходната джука разказвачка баба Ана, майката на Минчо Вазов.

- Случайност, ген, орис или причинност е Вазовия жанр? Откъде идват и до каква степен се простират клоните му?

- Когато разгърнем Хрониката на Вазовия жанр от 17 век, ще забележим, че „ партиарсите “ му са двама братя - поп Иван и даскал поп Аврам – незабравим калиграф и иконописец, създател на най-дълго просъществувалата дамаскинарска школа в България. В светлината на това познание е явно, че социологическата скица да се опълчва поетът на чорбаджиите, Иван Вазов на търговците - татко и дядо, е опростенческа, сбъркана. Вазовите родоначалници са били високодуховни мъже и в действителност поетът е не необяснимо знамение, а закономерно явяване в своя жанр. Делата му ни дават значимо обръщение: след всеки исторически разгром, след всяка чума, след всяка кърджалийска „ поруха “ на църкви и манастири, Вазови още веднъж и още веднъж строят чешми и храмове. Патриарха също гради храмове, тъй като какво друго, в случай че не вербален храм е „ Епопея на забравените “?

- Акцентирате върху израза „ Вазовата задруга “ - какво е това? Какво е мястото на всеки от рода в нея? Кой или кое събитие основава тази задруга?



- Задругата е общественост, по-широка от фамилията. Синовете и дъщерите на Съба Вазова сами се дефинират като " Вазова задруга ". Наричаме сопотския жанр, дал най-вече велики мъже на България - " традиционен ", само че в него патер няма. Съба остава вдовица по време на Страшното, както е наречено съсипването на Сопот и популацията му през 1877 година /Руско-турската освободителна война, когато в Балкана е заклан и Минчо Вазов/. Тя отглежда сама 10-те си деца, от които остават живи 8, като приобщава в грижата към тях и чорбаджи Минчовия брат Кирко, богат търговец в Румъния, който завещава всичко на племенниците си, защото той самият остава без семейство. Кирко Вазов купува Вазовите имоти в центъра на София, където през днешния ден е и музеят на Патриарха. Стожер на тази съвременна следосвобожденска Задруга е „ чадолюбивата " Съба Вазова. С невероятното си умеене да направлява родовите връзки, браковете, даже кореспонденцията на децата си, от време на време разпръснати на хиляди километри от фамилното гнездо. Заради това те са и дали прозвището " Агенция Хавас " /днешната осведомителна организация Франс прес/. Съба Вазова е изумителна разказвачка на мемоари, авторка на стихове, същинска майка на Патриарха на българската литература. И майка на търговец и строителен бизнесмен - вторият наследник Никола, на двама видни генерали, на забележителния доктор Киро Вазов, на юриста, дипломата и публициста Борис Вазов.

- Една от най-интересни тематики, свързани с Иван Вазов е за любовта и дамите в неговия живот. Какво е вашето изобретение по тази тематика?



- Иван Вазов, за разлика от братята си, не основава трайно семейство, въпреки че има забавни връзки с дами. Тази тематика съм разгърнала в " Неканоничният Вазов ". В Хрониките ме занимава неговата последна обич, окончателният му избор - Евгения Марс. Свързва ги на първо място писателството. Малцина знаят, че Евгения Марс, брачната половинка на първия квалифициран ортодонт у нас Михаил Елмазов, господарка на прочут столичен книжовен и музикален салон, има изострена обществена сензитивност в разказите, които написа. В архива на Иван Вазов в софийския му музей се пази ръкописът на един от най-силните и филанпропични текстове - " Сирашки идеал ". Темата за войните и страданията също ги сближава. И въпреки всичко - повече от 100 година оставаше незнайно, че през 1910 година Иван Вазов е преподарил на своята " Женичка " медальона на лейди Странгфорд, две години преди този момент и сребърната лира със златна панделка, която през днешния ден е в центъра на музейната експозиция. В Хрониките за пръв път разгласих медальонът - сакралната движимост, която британската благородница смъква от гърдите си и дава на 26-годишния стихотворец в символ на признателност за отдадените и стихове. През май тази година сребърното медальонче с ликовете на лорд Пърси и Емили Ан Странгфорд беше тържествено дарено на с. Петрич, област Златица - героично място наизуст от Априлското въстание, където лейди Странгфорд построява 4-та от 6-те си лечебни заведения в България. Така взеха решение наследничките на Вазовата муза - дами с усет и темперамент.