Отбелязваме една година от кацането на марсохода Пърсъвиърънс. Ето какво постигна мисията през изминалото време!
Кацането трябваше да се реализира напълно в автоматизиран режим – лишава сред 5 и 20 минути на един радиосигнал да дойде от Марс до Земята според от орбиталните позиции на двете планети, тъй че бе невероятно наземното управление да вземе в точния момент ограничения при положение на проблем. Единственото, което можеха да създадат екипите, бе да чакат и да се надяват, че всичко ще мине наред. Надеждата бе “Пърсъвиърънс ” да се спусне напълно покрай делтата, с цел да стартира навреме научната си стратегия. Но това бе вторична цел – най-важното бе “Пърсъвиърънс ” да дойде непокътнато до повърхността, независимо къде попадне сред кратера Йезеро, и да не се разбие. За тази цел бордовият компютър бе зареден с стратегии, които да преценят заплахите при снижаването и при положение на инциденти да отклонят траекторията.
В последна сметка тъкмо това се случи – компютърът безпогрешно разпозна трудностите по пътя и подаде нужните команди, с цел да насочи “Пърсъвиърънс ” към безвредно място. Минути по-късно марсоходът дойде непокътнат на марсианската повърхнина. Последваха ръкопляскания, обятия и сълзи от справедливо облекчение. Но когато първите фотоси дойдоха на Земята, учените осъзнаха, че “Пърсъвиърънс ” е надалеч от делтата – на 2.5 километра от нея, като сред тях ги делеше рисков песъклив терен. Екипът кръсти местността Сейтакс, което на езика Навахо значи “сред пясъците ”.
Дните започнаха да се нижат, към Земята бяха изпратени първите научни сведения и откривателите решиха, че вместо да бързат към делтата, добре би било да изучат Сейтакс и да схванат какви са характерностите на дъното на кратера Йезеро. Обикновено дъната на пресъхналите водоеми са осеяни със седиментни скали. Вместо това учените откриха, че скалите в Йезеро са магмени – такива, каквито биха се образували в поток от лава, а не в езеро.
“Всички скали, които до този миг изрично сме определили, са магмени ”, твърди Кен Фарли, част от екипа на задачата. “Те нямат нищо общо с езерото ”. С други думи, “Пърсъвиърънс ” не се разхожда непосредствено по дъното на езерото, а по материал, който се е натрупал върху дъното на по-късен стадий в историята на Марс.
Впоследствие, до момента в който се събираха още данни, откривателите откриха, че въпреки и изследваните до момента скали да са вулканични, те въпреки всичко са били повлияни от античната вода. Тя е издълбала в тях тунели и джобове. На Земята сходни скали са идеалното място за търсенето на живот. Затова бе взето решение да се вземат проби от тях, които по-нататък да бъдат доставени на нашата планета за проучването им в наземни лаборатории. Тук е правилно да припомня, че “Пърсъвиърънс ” е първата от общо три задачи, които са част от огромна стратегия на НАСА за колекционирани на проби от Марс и доставката им на Земята. Задачата на “Пърсъвиърънс ” е да опакова пробите в контейнери и да ги натрупа на подобаващи депа, откъдето след няколко години ще бъдат прибрани от европейски марсоход, натоварени на американска ракета и изстреляни към околомарсианска орбита. Там те ще бъдат прихванати от европейски орбитален уред, който ще се насочи към Земята.
Но взимането на проби се оказа по-сложна задача, в сравнение с екипът предполагаше, че ще е. Първият опит през август предходната година приключи с неуспех – заради спецификите на марсианските скали издълбаният материал не съумя бъде стихотворец от роботизираната апаратура и да бъде трансфериран в цилиндричния резервоар. Тъй като системата за пробовзимане е напълно автоматизирана, а процесът е еднопосочен, нямаше по какъв начин контейнерът да се употребява наново. Сега той съдържа скъпа проба от марсианската атмосфера.
През септември учените пробваха още веднъж, като този път сполучиха! От тогава до в този момент “Пърсъвиърънс ” е събрал сполучливо шест скални проби.
Като странично достижение марсоходът достави на Червената планета пробен хеликоптер на име “Инджинюъти ”. Първоначално бе планувано той да работи 30 дни, само че хеликоптерът надживя неведнъж експлоатационния си интервал и към този миг е извършил наред 19 полета. Днес летателният уред разузнава пътя пред “Пърсъвиърънс ” и му оказва помощ да заобикаля трудностите.
Успехите са безспорни. И все пак не трябва да забравяме, че “Пърсъвиърънс ” бе изпратен в Йезеро, с цел да учи речната делта. А около забавянията да бъде изследван Сейтакс делтата към момента не е достигната. Счита се, че с настоящите темпове на напредване марсоходът ще се озове на основната си изследователска цел най-рано при започване на април. От на следващия ден “Пърсъвиърънс ” стартира втората си година работа на Червената планета, а плануванаъа дълготрайност на главната задача е двугодишна. Така че екипите споделят, че усещат към този момент напрежението. За да може да бъде затрупан критерият за триумф на главната задача, марсоходът би трябвало да доближи делтата, да събере проби оттова и да ги натрупа в хранилище около ръба на кратера за доставка на Земята.
За благополучие темпът на работа е доста висок, по-висок от този на остарелия и към момента работещ марсоход “Кюриосити ”, а към сегашния миг не са установени съществени механически проблеми. Така че безспорно ни чакат вълнуващи месеци и имаме убеденост, че “Пърсъвиърънс ” ще извърши всичките си планувани задания.
Източници: Scientific American, Nature
