Пречката пред бъдещите мисии до Марс
Кацането на Марс в идващите няколко години несъмнено ще е не по-малка стъпка за човечеството от първия полет до Луната през 1969 година Подготовката за това събитие тече с цялостна мощ, а в процеса изникват все нови и нови провокации, с които учени и астронавти ще би трябвало да се оправят.
Защо би трябвало да пращаме единствено дами на Марс
Кой е мощният пол на Червената планета
Едно от най-големите провокации пред екипажа на бъдещите задачи до Червената планета несъмнено е сънят. Докато ние на Земята имаме своите проблеми, свързани с прекомерно шумни съседи, светлинно замърсяване или просто неспособност да изключим от ежедневните проблеми, то в Космоса въпросите със съня са малко по-различни.
С тях най-добре са осведомени екипажите на Международната галактическа станция, които на ротационен принцип прекарват приблизително по към шест месеца на борда и добре знаят какво е да спиш при нулева гравитация. Техните съществени проблеми са обезпечаването на добра среда за сън и основаването на натурален цикъл на съня.
Астронавтите спят в тъмни и тихи самостоятелни пространства, само че размера на галактическата станция ги разрешава, което обаче не важи и за всички капсули. Например за идната задача Artemis до Луната ще се използва капсула Орион, в която за екипажа са планувани единствено спални чували, без нужното усамотение за добра отмора.
И в случай че за няколко дни това няма да е необикновен проблем, то колкото повече време минава, толкоз повече екипажът ще усеща, че не може да спи добре и това му въздейства отрицателно. Да не приказваме и за неналичието на персонално пространство, която основава в допълнение напрежение.
Освен неналичието на съответни условия за добра отмора, нарушаването в циркадните ритми на организма също не е за подценяване. Астронавтите на МКС посрещат 16 изгрева за едно денонощие и това съществено ги обърква по кое време тъкмо е време за сън. Защото тъмнината е тази, която задейства производството на мелатонин, а когато обикаляш към Земята или Марс да вземем за пример, има редуващи се цикли на светлина и мрачевина.
По тази причина в МКС са конфигурирани специфични светлини, които да имитират осветеността по време на естествен ден на Земята. За задачата външната светлина се изолира оптимално, когато е време за сън, а през другите часове се разчита и на нея да синхронизира вътрешния часовник. На станцията употребяват времето по Гринуич.
Създадена е и специфична лаборатория за противодействие на умората в открития Космос към NASA. Тя се занимава и с въздействието на синята светлина, която се излъчва от всички монитори и контролни табла в капсулата. Освен това значимо изискване за положителната отмора е спазването на един и същи график за лягане и ставане с минимални отклонения, свързани с извършване на задачи, зареждане и други действия, изяснява CNN.
Въпреки събраните през годините огромен размер данни, свързани със съня в Космоса, провеждането на симулирани задачи на Земята дава по-подробна информация. Те се правят най-много в галактическия център Джонсън на NASA. Там са основани прототипи на лунна база и малък космически транспортен съд, в който екипаж до четирима души може да прекара дълъг интервал от време, в който са следени от разнообразни експерти.
Having trouble sleeping? Try some of these seven techniques our astronauts use to get better sleep in space!
These methods help sleep well through the disruptions of their natural sleep cycle — and they may help you too:
— NASA (@NASA)
Така е открито, че пет часа сън на денонощие са незадоволителни на екипажа и би трябвало да си набират най-малко осем часа и половина, с цел да се избегнат нежелани последици за здравето, дълготрайна загуба на сън и неточности, породени от изтощеност. Това обаче постоянно е мъчно постижимо.
Следващият месец в галактическия център стартират и симулирани задачи в новия 3D принтиран марсиански център с повърхност 158 кв.м, имитиращ изискванията на Червената планета. В него четиричленен екипаж ще живее и работи в продължение на цяла година. Фокус на първите проучвания ще са както хранене, по този начин и сънят, а изводите ще бъдат от значително значение за подготовката на задачите до Марс през идващите години.
Учените към този момент разполагат с известни сведения, които могат да им бъдат от изгода. Благодарение на марсохода Perseverance е открито, че денят на Марс продължава 39 минути повече от този на Земята. И това значи, че астронавтите, които ще се окажат на Червената планета, ще би трябвало да си лягат 39 минути по-късно всеки ден.
Due to micro-gravity and to consequent absence of convective movements, astronauts need to sleep near air vents to avoid carbon dioxide expelled from their lungs forms bubbles around their head [more about sleeping in space with &: ]
— Massimo (@Rainmaker1973)
Това не наподобява толкоз мъчно, само че с дните се натрупва разлика като при прекосяване през шест часови зони на Земята, което води до огромен стрес за организма. Все още няма данни по какъв начин времето на Марс би повлиявало на всички функционалности на човешкото тяло.
До Марс и назад - да, но не напълно
Първият опит на ракетата на Илон Мъск до Марс
А и сънят е " тясно обвързван с продуктивността, бдителността, междуличностната връзка и взаимоотношенията ", по тази причина и учените изще създадат всичко допустимо да приготвят астронавтите по какъв начин да си почиват задоволително. Извършват се и калкулации и от какъв брой кофеин се нуждаят за оптималната кондиция, с цел да не се окаже, че са останали без кафе, когато им е най-необходимо.
Защо би трябвало да пращаме единствено дами на Марс
Кой е мощният пол на Червената планета
Едно от най-големите провокации пред екипажа на бъдещите задачи до Червената планета несъмнено е сънят. Докато ние на Земята имаме своите проблеми, свързани с прекомерно шумни съседи, светлинно замърсяване или просто неспособност да изключим от ежедневните проблеми, то в Космоса въпросите със съня са малко по-различни.
С тях най-добре са осведомени екипажите на Международната галактическа станция, които на ротационен принцип прекарват приблизително по към шест месеца на борда и добре знаят какво е да спиш при нулева гравитация. Техните съществени проблеми са обезпечаването на добра среда за сън и основаването на натурален цикъл на съня.
Астронавтите спят в тъмни и тихи самостоятелни пространства, само че размера на галактическата станция ги разрешава, което обаче не важи и за всички капсули. Например за идната задача Artemis до Луната ще се използва капсула Орион, в която за екипажа са планувани единствено спални чували, без нужното усамотение за добра отмора.
И в случай че за няколко дни това няма да е необикновен проблем, то колкото повече време минава, толкоз повече екипажът ще усеща, че не може да спи добре и това му въздейства отрицателно. Да не приказваме и за неналичието на персонално пространство, която основава в допълнение напрежение.
Освен неналичието на съответни условия за добра отмора, нарушаването в циркадните ритми на организма също не е за подценяване. Астронавтите на МКС посрещат 16 изгрева за едно денонощие и това съществено ги обърква по кое време тъкмо е време за сън. Защото тъмнината е тази, която задейства производството на мелатонин, а когато обикаляш към Земята или Марс да вземем за пример, има редуващи се цикли на светлина и мрачевина.
По тази причина в МКС са конфигурирани специфични светлини, които да имитират осветеността по време на естествен ден на Земята. За задачата външната светлина се изолира оптимално, когато е време за сън, а през другите часове се разчита и на нея да синхронизира вътрешния часовник. На станцията употребяват времето по Гринуич.
Създадена е и специфична лаборатория за противодействие на умората в открития Космос към NASA. Тя се занимава и с въздействието на синята светлина, която се излъчва от всички монитори и контролни табла в капсулата. Освен това значимо изискване за положителната отмора е спазването на един и същи график за лягане и ставане с минимални отклонения, свързани с извършване на задачи, зареждане и други действия, изяснява CNN.
Въпреки събраните през годините огромен размер данни, свързани със съня в Космоса, провеждането на симулирани задачи на Земята дава по-подробна информация. Те се правят най-много в галактическия център Джонсън на NASA. Там са основани прототипи на лунна база и малък космически транспортен съд, в който екипаж до четирима души може да прекара дълъг интервал от време, в който са следени от разнообразни експерти.
Having trouble sleeping? Try some of these seven techniques our astronauts use to get better sleep in space!
These methods help sleep well through the disruptions of their natural sleep cycle — and they may help you too:
— NASA (@NASA)
Така е открито, че пет часа сън на денонощие са незадоволителни на екипажа и би трябвало да си набират най-малко осем часа и половина, с цел да се избегнат нежелани последици за здравето, дълготрайна загуба на сън и неточности, породени от изтощеност. Това обаче постоянно е мъчно постижимо.
Следващият месец в галактическия център стартират и симулирани задачи в новия 3D принтиран марсиански център с повърхност 158 кв.м, имитиращ изискванията на Червената планета. В него четиричленен екипаж ще живее и работи в продължение на цяла година. Фокус на първите проучвания ще са както хранене, по този начин и сънят, а изводите ще бъдат от значително значение за подготовката на задачите до Марс през идващите години.
Учените към този момент разполагат с известни сведения, които могат да им бъдат от изгода. Благодарение на марсохода Perseverance е открито, че денят на Марс продължава 39 минути повече от този на Земята. И това значи, че астронавтите, които ще се окажат на Червената планета, ще би трябвало да си лягат 39 минути по-късно всеки ден.
Due to micro-gravity and to consequent absence of convective movements, astronauts need to sleep near air vents to avoid carbon dioxide expelled from their lungs forms bubbles around their head [more about sleeping in space with &: ]
— Massimo (@Rainmaker1973)
Това не наподобява толкоз мъчно, само че с дните се натрупва разлика като при прекосяване през шест часови зони на Земята, което води до огромен стрес за организма. Все още няма данни по какъв начин времето на Марс би повлиявало на всички функционалности на човешкото тяло.
До Марс и назад - да, но не напълно
Първият опит на ракетата на Илон Мъск до Марс
А и сънят е " тясно обвързван с продуктивността, бдителността, междуличностната връзка и взаимоотношенията ", по тази причина и учените изще създадат всичко допустимо да приготвят астронавтите по какъв начин да си почиват задоволително. Извършват се и калкулации и от какъв брой кофеин се нуждаят за оптималната кондиция, с цел да не се окаже, че са останали без кафе, когато им е най-необходимо.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ