Като ясен знак за тяхната сериозност да прекратят ескалиращия конфликт

Като явен знак за тяхната съвестност да прекратят нарастващия спор в Судан , четири източноафрикански страни, водени от Кения , упорстват за разполагането на районни сили , които да пазят цивилните и да подсигуряват, че филантропичната помощ доближава до милиони хора, хванати в капан във военната зона, написа „ BBC “.

Получаването на единодушие от враждуващите фракции обаче ще бъде сложна задача, защото те не са посочили интерес към нищо друго с изключение на военна победа от експлоадирането на спора в средата на април. Военните, ръководени от военачалник Абдел Фатах ал Бурхан , управляват по-голямата част от Източен и Централен Судан и се борят да задържат своите бази в столицата Хартум.

Съперничещите Сили за бърза поддръжка (RSF), водени от военачалник Мохамед Хамдан Даголо, прочут като „ Хемедти “, реализираха прогрес в Хартум, където бойците им бяха упрекнати в убийства, изнасилвания и окупиране и плячкосване на лечебни заведения.

Военните бомбардират безмилостно позиции на RSF в столицата, като съгласно известията предизвикват необятно публикувани цивилни жертви.

Над медийния небосвод ужасяващо принуждение бушува в западния район на Судан Дарфур . RSF са завладяли по-голямата част от района. Заедно със съюзническите си арабски милиции, бойците на RSF прогониха доста хиляди етнически масалити от историческата им татковина в Западен Дарфур. Те изгориха двореца на султана, нормалния водач на групата. Когато губернаторът Хамис Абакар го назова „ геноцид “, мъже в униформи на RSF го отвлякоха и убиха.

Повече от 160 000 масалитски бежанци са избягали през границата към Чад.

RSF също претърсиха град Залингей, дом на общността Fur, и обкръжиха двата най-големи града в района, ал-Фашир и Нияла.

Много поданици на Дарфур се притесняват, че това е кулминационната точка на дълготраен проект за трансформиране на етнически смесения район във притежание, ръководено от араби.

Спешната потребност в Западен Дарфур е гражданската отбрана. По подигравка на ориста задачата на Организация на обединените нации и Африканския съюз в Дарфур имаше тъкмо този мандат. Но беше отдръпнат преди две години с решение, което в този момент наподобява извънредно неправилно.

Силите на RSF също обсаждат столицата на щата Северен Кордофан Ел-Обейд . Ако го завладяват, военните ще оцелеят единствено в джобовете на запад от река Нил.

В Южен Кордофан бунтовническа група, Народноосвободителното придвижване на Судан-Север, която води собствен личен протест през последните 12 години, напредва към столицата на щата Кадугли, защото военните се оказват пренапрегнати да се бият с RSF.

Изведнъж стартира и бурна дипломатическа интензивност . Но няма единодушие какъв да е отпред на ръководството. От втората седмица на спора Съединени американски щати и Саудитска Арабия привикват договаряния за преустановяване на огъня в саудитския град Джеда. Но очакванията за преустановяване на военните дейности – най-скорошната по време на празника Курбан Байрам – идват и си отиват, без да понижават темпото на насилието .

Съединени американски щати и Саудитска Арабия споделят, че ще пуснат ново предложение през идващите дни. Те също по този начин поставиха старания да привлекат Обединените арабски емирства (ОАЕ), което е значимо, защото ОАЕ се считат за главен покровител на RSF и, съгласно някои отчети, не престават да ги въоръжават. ОАЕ не са коментирали отчетите.

Преди малко повече от месец, без да бъдат впечатлени от ниската сила на Африканския съюз (АС) в отговор на рецесията, източноафриканските водачи стартираха лична самодейност под егидата на районния орган Igad. Квартет – формиран от водачите на Кения, Етиопия, Южен Судан и Джибути – беше назначен да търси преустановяване на огъня, филантропичен достъп и политически разговор, с цел да възвърне прехода на Судан към народна власт.

Президентът на Кения Уилям Руто – който оглавява групата – беше прям, описвайки войната като „ безсмислена „, осъждайки и двете воюващи страни за потреблението на военната си мощност „ за заличаване на страната и ликвидиране на цивилни “ и предупреждавайки, че „ към този момент има признаци на геноцид “ в Дарфур. Именно тази група от водачи, които се срещнаха в столицата на Етиопия Адис Абеба в понеделник, направиха първите стъпки към организирането на районни сили за интервенция. Втората им опорна точка е да работят с американците и саудитците за привикване на среща лице в лице сред воюващите генерали – Бурхан и Хемедти – за обезпечаване на преустановяване на огъня.

Третият път е „ приобщаващ политически развой “ , който би трябвало да стартира през август. Това изисква сливане на цивилни представители и даването им на задоволителна политическа поддръжка, тъй че да имат действително въздействие в договарянията , като част от напъните да се подсигурява, че Судан ще се върне по пътя на демокрацията.

Но военачалник Бурхан отхвърли самодейността, потвърждавайки, че Руто е преднамерен към RSF . Той също по този начин упреква водачите на някои от цивилните партии, че са на страната на военачалник Хемедти – те отвръщат, че военачалник Бурхан е мобилизирал ислямистки групи на своя страна. Първо се съгласи, а след това отхвърли да участва на срещата в понеделник. Присъства пратеник от RSF.

Военните претендират за наследството и легитимността на държавното управление , макар че взеха властта посредством прелом с RSF през 2019 година, преди водачите им да се разпаднат, предизвиквайки гражданската война . Военните сигурно имат по-силни искания към държавното управление от RSF, която е паравоенна група, ръководена от семейство Даголо, правеща пари от своите златни мини , наемнически действия и бизнес империя . Тя не демонстрира интерес към ръководството и се съюзява с арабски расисти от Дарфур и прилежащите страни.

Недостатъкът на военачалник Бурхан е, че неговите сили не могат да защитят нито страната, нито популацията. Всъщност те даже не управляват столицата, нормалният най-малък предел за приемане като законно държавно управление в Африка.

Първоначално Съединени американски щати не съумяха да изразят поддръжката си за самодейността на Руто, предпочитайки да се придържат към Апелативен съд. Но се стигна до ангажиране с това, което е африканската интервенция на най-високо равнище до момента.

Конфликтът в Судан към този момент дестабилизира Южен Судан . Генерал Хемедти изиска Южен Судан да спре да заплаща на суданското държавно управление – което значи военачалник Бурхан – за потреблението на петролопровода до Порт Судан, единственият експортен маршрут за главния източник на доходи на тази страна. Южен Судан към момента не е коментирал настояването.

През уикенда Руто пътува до Чад, с цел да се срещне с президента Махамат Деби. Дълбоко изплашен от капацитета на рецесията в Дарфур да дестабилизира страната му, Деби организира спешна среща с дарфурски водачи, в това число командирите на някогашните размирен групи, с цел да обсъдят по какъв начин най-добре да отговорят.

Египет към този момент е хазаин на повече от 250 000 новопристигнали бежанци от Судан . Той се притеснява, че продължаващото заличаване на Хартум води до непреклонно изселване на цялата междинна класа в страната – египтяните приказват за два милиона и даже повече. Президентът Абдул Фатах ал-Сиси разгласи взаимна самодейност с Катар и привиква лична среща на върха тази седмица.

Симпатиите на Египет намерено са ориентирани към военачалник Бурхан, което оказва помощ да се изясни за какво той забавя осъществяването на проекта Игад. Сиси вижда военачалник Бурхан като собствен най-надежден съдружник в Судан и е подготвен да толерира завръщането на судански ислямистки групировки – които имат поддръжката на Катар и Турция – в случай че това значи стабилизиране на страната . В някои дипломатически кръгове обаче има опасения, че съперничещите африкански и арабски мирни процеси ще се опълчват взаимно.

Организацията на обединените народи беше отстранена. Неговият специфичен представител за Судан, Фолкер Пертес, беше определен поради техническите си умения в поддръжка на институционалното създаване по време на към този момент прекъснатия преход към народна власт, а не поради опита си в посредничеството в жесток спор.

Освен това военачалник Бурхан го разгласи за личност нон грата. Повечето суданци са обезпокоени от неуспехите на Организация на обединените нации в Судан и не желаят организацията да води дипломатически старания. По същия метод суданците се тормозят, че завладяващият фокус на Европейския съюз върху миграцията значи, че те ще се оправят с всеки водач, който дава обещание да спре всеобщото изселване .

Някои суданци упрекват Европейски Съюз, че е подкрепял RSF в предишното като част от проект за надзор на границите на страната – изказване, което Европейски Съюз оспорва.

Предизвикателството за определяне на мир в Судан е голямо. Планът на африканските водачи е най-смелият и изчерпателен до момента, само че към момента има доста спънки по пътя към мира – не на последно място отводът на враждуващите страни да одобряват, че няма военно решение на спора.