От 1 юли за всяка пратка в ЕС ще се дължи 3 евро мито
Като такива са признати пратките на стойност до 150 евро, а ставката е 3 евро за всеки продукт, без значение от произхода и типа на стоката. Това значи, че в случай че в една дребна пратка има три обособени продукта, задължението за нея ще бъде 9 евро.
Решението беше контрактувано преди три седмици на политическо равнище в границите на Съвета на Европейски Съюз по стопански и финансови въпроси (ЕКОФИН).
С поддръжката си за въвеждането на закрепената митническа ставка България удостоверява уговорката си за отбрана на финансовите ползи на Европейския съюз, както и на нефискалните ползи, свързани със сигурността и сигурността на потребителите и законния бизнес, показаха от Агенция „ Митници “.
Мярката ще способства и за обезпечаване на лоялна конкуренция сред икономическите оператори в границите на Европейски Съюз в изискванията на динамично разрастваща се електронна търговия. Тя е преходно решение до цялостното използване на промяната на Митническия съюз и до стартирането на Центъра за митнически данни на Европейски Съюз (EU Customs Data Hub), планувано за 1 юли 2028 година
Нарастващият брой колета с ниска стойност основава обилни провокации за митническите администрации и икономическите оператори, в това число риск от изкуствено занижаване на цената и делене на колета за заобикаляне на митническите правила. Новата мярка цели да ограничи сходни практики и да обезпечи по-справедлив и банален механизъм за събиране на митническите вземания, обясниха от митническата администрация.
По данни на Агенция „ Митници “ годишно в България се обработват сред 350 000 и 450 000 колета от онлайн търговия с трети страни. Този брой обаче е дребен на фона на общия размер от над 4,6 милиарда колета, които влизат в Европейски Съюз като цяло, защото множеството онлайн покупки от трети страни се обработват митнически там, където има основани хъбове за задачата.
Без значение дали пратката е обработена митнически в България или в друга европейска страна, по-късно тя пътува свободно до своя адресат.
В предишното Европейски Съюз имаше повече облекчения за пратките, в това число предел, под който те изобщо не се таксуваха. Европейски Съюз обаче отстрани необлагаемия предел за Данък добавена стойност като отговор на засилващата се онлайн търговия. Така от 1 юли 2021 година европейското законодателство планува два прага за облагане на пощенски и куриерски колета от трети страни, които са обект на отдалечена продажба – до 150 евро и над тази сума. За колета със лична стойност до 150 евро се дължи Данък добавена стойност според ставката за съответната стока. Тези колета са освободени от мито по силата на европейски правилник.
Паралелно с това се вкарва и пакет промени при Данък добавена стойност – IOSS системата. Дава се опция онлайн платформите или онлайн търговците да събират дължимото Данък добавена стойност за артикули още сега на поръчката. От 1 юли 2021 година Данък добавена стойност се начислява в размер с оглед страната на доставка, дружно с цената на стоката и цената на доставката. Търговецът има ангажимент да заявява и заплати събрания Данък добавена стойност на страната членка по идентификация (регистрация), която по-късно го разпределя сред страните членки на приемане на стоките. По този метод жителите авансово имат информация за разноските за доставка и дължимия налог.
Според в този момент настоящите разпореждания пратките със артикули на стойност до 150 евро са освободени от мита, а Данък добавена стойност може да се заплаща посредством IOSS системата, в случай че търговецът е регистриран за това. Тя прави процеса на извършване на покупки извънредно улеснен и оптимално непосредствен до онлайн извършването на покупки от локални електронни магазини. За пратките с авансово платено Данък добавена стойност също се прави митническа обработка, само че тя е облекчена, защото налозите към този момент са платени.
На процедура огромните платформи от трети страни, най-много Китай, изпращат голям брой колета към клиенти в Европейски Съюз, за което потребителите заплащат единствено Данък добавена стойност, само че не и мита.
Митата обаче са обичаен личен запас за Европейския съюз – 75% от приходите от тях отиват в бюджета на Съюза, а 25% остават за националните бюджети. Средствата от мита зареждат политиките на Европейски Съюз и обособените страни, като се преразпределят към бизнеса и жителите. В последна сметка пропуснатите доходи от налози лимитират бюджетните средства и ощетяват европейските жители и бизнеса.
Общият пазар на Европейски Съюз търпи и други вреди, защото китайските платформи се оказват нелоялна конкуренция на европейските търговци и производители. Докато европейският бизнес е задължен да съблюдава редица регулации при производството, превоза, продажбата на стоките, предстои на надзор на разнообразни равнища, вносът на милиарди артикули под формата на дребни колета затруднява контролните механизми.
Като проблем се показва и това, че този тип търговия не е екологосъобразна, като цяло подтиква културата на бързата мода и на несъразмерното извършване на покупки. Често пъти при този вид артикули става дума и за нарушение на права на търговски марки и дизайн, т.е. за артикули, които имитират или копират дизайна и функционалностите на истинските артикули, само че без производителят им е да вложил време и средства в развойна активност.
Решението беше контрактувано преди три седмици на политическо равнище в границите на Съвета на Европейски Съюз по стопански и финансови въпроси (ЕКОФИН).
С поддръжката си за въвеждането на закрепената митническа ставка България удостоверява уговорката си за отбрана на финансовите ползи на Европейския съюз, както и на нефискалните ползи, свързани със сигурността и сигурността на потребителите и законния бизнес, показаха от Агенция „ Митници “.
Мярката ще способства и за обезпечаване на лоялна конкуренция сред икономическите оператори в границите на Европейски Съюз в изискванията на динамично разрастваща се електронна търговия. Тя е преходно решение до цялостното използване на промяната на Митническия съюз и до стартирането на Центъра за митнически данни на Европейски Съюз (EU Customs Data Hub), планувано за 1 юли 2028 година
Нарастващият брой колета с ниска стойност основава обилни провокации за митническите администрации и икономическите оператори, в това число риск от изкуствено занижаване на цената и делене на колета за заобикаляне на митническите правила. Новата мярка цели да ограничи сходни практики и да обезпечи по-справедлив и банален механизъм за събиране на митническите вземания, обясниха от митническата администрация.
По данни на Агенция „ Митници “ годишно в България се обработват сред 350 000 и 450 000 колета от онлайн търговия с трети страни. Този брой обаче е дребен на фона на общия размер от над 4,6 милиарда колета, които влизат в Европейски Съюз като цяло, защото множеството онлайн покупки от трети страни се обработват митнически там, където има основани хъбове за задачата.
Без значение дали пратката е обработена митнически в България или в друга европейска страна, по-късно тя пътува свободно до своя адресат.
В предишното Европейски Съюз имаше повече облекчения за пратките, в това число предел, под който те изобщо не се таксуваха. Европейски Съюз обаче отстрани необлагаемия предел за Данък добавена стойност като отговор на засилващата се онлайн търговия. Така от 1 юли 2021 година европейското законодателство планува два прага за облагане на пощенски и куриерски колета от трети страни, които са обект на отдалечена продажба – до 150 евро и над тази сума. За колета със лична стойност до 150 евро се дължи Данък добавена стойност според ставката за съответната стока. Тези колета са освободени от мито по силата на европейски правилник.
Паралелно с това се вкарва и пакет промени при Данък добавена стойност – IOSS системата. Дава се опция онлайн платформите или онлайн търговците да събират дължимото Данък добавена стойност за артикули още сега на поръчката. От 1 юли 2021 година Данък добавена стойност се начислява в размер с оглед страната на доставка, дружно с цената на стоката и цената на доставката. Търговецът има ангажимент да заявява и заплати събрания Данък добавена стойност на страната членка по идентификация (регистрация), която по-късно го разпределя сред страните членки на приемане на стоките. По този метод жителите авансово имат информация за разноските за доставка и дължимия налог.
Според в този момент настоящите разпореждания пратките със артикули на стойност до 150 евро са освободени от мита, а Данък добавена стойност може да се заплаща посредством IOSS системата, в случай че търговецът е регистриран за това. Тя прави процеса на извършване на покупки извънредно улеснен и оптимално непосредствен до онлайн извършването на покупки от локални електронни магазини. За пратките с авансово платено Данък добавена стойност също се прави митническа обработка, само че тя е облекчена, защото налозите към този момент са платени.
На процедура огромните платформи от трети страни, най-много Китай, изпращат голям брой колета към клиенти в Европейски Съюз, за което потребителите заплащат единствено Данък добавена стойност, само че не и мита.
Митата обаче са обичаен личен запас за Европейския съюз – 75% от приходите от тях отиват в бюджета на Съюза, а 25% остават за националните бюджети. Средствата от мита зареждат политиките на Европейски Съюз и обособените страни, като се преразпределят към бизнеса и жителите. В последна сметка пропуснатите доходи от налози лимитират бюджетните средства и ощетяват европейските жители и бизнеса.
Общият пазар на Европейски Съюз търпи и други вреди, защото китайските платформи се оказват нелоялна конкуренция на европейските търговци и производители. Докато европейският бизнес е задължен да съблюдава редица регулации при производството, превоза, продажбата на стоките, предстои на надзор на разнообразни равнища, вносът на милиарди артикули под формата на дребни колета затруднява контролните механизми.
Като проблем се показва и това, че този тип търговия не е екологосъобразна, като цяло подтиква културата на бързата мода и на несъразмерното извършване на покупки. Често пъти при този вид артикули става дума и за нарушение на права на търговски марки и дизайн, т.е. за артикули, които имитират или копират дизайна и функционалностите на истинските артикули, само че без производителят им е да вложил време и средства в развойна активност.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ