Начо On My Mind - една книга за големия обитател на Червено...
Като лъх от невидимо крило минава през нас оня извънреден свят на майстора реставратор Начо Културата, написа в новата си книга Антон Баев
Преди месец попитах племенника му по кое време умря Начо*. Не за датата - нея я знам, - за годината. Иван сподели, че този ноември ще станат две години без Начо. Не повярвах. Имах възприятието, че Начо го няма най-малко от десетина години.
За човек, който работи във ежедневник, времето не просто лети, то излита. А времето на Начо си стоеше все там - на върха на Трихълмието. За първи път изпитах възприятието, че моето - че нашето време - си отива, а неговото е спряло като стрелка на негоден часовник.
Тогава разбрах, че моят вътрешен часовник има нужда от сходна стрелка. Вечна стрелка. Извадих батерията и стопирах часовника...
През септември 1997-а за първи път изпитах нужда от реституция. Усетих внезапно - като лъх от невидимо крило - да минава през мен оня извънреден свят на майстора реставратор. Ужасяваше ме скоростта, с която самосвалите на съвремието изсипваха ремаркетата с пясък върху към момента живите пловдивски торсове. Това не беше опит за предпазване, то бе ликвидиране без съд и присъда.
Знаех, че не мога да го спра. Но желаех да се опълчва. Разбира се, оръжията на един писар са прекомерно скромни. Понякога напряко смешни и ненужни. И въпреки всичко. Въпреки това. Все още.
Смисълът на един живот не може да бъде покрит.
С моя другар Красимир Димовски ходехме у Начо в ранния следобяд. Срещите ни продължиха няколко седмици. Обитателят на „ Червеното пони “ вадеше бутилката уиски, а аз - касетофона. Начо, дано го кажа, се притесняваше от записващата техника. Подушваше я, по този начин както откритите хора надушват клеветник.
Съмняваше се в записа, не в казаното. Отпиваше от уискито и самичък се чудеше по какъв начин ни е уйдисал на акъла да споделя.
Тия мемоари са плод на съпротивата ни против самосвалите на времето.
6 май 2005 година
Атанас Кръстев (Начо Културата) е роден на 17.09.1922 година в Асеновград. Почива в Пловдив на 25.11.2003-а. Този ръкопис, достоверни мемоари от изявленията с Начо Културата, излизали във в. „ Марица “ през 1997 година, е в памет на 100-годишнината на „ Кмета на Стария Пловдив “, както го назовава приживе журналистът Методи Танев.
Записките са излизали в " Марица "
Документални мемоари от интервюта* с една от най-забележителните сплотяващи фигури в българската просвета от втората половина на ХХ век Атанас Кръстев - Начо Културата, правени през 1997 година и излизали във вестник " Марица ".
Книгата " Начо On My Mind " на Антон Баев е повече от скъпа и е в чест на една годишнина, която България и българската просвета не трябва да подминават - 100 година от рождението на Атанас Кръстев, без който Старият Пловдив можеше евентуално и да се случи, само че не по оня магичен метод, по който се случи. Тя цели не просто да опише историята на Старинен Пловдив от учредяването през 50-те години на XX век до края му, само че и да покаже духа на времето, и изключително - да оживи фигурата на Начо Културата, наименуван приживе " Кмета на Стария град ", чиято 100-годишнина от рождението се отбелязва през 2022 година В книгата " оживяват " скъпи за българската просвета създатели - художници, писатели, артисти, музиканти, вмъкнати в своето време с достоверността на речта и загатна на самия Начо Културата.
За онлайн поръчка - https://www.book.store.bg/p314065/nacho-on-my-mind-anton-baev.html.
*Антон Баев, Начо On My Mind. Пловдив: ИК Коала прес, 2021.
Вежди Рашидов: Трябва да се помнят духовните мотори на времето
Бях извънредно прелестно сюрпризиран да прочета ръкописа на документалната книга на Антон Баев „ НАЧО ON MY MIND “. Прави чест на създателя да уважи с живото слово паметта на една от най-забележителните фигури на Пловдив - Атанас Кръстев - Начо Културата, оставил ярка и незабравима духовна диря в паметта на цели генерации българи през втората половина на предишния век.
Бях другар с Начо Културата, имали сме с него безчет срещи и прекарвания, които помня и до през днешния ден, и като чета книгата на Антон Баев, пред мен оживява в разказите на съвременниците обликът на този живописен, необикновен човек с необятен обсег на мисълта, с неукротима сила и с неподражаемо възприятие за комизъм.
Авторът е събрал документални мемоари и изявленията, излизали в пловдивския вестник " Марица " преди близо 25 години и това е един незабравим труд. Ярки имена на писатели, художници, актьори, реализатори, музиканти, създатели от разнообразни гилдии градят с думи неповторимия облик на Начо Културата и той като че ли е пред мен подобен, какъвто го помня.
Убеден съм, че тази книга ще има огромен принос за актуалната просвета, тъй като днешното потомство би трябвало да знае и да помни делата на предшествениците, които са били духовни мотори на своето време. А делото на Начо Културата в основаването на Старинен Пловдив и обединяването на създателите е тъкмо такова скъпо историческо и духовно събитие. Без този човек историята и развиването на Пловдив нямаше да е същата. Сега, от дистанцията на времето, този ръкопис е изключително скъп, тъй като събира паметта за едно отминало време, която може да въодушеви всяко последващо потомство.
Антон Баев с майсторството и усета на публицист, публицист, литературовед и откривател събира в тази документална книга и признанието, и възторга на тези, които бяха в духовния кръг на Начо Културата и бяха подвластни на неговата неукротима сила и твърдоглавие да върви напред.
Поздравявам Антон Баев освен за неговата концепция 100-годишнината от рождението на Атанас Кръстев - Начо Културата, да бъде почетена по заслужен метод, само че и за реализацията на тази концепция посредством словото, събрано в този ръкопис.
Преди месец попитах племенника му по кое време умря Начо*. Не за датата - нея я знам, - за годината. Иван сподели, че този ноември ще станат две години без Начо. Не повярвах. Имах възприятието, че Начо го няма най-малко от десетина години.
За човек, който работи във ежедневник, времето не просто лети, то излита. А времето на Начо си стоеше все там - на върха на Трихълмието. За първи път изпитах възприятието, че моето - че нашето време - си отива, а неговото е спряло като стрелка на негоден часовник.
Тогава разбрах, че моят вътрешен часовник има нужда от сходна стрелка. Вечна стрелка. Извадих батерията и стопирах часовника...
През септември 1997-а за първи път изпитах нужда от реституция. Усетих внезапно - като лъх от невидимо крило - да минава през мен оня извънреден свят на майстора реставратор. Ужасяваше ме скоростта, с която самосвалите на съвремието изсипваха ремаркетата с пясък върху към момента живите пловдивски торсове. Това не беше опит за предпазване, то бе ликвидиране без съд и присъда.
Знаех, че не мога да го спра. Но желаех да се опълчва. Разбира се, оръжията на един писар са прекомерно скромни. Понякога напряко смешни и ненужни. И въпреки всичко. Въпреки това. Все още.
Смисълът на един живот не може да бъде покрит.
С моя другар Красимир Димовски ходехме у Начо в ранния следобяд. Срещите ни продължиха няколко седмици. Обитателят на „ Червеното пони “ вадеше бутилката уиски, а аз - касетофона. Начо, дано го кажа, се притесняваше от записващата техника. Подушваше я, по този начин както откритите хора надушват клеветник.
Съмняваше се в записа, не в казаното. Отпиваше от уискито и самичък се чудеше по какъв начин ни е уйдисал на акъла да споделя.
Тия мемоари са плод на съпротивата ни против самосвалите на времето.
6 май 2005 година
Атанас Кръстев (Начо Културата) е роден на 17.09.1922 година в Асеновград. Почива в Пловдив на 25.11.2003-а. Този ръкопис, достоверни мемоари от изявленията с Начо Културата, излизали във в. „ Марица “ през 1997 година, е в памет на 100-годишнината на „ Кмета на Стария Пловдив “, както го назовава приживе журналистът Методи Танев.
Записките са излизали в " Марица "
Документални мемоари от интервюта* с една от най-забележителните сплотяващи фигури в българската просвета от втората половина на ХХ век Атанас Кръстев - Начо Културата, правени през 1997 година и излизали във вестник " Марица ".
Книгата " Начо On My Mind " на Антон Баев е повече от скъпа и е в чест на една годишнина, която България и българската просвета не трябва да подминават - 100 година от рождението на Атанас Кръстев, без който Старият Пловдив можеше евентуално и да се случи, само че не по оня магичен метод, по който се случи. Тя цели не просто да опише историята на Старинен Пловдив от учредяването през 50-те години на XX век до края му, само че и да покаже духа на времето, и изключително - да оживи фигурата на Начо Културата, наименуван приживе " Кмета на Стария град ", чиято 100-годишнина от рождението се отбелязва през 2022 година В книгата " оживяват " скъпи за българската просвета създатели - художници, писатели, артисти, музиканти, вмъкнати в своето време с достоверността на речта и загатна на самия Начо Културата.
За онлайн поръчка - https://www.book.store.bg/p314065/nacho-on-my-mind-anton-baev.html.
*Антон Баев, Начо On My Mind. Пловдив: ИК Коала прес, 2021.
Вежди Рашидов: Трябва да се помнят духовните мотори на времето
Бях извънредно прелестно сюрпризиран да прочета ръкописа на документалната книга на Антон Баев „ НАЧО ON MY MIND “. Прави чест на създателя да уважи с живото слово паметта на една от най-забележителните фигури на Пловдив - Атанас Кръстев - Начо Културата, оставил ярка и незабравима духовна диря в паметта на цели генерации българи през втората половина на предишния век.
Бях другар с Начо Културата, имали сме с него безчет срещи и прекарвания, които помня и до през днешния ден, и като чета книгата на Антон Баев, пред мен оживява в разказите на съвременниците обликът на този живописен, необикновен човек с необятен обсег на мисълта, с неукротима сила и с неподражаемо възприятие за комизъм.
Авторът е събрал документални мемоари и изявленията, излизали в пловдивския вестник " Марица " преди близо 25 години и това е един незабравим труд. Ярки имена на писатели, художници, актьори, реализатори, музиканти, създатели от разнообразни гилдии градят с думи неповторимия облик на Начо Културата и той като че ли е пред мен подобен, какъвто го помня.
Убеден съм, че тази книга ще има огромен принос за актуалната просвета, тъй като днешното потомство би трябвало да знае и да помни делата на предшествениците, които са били духовни мотори на своето време. А делото на Начо Културата в основаването на Старинен Пловдив и обединяването на създателите е тъкмо такова скъпо историческо и духовно събитие. Без този човек историята и развиването на Пловдив нямаше да е същата. Сега, от дистанцията на времето, този ръкопис е изключително скъп, тъй като събира паметта за едно отминало време, която може да въодушеви всяко последващо потомство.
Антон Баев с майсторството и усета на публицист, публицист, литературовед и откривател събира в тази документална книга и признанието, и възторга на тези, които бяха в духовния кръг на Начо Културата и бяха подвластни на неговата неукротима сила и твърдоглавие да върви напред.
Поздравявам Антон Баев освен за неговата концепция 100-годишнината от рождението на Атанас Кръстев - Начо Културата, да бъде почетена по заслужен метод, само че и за реализацията на тази концепция посредством словото, събрано в този ръкопис.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ