Димитър Николов – изповедникът на братя Карамазови
Като пазари, доста постоянно му желаят персонална карта, в случай че сред покупките има бутилка бира, само че артистът Димитър Николов може да удостовери, че към този момент е на 27. Синдромът „ Ованес Торосян “ - миловидно детско лице плюс впечатляващ професионализъм, с цялостна мощ важи и за него и го прави много издирван за функции на плахи младежи и в киното, и в театъра.
Двамата другари нееднократно са си споделяли, когато за следващ път им се наложи да изиграят воин, с десетина години по-млад от тях самите. Преди дни Митко имаше премиера в Народния спектакъл, където от тоя сезон ще го гледаме като Альоша – почтеното момче, през чието сърце минават освен терзанията на останалите братя Карамазови на Достоевски, само че като че ли цялата тъга на света...
Горе-долу по същото време ученикът на професорите Иван Добчев и Маргарита Младенова бе почетен с огромната премия за полет в изкуството на името на бележития режисьор Стоян Камбарев за майсторските си превъплъщения в спектаклите „ Стъклената менажерия “ в „ Сфумато “ и „ Наблюдателите “ на първата ни сцена, както и във филмите „ Христо “ и „ Безкрайната градина “, към които към този момент можем да прибавим „ Живи комини “, „ Далеч от брега “, „ Доза благополучие “... Веднага след тия две вълнуващи събития артистът запраши към Солищата над Широка лъка, с цел да укроти страстите и да си отдъхне.
Между другото, и с цел да си напомни с кеф някои от местата в Родопите, където са снимали сериала „ Дяволското гърло “. „ Обикновено, когато си почивахме, някои от участниците се събирахме и отивахме на разходка с колата, ритахме футбол пред хотела или ходехме на басейн. Можех на два-три пъти да се прибера за по 2 дни в София, само че горе беше толкоз хубаво, че избрах да остана. Така и по този начин, стаята се пазеше за мен “, изяснява Николов. Неговият персонаж – сгафилото локално полицайче, бързо беше отхвърлен от оперативните дейности, само че дали към края на поредицата няма да ни изненада и отново да се появи „ на терен “, артистът не издава.
В подмяна на това пък с ненаситност приказва за дилемите си в „ Братя Карамазови “. Митко стартира да чете Достоевски 14-15-годишен само че тогава усеща, че му е рано, и се връща към великия класик в своите 20. Че македонският режисьор Деян Пройковски желае тъкмо него в облика на Альоша, Митака научава от шефа на театъра Мариус Донкин. „ Вероятно Деян се е посъветвал с някого от екипа, тъй като не сме се познавали отпреди. Нямам визия дали ме е гледал, аз за такива неща и не запитвам, просто това беше някакво прелестно случване. После се разбра, че освен за мен срещата с него е първа и леко си отдъхнах “, доверява той. В тяхната интерпретация послушникът Альоша Карамазов, който се готви да бъде отдаден в монашество, е нещо като изповедник на другите герои, катализатор за болката и бесовете им – пред него всеки си излива душата.
„ Като си говорихме с Пройковски му бях споделил, че не ми се желае на никое място в това зрелище Альоша да се кръсти. Дано не звучи като осквернение. Гледахме един чешки филм по „ Братя Карамазови “ от 2008 година, в който Альоша доста илюстративно и показно го правеше. А съгласно мен той си носи вярата по напълно различен метод, не в жеста на кръстенето е тая светлина, която разпръсква. Той самият по някакъв метод е Кръстът, по този начин си мисля аз... “, разсъждава Димитър. И прибавя, че може би си наподобява с най-младия Карамазов само по момчешката спонтанност. Вярата, търпението и стоицизма му към момента се пробва да култивира в живота си: „ Альоша е прекомерно зрял за възрастта си. Такава зряла възраст на мисленето и такова образование на възприятията са образец, от който мога единствено да се изучавам “.
Не е елементарно за млад артист да се изправи напълно безсилен и гол на сцената
както в нощта на прелъстяването на Альоша от Грушенка – фурията Александра Василева. Но този акт се развива в естетски сумрак и е безусловно нужен в целостта на спектакъла. По-труден за Николов се оказва различен основен миг – диспутът с „ брат “ му Иван Карамазов (Велислав Павлов), в който Достоевски приказва за пристрастеността към измъчване на деца. Този проблем същински раздрусва Димитър, тъй като мощно резонира в днешния ден – и в черните вестникарски летописи, и в (не)признатите грехове на църквата, и в тъмните улици от покрайнините... Приятелите не стопират да го занасят: „ Стига, усмихни се малко, прекомерно си трагичен “.
Той обаче си знае, че това не е маска, благодарение на която да се прави на забавен, сериозен и бездънен – просто по този начин се усеща. Що се отнася до героите му, много от тях очевидно излъчват тъгата, която артистът някъде надълбоко у себе си носи, само че той е уверен, че в тях има дуализъм: потиснатост – да, само че и дяволита нотка. Като противоотрова за тежките облици той на драго сърце би глътнал няколко лъжички неуместна комедия в жанр Теди Москов... А до момента в който стане, може да излезе дебютният игрален филм на актрисата Яна Титова, в който зад почтената физиономия на Митко се крие гадняр, завличащ основната героиня към наркотичното дъно.
„ Доза благополучие “ е основан по автобиографичната книга на отишлата си без време журналистка Весела Тотева, а на екрана на Николов партнира нейната родна щерка Валентина Каролева – балерина с непрекъснат адрес в Лондон. Скоро ще бъде подготвен и филмът на Мариус Куркински „ Засукан свят “ по разкази на Николай Хайтов, в който
Митко ще е наследник на героя на Мариус. Изобщо Мариус е значима фигура в неговия професионален живот: преди време Куркински кани младока за основната роля в „ Синята птица “ на Метерлинк в Народния спектакъл. Още доста преди този момент моноспектаклите му възпламеняват искрица у момчето. „ От 10-годишен не съм пропущал негов театър. Майка ми доста държеше да вървим на спектакъл. За мен беше наслаждение да съм в залата и в един миг ми се прииска да имам късмет да съм и на сцената, само че не съм допускал, че ще се случи “, признава той. Записва се в арт школите МОНТФИЗ и колелото се завърта по този начин, че не след дълго стартира да работи с хората, които са го вдъхновявали от тъмната зала.
Един от тях е Галин Стоев, който го избира за своя режисьорски дебют в киното – „ Безкрайната градина “. „ Сбъдната фантазия ми звучи едва за такова нещо. Аз го правя оценка. Всеки ден си подсещам, че това, което ми се дава, е доста, доста по-смело от това, което съм допускал “, характеризира кариерата си дотук. В потапянето в дадена среда, с цел да се учи, той е легендарен. Подобно на един нашенски Гюнтер Валраф, за кино лентата „ Христо “ Димитър се внедрява под прикритие измежду боклукчии от службите по непорочност, измежду пандизчии с по-лек режим, измежду алкохолици, наркомани и клошари. Научава всичките им мании и секрети места.
Майка му и сестра му и до момента са най-верните му фенове и критици. Актьорът мъчно ги събира дружно на зрелище, тъй като двете се редуват да гледат дребния му племенник, само че те постоянно са отсреща, въпреки и поотделно. Приятелите му – още от учебно заведение или от квартала, пък са непокътната компания за подчинение на планините. Един от тях преди години безусловно му избавя живота, когато, при едно мъчно нанагорнище на връх Вихрен откъм морените, Митака се подхлъзва на камък и едвам не полита към дерето, зеещо изпод. Нови другарства на чаровника от зодия Риби също не липсват.
Миналата година той е единственият българин, попаднал в селекцията на Берлинале за млади гении. Избрани са 14 души измежду 3500 претенденти от 130 страни. Обучават ги именити имена, сред които е Жан-Луи Родриг, упражнявал психофизиката на звезди като Леонардо ди Каприо, Крисчън Бейл, Глен Клоуз, Джон Малкович... Димитър Николов продължава да поддържа връзка с цялата интернационална група сътрудници от уъркшопа на Берлинале и съществено обмисля детайлите по какъв начин да ги включи в общ план.
Двамата другари нееднократно са си споделяли, когато за следващ път им се наложи да изиграят воин, с десетина години по-млад от тях самите. Преди дни Митко имаше премиера в Народния спектакъл, където от тоя сезон ще го гледаме като Альоша – почтеното момче, през чието сърце минават освен терзанията на останалите братя Карамазови на Достоевски, само че като че ли цялата тъга на света...
Горе-долу по същото време ученикът на професорите Иван Добчев и Маргарита Младенова бе почетен с огромната премия за полет в изкуството на името на бележития режисьор Стоян Камбарев за майсторските си превъплъщения в спектаклите „ Стъклената менажерия “ в „ Сфумато “ и „ Наблюдателите “ на първата ни сцена, както и във филмите „ Христо “ и „ Безкрайната градина “, към които към този момент можем да прибавим „ Живи комини “, „ Далеч от брега “, „ Доза благополучие “... Веднага след тия две вълнуващи събития артистът запраши към Солищата над Широка лъка, с цел да укроти страстите и да си отдъхне.
Между другото, и с цел да си напомни с кеф някои от местата в Родопите, където са снимали сериала „ Дяволското гърло “. „ Обикновено, когато си почивахме, някои от участниците се събирахме и отивахме на разходка с колата, ритахме футбол пред хотела или ходехме на басейн. Можех на два-три пъти да се прибера за по 2 дни в София, само че горе беше толкоз хубаво, че избрах да остана. Така и по този начин, стаята се пазеше за мен “, изяснява Николов. Неговият персонаж – сгафилото локално полицайче, бързо беше отхвърлен от оперативните дейности, само че дали към края на поредицата няма да ни изненада и отново да се появи „ на терен “, артистът не издава.
В подмяна на това пък с ненаситност приказва за дилемите си в „ Братя Карамазови “. Митко стартира да чете Достоевски 14-15-годишен само че тогава усеща, че му е рано, и се връща към великия класик в своите 20. Че македонският режисьор Деян Пройковски желае тъкмо него в облика на Альоша, Митака научава от шефа на театъра Мариус Донкин. „ Вероятно Деян се е посъветвал с някого от екипа, тъй като не сме се познавали отпреди. Нямам визия дали ме е гледал, аз за такива неща и не запитвам, просто това беше някакво прелестно случване. После се разбра, че освен за мен срещата с него е първа и леко си отдъхнах “, доверява той. В тяхната интерпретация послушникът Альоша Карамазов, който се готви да бъде отдаден в монашество, е нещо като изповедник на другите герои, катализатор за болката и бесовете им – пред него всеки си излива душата.
„ Като си говорихме с Пройковски му бях споделил, че не ми се желае на никое място в това зрелище Альоша да се кръсти. Дано не звучи като осквернение. Гледахме един чешки филм по „ Братя Карамазови “ от 2008 година, в който Альоша доста илюстративно и показно го правеше. А съгласно мен той си носи вярата по напълно различен метод, не в жеста на кръстенето е тая светлина, която разпръсква. Той самият по някакъв метод е Кръстът, по този начин си мисля аз... “, разсъждава Димитър. И прибавя, че може би си наподобява с най-младия Карамазов само по момчешката спонтанност. Вярата, търпението и стоицизма му към момента се пробва да култивира в живота си: „ Альоша е прекомерно зрял за възрастта си. Такава зряла възраст на мисленето и такова образование на възприятията са образец, от който мога единствено да се изучавам “.
Не е елементарно за млад артист да се изправи напълно безсилен и гол на сцената
както в нощта на прелъстяването на Альоша от Грушенка – фурията Александра Василева. Но този акт се развива в естетски сумрак и е безусловно нужен в целостта на спектакъла. По-труден за Николов се оказва различен основен миг – диспутът с „ брат “ му Иван Карамазов (Велислав Павлов), в който Достоевски приказва за пристрастеността към измъчване на деца. Този проблем същински раздрусва Димитър, тъй като мощно резонира в днешния ден – и в черните вестникарски летописи, и в (не)признатите грехове на църквата, и в тъмните улици от покрайнините... Приятелите не стопират да го занасят: „ Стига, усмихни се малко, прекомерно си трагичен “.
Той обаче си знае, че това не е маска, благодарение на която да се прави на забавен, сериозен и бездънен – просто по този начин се усеща. Що се отнася до героите му, много от тях очевидно излъчват тъгата, която артистът някъде надълбоко у себе си носи, само че той е уверен, че в тях има дуализъм: потиснатост – да, само че и дяволита нотка. Като противоотрова за тежките облици той на драго сърце би глътнал няколко лъжички неуместна комедия в жанр Теди Москов... А до момента в който стане, може да излезе дебютният игрален филм на актрисата Яна Титова, в който зад почтената физиономия на Митко се крие гадняр, завличащ основната героиня към наркотичното дъно.
„ Доза благополучие “ е основан по автобиографичната книга на отишлата си без време журналистка Весела Тотева, а на екрана на Николов партнира нейната родна щерка Валентина Каролева – балерина с непрекъснат адрес в Лондон. Скоро ще бъде подготвен и филмът на Мариус Куркински „ Засукан свят “ по разкази на Николай Хайтов, в който
Митко ще е наследник на героя на Мариус. Изобщо Мариус е значима фигура в неговия професионален живот: преди време Куркински кани младока за основната роля в „ Синята птица “ на Метерлинк в Народния спектакъл. Още доста преди този момент моноспектаклите му възпламеняват искрица у момчето. „ От 10-годишен не съм пропущал негов театър. Майка ми доста държеше да вървим на спектакъл. За мен беше наслаждение да съм в залата и в един миг ми се прииска да имам късмет да съм и на сцената, само че не съм допускал, че ще се случи “, признава той. Записва се в арт школите МОНТФИЗ и колелото се завърта по този начин, че не след дълго стартира да работи с хората, които са го вдъхновявали от тъмната зала.
Един от тях е Галин Стоев, който го избира за своя режисьорски дебют в киното – „ Безкрайната градина “. „ Сбъдната фантазия ми звучи едва за такова нещо. Аз го правя оценка. Всеки ден си подсещам, че това, което ми се дава, е доста, доста по-смело от това, което съм допускал “, характеризира кариерата си дотук. В потапянето в дадена среда, с цел да се учи, той е легендарен. Подобно на един нашенски Гюнтер Валраф, за кино лентата „ Христо “ Димитър се внедрява под прикритие измежду боклукчии от службите по непорочност, измежду пандизчии с по-лек режим, измежду алкохолици, наркомани и клошари. Научава всичките им мании и секрети места.
Майка му и сестра му и до момента са най-верните му фенове и критици. Актьорът мъчно ги събира дружно на зрелище, тъй като двете се редуват да гледат дребния му племенник, само че те постоянно са отсреща, въпреки и поотделно. Приятелите му – още от учебно заведение или от квартала, пък са непокътната компания за подчинение на планините. Един от тях преди години безусловно му избавя живота, когато, при едно мъчно нанагорнище на връх Вихрен откъм морените, Митака се подхлъзва на камък и едвам не полита към дерето, зеещо изпод. Нови другарства на чаровника от зодия Риби също не липсват.
Миналата година той е единственият българин, попаднал в селекцията на Берлинале за млади гении. Избрани са 14 души измежду 3500 претенденти от 130 страни. Обучават ги именити имена, сред които е Жан-Луи Родриг, упражнявал психофизиката на звезди като Леонардо ди Каприо, Крисчън Бейл, Глен Клоуз, Джон Малкович... Димитър Николов продължава да поддържа връзка с цялата интернационална група сътрудници от уъркшопа на Берлинале и съществено обмисля детайлите по какъв начин да ги включи в общ план.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ