Мир да има е 10 пъти по-важно от всичко, политиците и медиите нарочно ни държат в страх: Тодор Лазаров
Като сбъднат професионален състезател в предишното, каскадьор, кино и оперен продуцент сега и като съсобственик на дребен бизнес, кое Ви стимулира да влезете в политиката? Какво съгласно Вас е най-нужно на хората сега и за кое най-вече си коства да се борим?
Мир. Това е най-нужно на хората и на света сега. Може да се прочете и като морал, разпоредителност, родолюбие в български подтекст, тъй като това е най-важното, когато има мир. Каква народна власт може да има без мир въобще? Това, поради което ми се коства, че има смисъл да се влиза в политиката е, с цел да се промени едно отвратително състояние сега – и у нас, и по света в ръководството към този момент няма Човеци.
Виждаме всички: даже в този момент, когато война на неколкостотин километра от България заплашва всички ни, и нашите, и европейските политици оставят мира на назад във времето. Наистина би трябвало да се борим да променим това. Аз персонално се кандидатирах в моя роден Благоевградски край, тъй като там мога да бъда 10 пъти по-полезен за пробуждането на хората – знаете историята, от нашата Пиринска Македония са тръгнали будителите и то на разнообразни стадии от образуването на националното ни съзнание.
Казвате, че сме застрашени – кой насажда боязън?
Страхът е нещо естествено, то ни държи будни. С него не можеш да се пребориш, единствено можеш краткотрайно да го преодолееш. Но политиците, които имаме до момента, единствено спекулират и насаждат нездравословни страхове, които са разнообразни от естествените. Управляват ни посредством боязън – изключително през последните 2-3 години. Така ни държат в послушание. Медиите насаждат максимален боязън. И доста оказват помощ на политиците, вместо да им бъдат коректив. Липсват полезности, нравственос, правила, макар че сякаш точно за това непрестанно приказват и с това се оправдават. Ето една от аргументите да стана претендент на партията МИР. Тя е единствената, която има етичен кодекс. Това доста ми хареса като човек, който идва от бойните изкуства, на които отдадох младостта си и където има етичен кодекс – писан или неписан. И той би трябвало да се съблюдава. Когато в началото се прави умишлено, след това става и неумишлено. Много липсва това в политиката и акцията е времето, когато се нагледахме на неспазване на всевъзможни морални правила.
Какво друго ни е нужно, с цел да има същинска, освен реплика на смяна?
Гражданското общество да се вземе в ръце. Да изисква от политиците. Проблемът у нас е, че доста трезвомислещи хора не гласоподават. Това води до спиралата от избори, която в обаян кръг носи все по-голяма липса на интензивност. Без присъединяване обаче по какъв начин да променим правилата и етиката? Отделно, не престават да се купуват гласове. И точно с този на ниска цена продаден избор ръководят. Обръщам се към младите и дейните хора: до момента в който не излезем да гласуваме, нищо хубаво няма да се случи и на тези избори. Очаквам невисок % интензивност, несъмнено дори рекордно невисок.
Другите претенденти нищо не приказват за едната Ви професионална сфера – киното, за спорта пък се приказва единствено като за пари и зали...
Културната промишленост, огромна част от която е киното, да прибавим и малкия екран с нейните артикули, също се гледа като цифри. Финансирането е значимо, само че не е най-важното. Трябва да бъде променено отношението към културата, в частност – към киното. От 25 година съм в него, много работя в чужбина и върша разликата. На всички е ясно, че у нас системата съвсем не работи. Министерството на културата, Националният кино център и другите институции са се оплели като – простете за израза – вътрешности. Трябва да се борим с тази нелепа система и метода, по който действа. Също като в спорта, през днешния ден сме по-зле проведени и с по-ниско равнище на достиженията, в сравнение с преди 30 години. Не става дума за соца като строй, а за резултатите в културата и в спорта. Аз преглеждам спорта, културата, опазването на здравето и образованието като един обвързван организъм и ще го нарека Здравето на нацията – духа и тялото. Ние нямаме забележими даже обикновени неща като акции за здравословен метод на живот. И там дребното, което въобще се прави, е само и единствено за точене на пари. После се чудим в какво положение хората попадат в лечебните заведения, където в последния миг и с подръчни средства се пробват да ги избавят. Всичко е опорочено и е обърнато наобратно.
Първо идват образованието и спортът – то не е инцидентно, че в живота чисто времево са поставени в най-младите ни години, които ни приготвят и ни обезпечават по-добро здраве по-късно, както и културно надграждане. Не може 3 десетилетия политиците да нехаят за пълноценния живот на хората и процъфтяването на нацията, което е невероятно без персоналното богатство. И всички да се вършим, че нищо не се е случило. Да чухте и в този момент някой в акцията да свърза нещата, да даде концепция най-малко за равносметка, камо ли за посока за развиване?
За Вас това е първи опит в политиката - в случай че не се получи, ще се откажете ли?
Неуспехите ме стимулират – калил съм тази воля в спорта. Те не ме затварят. Принципът ми е: хващаш правия път и вървиш по него. Или, в случай че се наложи, изправяш кривия път. Няма отричане. В спортовете, в които бях народен играч – джудо и самбо, най-важното е точно това: не се предаваш. Другото доста значимо нещо по пътя – и в спорта, и в живота, е да има дисциплинираност. Нещо, което в политиката ни никакво го няма. А точно дисциплината е една от най-съществените основи на триумфа, дружно с последователността.
неплатена форма
Мир. Това е най-нужно на хората и на света сега. Може да се прочете и като морал, разпоредителност, родолюбие в български подтекст, тъй като това е най-важното, когато има мир. Каква народна власт може да има без мир въобще? Това, поради което ми се коства, че има смисъл да се влиза в политиката е, с цел да се промени едно отвратително състояние сега – и у нас, и по света в ръководството към този момент няма Човеци.
Виждаме всички: даже в този момент, когато война на неколкостотин километра от България заплашва всички ни, и нашите, и европейските политици оставят мира на назад във времето. Наистина би трябвало да се борим да променим това. Аз персонално се кандидатирах в моя роден Благоевградски край, тъй като там мога да бъда 10 пъти по-полезен за пробуждането на хората – знаете историята, от нашата Пиринска Македония са тръгнали будителите и то на разнообразни стадии от образуването на националното ни съзнание.
Казвате, че сме застрашени – кой насажда боязън?
Страхът е нещо естествено, то ни държи будни. С него не можеш да се пребориш, единствено можеш краткотрайно да го преодолееш. Но политиците, които имаме до момента, единствено спекулират и насаждат нездравословни страхове, които са разнообразни от естествените. Управляват ни посредством боязън – изключително през последните 2-3 години. Така ни държат в послушание. Медиите насаждат максимален боязън. И доста оказват помощ на политиците, вместо да им бъдат коректив. Липсват полезности, нравственос, правила, макар че сякаш точно за това непрестанно приказват и с това се оправдават. Ето една от аргументите да стана претендент на партията МИР. Тя е единствената, която има етичен кодекс. Това доста ми хареса като човек, който идва от бойните изкуства, на които отдадох младостта си и където има етичен кодекс – писан или неписан. И той би трябвало да се съблюдава. Когато в началото се прави умишлено, след това става и неумишлено. Много липсва това в политиката и акцията е времето, когато се нагледахме на неспазване на всевъзможни морални правила.
Какво друго ни е нужно, с цел да има същинска, освен реплика на смяна?
Гражданското общество да се вземе в ръце. Да изисква от политиците. Проблемът у нас е, че доста трезвомислещи хора не гласоподават. Това води до спиралата от избори, която в обаян кръг носи все по-голяма липса на интензивност. Без присъединяване обаче по какъв начин да променим правилата и етиката? Отделно, не престават да се купуват гласове. И точно с този на ниска цена продаден избор ръководят. Обръщам се към младите и дейните хора: до момента в който не излезем да гласуваме, нищо хубаво няма да се случи и на тези избори. Очаквам невисок % интензивност, несъмнено дори рекордно невисок.
Другите претенденти нищо не приказват за едната Ви професионална сфера – киното, за спорта пък се приказва единствено като за пари и зали...
Културната промишленост, огромна част от която е киното, да прибавим и малкия екран с нейните артикули, също се гледа като цифри. Финансирането е значимо, само че не е най-важното. Трябва да бъде променено отношението към културата, в частност – към киното. От 25 година съм в него, много работя в чужбина и върша разликата. На всички е ясно, че у нас системата съвсем не работи. Министерството на културата, Националният кино център и другите институции са се оплели като – простете за израза – вътрешности. Трябва да се борим с тази нелепа система и метода, по който действа. Също като в спорта, през днешния ден сме по-зле проведени и с по-ниско равнище на достиженията, в сравнение с преди 30 години. Не става дума за соца като строй, а за резултатите в културата и в спорта. Аз преглеждам спорта, културата, опазването на здравето и образованието като един обвързван организъм и ще го нарека Здравето на нацията – духа и тялото. Ние нямаме забележими даже обикновени неща като акции за здравословен метод на живот. И там дребното, което въобще се прави, е само и единствено за точене на пари. После се чудим в какво положение хората попадат в лечебните заведения, където в последния миг и с подръчни средства се пробват да ги избавят. Всичко е опорочено и е обърнато наобратно.
Първо идват образованието и спортът – то не е инцидентно, че в живота чисто времево са поставени в най-младите ни години, които ни приготвят и ни обезпечават по-добро здраве по-късно, както и културно надграждане. Не може 3 десетилетия политиците да нехаят за пълноценния живот на хората и процъфтяването на нацията, което е невероятно без персоналното богатство. И всички да се вършим, че нищо не се е случило. Да чухте и в този момент някой в акцията да свърза нещата, да даде концепция най-малко за равносметка, камо ли за посока за развиване?
За Вас това е първи опит в политиката - в случай че не се получи, ще се откажете ли?
Неуспехите ме стимулират – калил съм тази воля в спорта. Те не ме затварят. Принципът ми е: хващаш правия път и вървиш по него. Или, в случай че се наложи, изправяш кривия път. Няма отричане. В спортовете, в които бях народен играч – джудо и самбо, най-важното е точно това: не се предаваш. Другото доста значимо нещо по пътя – и в спорта, и в живота, е да има дисциплинираност. Нещо, което в политиката ни никакво го няма. А точно дисциплината е една от най-съществените основи на триумфа, дружно с последователността.
неплатена форма
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ