Прочувствените писма на Бетовен до неговата безсмъртна любима
Като недостижима и невъзможна е избрана любовната история сред всепризнатия композитор Лудвиг Ван Бетовен и неговата безсмъртна обичана, чието име и до през днешния ден си остава мистерия. Прочетете три от неговите писма, с цел да се докоснете до бурните усеща на гения.
6 юли, понеделник, вечерта
Ти страдаш, обичано мое творение – чак в този момент разбирам, че писмата би трябвало да се изпращат доста рано, в понеделниците и четвъртъците – единствените дни, когато пощата се доставя до Карлсбад – ти страдаш – О, където и да съм, ти си с мен, ще направя по този начин, че да живеем дружно – в случай че не мога да пребивавам с теб, що за живот е това!
Без теб, обкръжен отвред с човешка доброта, доброта, която не се старая да заслужа и не заслужавам – аз пострадвам. Смирението на човек към индивида – от това ме боли – и когато се смятам за част от вселената, какво съм аз и какво е индивидът, избран за най-великия? – И все пак, вътре в индивида участва божественият детайл.
Тъгувам, когато си мисля, че няма да получиш първите вести от мен до събота. Въпреки това те обичам, колкото и ти мен, даже повече, само че в никакъв случай не се крий от мен – Лека нощ – ще направя минералните бани и би трябвало да си лягам. О, Боже, толкоз близо! Толкова надалеч! Не е ли любовта ни същинско здание в Рая? Ала също така, тя е и устойчива, колкото са небесата.
6 юли, понеделник, сутринта
Мой ангел, мое всичко, мое същинско аз – единствено няколко думи през днешния ден и с твоя молив – От на следващия ден квартирата ми няма да е сигурна – какво неефикасно губене на време – Защо е тази дълбока горест, когато потребността приказва – може ли любовта ни да оцелее без саможертви, без да желаем всичко един от друг; можеш ли да промениш обстоятелството, че не си напълно моя, аз не съм напълно твой – о, Боже, погледни хубостта на природата и сдобри духа си с неизбежното – Любовта изисква всичко и това е доста заслужено – т.е., аз да бъда с теб и ти с мен.
Но ти забравяш толкоз бързо, че аз би трябвало да пребивавам и за двама ни; в случай че бяхме напълно дружно, и двамата нямаше да усещаме болежка – Пътуването ми беше извънредно – дойдох тук през вчерашния ден чак в 4 часа сутринта.
Поради липса на коне, каретата избра различен път – само че какъв брой заплашителен беше той; за предпоследен път бях предизвестен да не пътувам през нощта. Обхвана ме боязън от гората, само че това единствено ме направи още по-нетърпелив – и сгреших.
Каретата се счупи, заради ужасния път, черен път без подобаваща настилка. Ако двамата кочияши не бяха с мен, щях да остана беззащитен на пътя. Естерхази е пътувал по нормалния път тук и е изпадал в същото състояние с осем коне, а аз – с четири. Въпреки това изпитвам известно наслаждение, както постоянно, когато превъзмогвам компликации – А в този момент – бърза смяна от външното към вътрешното.
Вероятно ще се забележим скоро, единствено през днешния ден не мога да изразя всички размишления по отношение на живота ми, които ме споходиха през тези няколко дни – Ако нашите сърца постоянно са били близо, нямаше да имам сходни мисли.
Изпълнен съм с толкоз доста за казване – О – Има моменти, в които усещам, че думите не значат нищо – усмихни се – остани моята вярна и единствена обичана, мое всичко, както аз за теб, останалото е в ръцете на боговете – това, което ни следва и каквото ни е писано.
Твой правилен Лудвиг
Добро утро, на 7-ми юли
Докато съм към момента в леглото, мислите ми отлитат към теб, моя безсмъртна обичана, от време на време радостни, различен път – още веднъж тъжни, очаквайки да схвана дали ориста ще ни чуе или не – Мога да пребивавам или напълно с теб, или напълно самичък, по тази причина за дълго взех решение да се бродя в близост досега, в който мога да падна в прегръдките ти и да изпратя обхванатата ми от теб душа в Небесното царство.
За страдание по този начин е писано. Ще намериш повече разтуха, откогато си наясно с моята честност към теб, никой различен в никакъв случай не може да има сърцето ми, в никакъв случай – в никакъв случай – О, Боже, за какво би трябвало да съм обособен от някого, който обичам толкоз много…
Животът ми във Виена сега е презрян живот – Твоята обич ме прави по едно и също време най-щастливия и най-нещастния човек – На моята възраст по някакъв метод бих се нуждаел от постоянен и спокоен живот – Възможно ли е това в нашата връзка?
Ангеле, преди малко разбрах, че пощенската кола минава всеки ден – и по тази причина аз би трябвало да завършвам, с цел да получиш незабавно писмото ми – бъди търпелива – само посредством умерено съзерцаване на нашето съществувание, ние можем да реализираме задачата си – да живеем дружно.
Бъди спокойна – бит ме – през днешния ден – през вчерашния ден – какъв непосилен блян по теб – ти – ти, мой живот – мое всичко – довиждане – о, продължавай да ме обичаш – в никакъв случай не подценявай най-вярното сърце на твоя обичан.
Завинаги твой
Завинаги моя
Завинаги наше
