Как да създадем качествена невроза на детето си
Като начало е належащо да се запасите с самообладание, защото децата са демонски издръжливи и ще отнеме време да забележите първите признаци на неврозата. Детето има вяра, че сте на негова страна, че го приемате такова, каквото е, и с цел да се унищожи тази религия или най-малко доста да се разколебае, ще би трябвало да се потрудите много.
Необходимо е непрестанно да подчертавате, че детето ви не е задоволително положително, че очаквате от него повече, че не е задоволително послушно/усърдно/успешно и т.н. При това е желателно да давате за образец други деца или себе си на неговата възраст. Разбира се, сравнението не би трябвало да е в интерес на детето, тъй като неговото неодобрение от себе си е добра основа за невроза. Постепенно ще се разклати вярата му в личните му благоприятни условия и ще се проявят първите невротични признаци.
А в този момент най-главното – не се спирайте при реализирани резултати. Да предположим, че е налице гризане на ноктите. Започнете по-често да го споменавате, а още по-добре изрично му забранявайте да го прави. Ако може да го плясвате през ръцете – още по-добре. Това ще вмени в детето още по-голямо напрежение и нещата ще се задвижат доста по-бързо.
Същото се отнася и за хапането на устни, отклоняването на погледа настрана, въртенето на предмети в ръцете и така нататък По време на „ сериозен диалог “ употребявайте повече изрази от рода на „ Гледай ме в очите – да не би нещо да криеш? “; „ Пусни си ръцете, какво все ги въртиш! “ ; „ Престани да си хапеш устните, по-добре си измий зъбите! “ и сходни. Всички те затвърждават неувереността в детето.
Много е резултатно също и да наплашите детето, да вземем за пример: „ Ако си гризеш ноктите, никой няма да желае да ти е другар “; или: „ Такива плачливи деца в никакъв случай нищо не реализират в живота “; или: „ Ако се държиш по този начин, няма да приказвам повече с теб! “.
През цялото време подчертавайте, че не ви интересува детето, а неговите достижения – оценките, умеенето да играе верните игри, способността да печели похвали и др. Прекрасно е, в случай че имате поддръжка извън – учебно заведение, в което никой не се интересува от самостоятелните особености на детето, родственици, които постоянно и високо се удивляват на някакво неумение на детето. Не забравяйте да напомняте, че за вас е извънредно значимо какво другите хора мислят за него.
Постарайте се във всяка обстановка да намерите причина за неодобрение. Детето би трябвало да се докара до положение, в което да е наясно, че в никакъв случай не е в сигурност. Във всяка, даже в най-приятната обстановка, мама и баща могат да открият признаци за погрешно държание от негова страна. Обръщайте внимание на дребните неща: „ Не бягай “; „ Не викай “; „ Седни спокойно “ ; „ Дръж вярно вилицата! “; „ Облечи друга блуза “; „ Напиши си домашното отначало! “ – тези изрази постоянно правят отлична работа.
Не му оставяйте свободно време : детето би трябвало да е непрестанно заето с нещо значимо (разбира се, съгласно вас). Трябва да му стане кристално ясно: вие сте тези, които вземат решение кое е значимото в живота.
