Путин играе покер със Запада
Като млад сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия през 80-те години на предишния век Владимир Путин от време на време е имал податливост да поема недомислени опасности. Самият той споделя по какъв начин през 1989 година, пренебрегвайки инструкциите и представяйки се за елементарен " преводач ", отива да се срещне с " нападателни " продемократични стачкуващи, събрани пред централата на службите за сигурност в Дрезден. Скоро по-късно руската страна ще престане да съществува - това, което Путин, към този момент като президент на Русия, ще назова " най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век ". Докато Дамоклевият меч на въоръжената борба сега виси над Източна Европа, съществува изкушението да се задълбочим в логиката на психиката на ръководителя на Кремъл, с цел да идентифицираме тънкостите и изходите на тази огромна рецесия. Това написа известният публицист Ален Барлюе в публикация за френския ежедневник Le Figaro.
" Да си върнем изгубената популярност на Русия "
До каква степен някогашният подполковник от руските служби, който е влезнал в контакт с протестиращите в Източна Германия, ще поеме риска през днешния ден да изиска сметка на западните сили и НАТО? " Сърцето на тактиката на Путин е да си кажем: ние сме подготвени да създадем повече за Украйна и да я спечелим, тъй като задачата е по-важна за нас, в сравнение с за тях ", означи преди няколко дни Александър Баунов от Центъра Карнеги в Москва. " На власт от 1999 година, Владимир Путин в този момент поема най-големите опасности в кариерата си в опит да си върне изгубената популярност на Русия и да изкупи това, което възприема като несправедливости от предишното ", писа неотдавна в. " Уолстрийт Джърнъл ". Рискът, апропо, е в това да увеличи залозите, без да реализира задачите си.
Много анализатори се впускат в упражнението по интроспекция на шефа на Кремъл. " В главата на Путин " тези специалисти виждат непредсказуемостта на състезател, който не разрешава на никого да отгатне идващия му ход, да вземем за пример когато анексира Крим през 2014 година или изпрати войските си в Сирия на идната година. " Несигурността и неяснотата са два аспекта на неговата тактика ", счита политологът Глеб Павловски, който поучава Кремъл сред 1997 година и 2011 година Да поддържаме неяснотата, с цел да запазим властта. " Не съм сигурен, че самият Путин знае каква ще бъде идната му самодейност ", осмелява се да предвижда политологът Андрей Колесников. " Ние го възприемаме като разумен, само че той е човек с страсти, тъмни страсти... ", прибавя той.
Джон Болтън, някогашният консултант на Доналд Тръмп, който се е срещал с съветския президент няколко пъти, счита, че той " си е външен министър и министър на защитата по едно и също време ". Някои специалисти, като Александър Габуев от Московския център Карнеги, също настояват, че рецесията с Ковид подчертава върху " вертикалата на властта " и макар виртуалните връзки ускори изолацията на Владимир Путин, аскет в дачата си в Ново Огарево, в предградията на столицата, заобиколен от стеснен кръг от поклонници. Върховният съдия на " клановете " на властта ( " силови " служби, водачи на огромни стопански групировки и т.н.), " VVP ", както го назовават, повече от всеки път в последна сметка ще взема решение самичък за съветските разновидности в тази рецесия.
Няма потребност обаче да " психологизираме " Владимир Путин или даже да го патологизираме, с цел да разплетем нишката от събития, довели до тази евентуално опустошителна борба. " Кризата стартира през март или април, когато Русия концентрира обилни военни сили към Украйна ", споделя Дмитрий Тренин, шеф на Центъра Карнеги в Москва. Но в действителност, прибавя той, " рецесията се развива повече от двадесет години с напредването на НАТО към съветската граница (...) и идването на Алианса в Естония, на два часа път с кола от Петербург (Естония се причисли през 2004 година, бел. ред.) ". Според Тренин, " от 1991 година европейската сигурност е всъщност доминирана от Съединените щати, с НАТО като инструмент. Сега Владимир Путин желае да промени това и да размени насочената към НАТО и доминирана от Вашингтон система за сигурност в Европа с алианс, основан още веднъж на два стълба - Западът и Русия ".
" Никой няма интерес от деескалация "
В продължение на повече от две десетилетия, както ни припомнят " кремлинолозите ", Путин следи самодейностите на НАТО, разширението, бомбардирането на Белград, само че и бездействието на Запада по време на войната в Грузия през 2008 година или анексирането на Крим през 2014 година И в това време той упорства, че в никакъв случай не е бил чут за претендираните от него " гаранции за сигурност ". Ето за какво Владимир Путин взема решение да се ангажира с външна политика, която към този момент не е отбранителна, а нападателна, както показва Татяна Становая, анализатор от центъра Р. Политик. Тя напомня, че през ноември, до момента в който беседва с съветски дипломати, ръководителят на Кремъл им споделя, че " държането на западните страни в напрежение не е неприятно нещо, с цел да се насърчи разглеждането на ползите на сигурността на Русия ".
Повратният миг безспорно е по-рано. През лятото на 2018 година в зала " Манеж " в Москва Путин показа новите съветски балистични оръжия, в това число хиперзвукови ракети. Тяхната политическа цел е да разрешат на Русия още веднъж да стане водеща стратегическа мощ. Партньор, приет от единствените събеседници, с които в действителност си коства да разговаряте, американците. На 17 декември Москва предава на Вашингтон и НАТО два плана на контракта, капсулиращ съветските искания. Основата, " писмената гаранция ", че НАТО към този момент няма да се уголемява на изток и в никакъв случай няма да включва Украйна. Украйна, тази гранична територия, която изигра основна роля при образуването и по-късно разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Последният рухна през декември 1991 година, седмица откакто украинците избраха да станат самостоятелни. Борис Елцин разбра,че без тях Съветският съюз не може да съществува, даже и в по-малък мащаб: той избира крупното прегрупиране, Общността на самостоятелните страни (ОНД).
Украйна, братска страна, въпреки всичко остава в сърцето на менталния и геополитически небосвод на своя правоприемник. Миналото лято Владимир Путин написа дълга историческа публикация, публикувана след това измежду военните, възхваляваща " единството " на съветския, украинския и беларуския нации, които не биха могли да съществуват един без различен. Така той изви врата на историческата визия на болшинството украинци, които претендират за хилядолетна държавна традиция. " Спорна теза в Русия, където украинската самостоятелност се смята за неприемлива историческа загуба ", напомня политоложката Александра Гужон в последната си книга. В Москва има боязън освен, че Украйна, непрекъснато очерняна за " преврата на Майдана ", един ден ще се причисли към НАТО, само че също по този начин, в по-краткосрочен проект, че НАТО ще се откри в Украйна, изключително посредством западните военни помощи, която към този момент идват. Загрижеността е осезаема на фона на спешността, която Русия показва в тази рецесия.
Не е ли стратегическата цел на Путин обаче повече или по-малко да пресъздаде Съюз на съветските социалистически републики? Обширен спор, на който Сергей Плохи, професор по украинска история в Харвард, дава отговор негативно. " Целта, изяснява той, е по-скоро да се възвърне или поддържа контрола на Кремъл над бившето руско пространство по-ефективно, посредством основаване на връзки на взаимозависимост с водачите на тези републики ", както наблюдавахме в Беларус или Казахстан. " Беше ясно, че настояванията, сложени от Русия, не могат да бъдат изпълнени от Запада, най-малко във формата, в която бяха декларирани ", отбелязва Дмитрий Тренин, като продължава: " Затова въпросът е да се знае какво приготвя Путин като отговор на този отвод. " Оттам някои наблюдаващи, изключително англосаксонците, базирайки се на военните средства, ситуирани на терен, считат, че съветският президент, който е в аварирало състояние, ще предприеме дейности, евентуално след Олимпийските игри в Пекин, където ще отиде на 4 февруари.
Твърди се, че се преглеждат всички проекти - от масирана офанзива против Киев до хибридни интервенции, в това число разполагането на оръжейни системи. Други опровергават инвазия в Украйна, в това число самите съветски управляващи. " Никой няма интерес обаче от завършек на ескалацията ", проучва добър съветски източник в Москва. " От една страна тази рецесия върна силата на НАТО, продължава източникът, а от друга тя послужи на Владимир Путин като му разреши да откри разговор с американците за първи път по отношение на неговите " гаранции " за сигурност. И по този начин, главната цел за него е да укрепи позициите си преди президентските избори през 2024 година.. "
" Да си върнем изгубената популярност на Русия "
До каква степен някогашният подполковник от руските служби, който е влезнал в контакт с протестиращите в Източна Германия, ще поеме риска през днешния ден да изиска сметка на западните сили и НАТО? " Сърцето на тактиката на Путин е да си кажем: ние сме подготвени да създадем повече за Украйна и да я спечелим, тъй като задачата е по-важна за нас, в сравнение с за тях ", означи преди няколко дни Александър Баунов от Центъра Карнеги в Москва. " На власт от 1999 година, Владимир Путин в този момент поема най-големите опасности в кариерата си в опит да си върне изгубената популярност на Русия и да изкупи това, което възприема като несправедливости от предишното ", писа неотдавна в. " Уолстрийт Джърнъл ". Рискът, апропо, е в това да увеличи залозите, без да реализира задачите си.
Много анализатори се впускат в упражнението по интроспекция на шефа на Кремъл. " В главата на Путин " тези специалисти виждат непредсказуемостта на състезател, който не разрешава на никого да отгатне идващия му ход, да вземем за пример когато анексира Крим през 2014 година или изпрати войските си в Сирия на идната година. " Несигурността и неяснотата са два аспекта на неговата тактика ", счита политологът Глеб Павловски, който поучава Кремъл сред 1997 година и 2011 година Да поддържаме неяснотата, с цел да запазим властта. " Не съм сигурен, че самият Путин знае каква ще бъде идната му самодейност ", осмелява се да предвижда политологът Андрей Колесников. " Ние го възприемаме като разумен, само че той е човек с страсти, тъмни страсти... ", прибавя той.
Джон Болтън, някогашният консултант на Доналд Тръмп, който се е срещал с съветския президент няколко пъти, счита, че той " си е външен министър и министър на защитата по едно и също време ". Някои специалисти, като Александър Габуев от Московския център Карнеги, също настояват, че рецесията с Ковид подчертава върху " вертикалата на властта " и макар виртуалните връзки ускори изолацията на Владимир Путин, аскет в дачата си в Ново Огарево, в предградията на столицата, заобиколен от стеснен кръг от поклонници. Върховният съдия на " клановете " на властта ( " силови " служби, водачи на огромни стопански групировки и т.н.), " VVP ", както го назовават, повече от всеки път в последна сметка ще взема решение самичък за съветските разновидности в тази рецесия.
Няма потребност обаче да " психологизираме " Владимир Путин или даже да го патологизираме, с цел да разплетем нишката от събития, довели до тази евентуално опустошителна борба. " Кризата стартира през март или април, когато Русия концентрира обилни военни сили към Украйна ", споделя Дмитрий Тренин, шеф на Центъра Карнеги в Москва. Но в действителност, прибавя той, " рецесията се развива повече от двадесет години с напредването на НАТО към съветската граница (...) и идването на Алианса в Естония, на два часа път с кола от Петербург (Естония се причисли през 2004 година, бел. ред.) ". Според Тренин, " от 1991 година европейската сигурност е всъщност доминирана от Съединените щати, с НАТО като инструмент. Сега Владимир Путин желае да промени това и да размени насочената към НАТО и доминирана от Вашингтон система за сигурност в Европа с алианс, основан още веднъж на два стълба - Западът и Русия ".
" Никой няма интерес от деескалация "
В продължение на повече от две десетилетия, както ни припомнят " кремлинолозите ", Путин следи самодейностите на НАТО, разширението, бомбардирането на Белград, само че и бездействието на Запада по време на войната в Грузия през 2008 година или анексирането на Крим през 2014 година И в това време той упорства, че в никакъв случай не е бил чут за претендираните от него " гаранции за сигурност ". Ето за какво Владимир Путин взема решение да се ангажира с външна политика, която към този момент не е отбранителна, а нападателна, както показва Татяна Становая, анализатор от центъра Р. Политик. Тя напомня, че през ноември, до момента в който беседва с съветски дипломати, ръководителят на Кремъл им споделя, че " държането на западните страни в напрежение не е неприятно нещо, с цел да се насърчи разглеждането на ползите на сигурността на Русия ".
Повратният миг безспорно е по-рано. През лятото на 2018 година в зала " Манеж " в Москва Путин показа новите съветски балистични оръжия, в това число хиперзвукови ракети. Тяхната политическа цел е да разрешат на Русия още веднъж да стане водеща стратегическа мощ. Партньор, приет от единствените събеседници, с които в действителност си коства да разговаряте, американците. На 17 декември Москва предава на Вашингтон и НАТО два плана на контракта, капсулиращ съветските искания. Основата, " писмената гаранция ", че НАТО към този момент няма да се уголемява на изток и в никакъв случай няма да включва Украйна. Украйна, тази гранична територия, която изигра основна роля при образуването и по-късно разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Последният рухна през декември 1991 година, седмица откакто украинците избраха да станат самостоятелни. Борис Елцин разбра,че без тях Съветският съюз не може да съществува, даже и в по-малък мащаб: той избира крупното прегрупиране, Общността на самостоятелните страни (ОНД).
Украйна, братска страна, въпреки всичко остава в сърцето на менталния и геополитически небосвод на своя правоприемник. Миналото лято Владимир Путин написа дълга историческа публикация, публикувана след това измежду военните, възхваляваща " единството " на съветския, украинския и беларуския нации, които не биха могли да съществуват един без различен. Така той изви врата на историческата визия на болшинството украинци, които претендират за хилядолетна държавна традиция. " Спорна теза в Русия, където украинската самостоятелност се смята за неприемлива историческа загуба ", напомня политоложката Александра Гужон в последната си книга. В Москва има боязън освен, че Украйна, непрекъснато очерняна за " преврата на Майдана ", един ден ще се причисли към НАТО, само че също по този начин, в по-краткосрочен проект, че НАТО ще се откри в Украйна, изключително посредством западните военни помощи, която към този момент идват. Загрижеността е осезаема на фона на спешността, която Русия показва в тази рецесия.
Не е ли стратегическата цел на Путин обаче повече или по-малко да пресъздаде Съюз на съветските социалистически републики? Обширен спор, на който Сергей Плохи, професор по украинска история в Харвард, дава отговор негативно. " Целта, изяснява той, е по-скоро да се възвърне или поддържа контрола на Кремъл над бившето руско пространство по-ефективно, посредством основаване на връзки на взаимозависимост с водачите на тези републики ", както наблюдавахме в Беларус или Казахстан. " Беше ясно, че настояванията, сложени от Русия, не могат да бъдат изпълнени от Запада, най-малко във формата, в която бяха декларирани ", отбелязва Дмитрий Тренин, като продължава: " Затова въпросът е да се знае какво приготвя Путин като отговор на този отвод. " Оттам някои наблюдаващи, изключително англосаксонците, базирайки се на военните средства, ситуирани на терен, считат, че съветският президент, който е в аварирало състояние, ще предприеме дейности, евентуално след Олимпийските игри в Пекин, където ще отиде на 4 февруари.
Твърди се, че се преглеждат всички проекти - от масирана офанзива против Киев до хибридни интервенции, в това число разполагането на оръжейни системи. Други опровергават инвазия в Украйна, в това число самите съветски управляващи. " Никой няма интерес обаче от завършек на ескалацията ", проучва добър съветски източник в Москва. " От една страна тази рецесия върна силата на НАТО, продължава източникът, а от друга тя послужи на Владимир Путин като му разреши да откри разговор с американците за първи път по отношение на неговите " гаранции " за сигурност. И по този начин, главната цел за него е да укрепи позициите си преди президентските избори през 2024 година.. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ