Нетаняху. Прескачащият огради
Като дребен, разхождайки се с майка си, Бенямин Нетаняху вижда по какъв начин израелски бойци упражняват прескачане на ограда, озъбена с бодлива тел. Страхувайки се, Биби споделя на майка си, че той в никакъв случай няма да може да прави същото.
" Вместо да ме успокои, казвайки " Докато пораснеш, към този момент няма да има войска ", майка ми ми сподели " Не се притеснявай, Биби. Порасни и ще можеш да го правиш ".
Това споделя израелският министър-председател в своята автобиография, излязла предходната година. И в действителност Бенямим Нетаняху - първо като част от елитните специфични елементи Сайерет Маткал на Израелските отбранителни сили, след това като министър председател - прави тъкмо това към този момент толкоз доста години. Прескача разнообразни трудности и огради.
Дали обаче най-малко част от тях не бяха издигнати от самия Биби?
Масло в огъня
Когато тези дни уволни министъра на защитата Йоав Галант, Нетаняху хвърли масло в огъня на така и така разпалените митинги в страната: късно вечерта, само че този път стотици хиляди, излязоха по улиците на Израел. Тези митинги, несъмнено, не бяха в отбрана на въпросния министър, доколкото за тях той е като Нетаняху, ненавиждан ликудник. Недоволството се провежда против инициираните от кабинета законодателни промени, касаещи правосъдната власт в Израел. Тези промени имаха две съществени цели: да усилят думата на държавното управление в конструирането на Върховния съд в страната (и от него надолу по другите съдилища) и да създадат по този начин, че Кнесетът да може да анулира правосъдни решения. На процедура тези законодателни начинания бяха разтълкувани от гражданските маси като опит на Нетаняху да ограничи контролните механизми върху Изпълнителната власт (последното произтича от специфичност на Израел, съгласно която не толкоз Законодателната власт, колкото точно Съдебната играе ролята на главен коректив на всяко правителство). Когато Йоав Галант като министър на защитата, притиснат от протеста на резервистите в страната, които, заявявайки, че техният дълг е към страната, а не към държавното управление, споделиха, че няма да се явяват на военна работа, се разгласи против тези промени, Биби просто му взе главата. За да могат малко по-късно протестиращите да изискат неговата.
И точно тук е казусът за Нетаняху, когато става дума за тези митинги. Един път, недоволстващите не стачкуват партийно, а кардинално, защитавайки както разделянето на управляващите, по този начин и нуждата от надзор върху държавното управление. Втори път, митингът е доста по-голям, в сравнение с може да си разрешат другояче маргиналните леви в страната. Между 62 и 63% от хората считат, че законодателните промени би трябвало да бъдат спрени; цели 60% от гласоподавателите на " Ликуд ", партията на премиера, са на същото мнение, демонстрират данните от тези дни на Channel 12 и Kan. В самата група на " Ликуд " в Кнесета, другояче подкрепяща дейностите на премиера, също се чуват гласове на дисиденти (например Юли Еделщайн, който с изключение на, че е някогашен спийкър на Народното събрание, е и сегашен началник на парламентарната комисия по външни работи и отбрана). Така или другояче, Нетаняху сигурно си дава сметка, че на улиците на Израел сега се основава коалиция, която може да има болшинство в идващия Кнесет. Бени Ганц, председателстващ една от главните опозиционни партии, към този момент е пожеланият министър-председател пред Биби, споделят още веднъж социолозите. Според същите, ръководещата сега дясна коалиция би изгубила властта, в случай че имаше избори.
Кой е машинистът и кой - огнярът?
Протестите в страната обаче надалеч не са единственият напън, на който е подложен Нетаняху. Такъв, само че с противоположен знак, идва и от кабинета, в лицето на по-малките съдружни сътрудници на " Ликуд ", които са главните основатели на измененията в правосъдната система на страната. Религиозните ционисти, националисти и ортодокси към Безалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир в действителност натискат по кокалчетата Нетаняху, заплашвайки, че ще разтурят държавното управление, в случай че правосъдните промени не се осъществят. Дори не толкоз митингите, колкото въпросните съдружни сътрудници на " Ликуд " основават най-големия проблем пред Биби, доколкото слагат въпроса дали Нетаняху към момента управлява обстановката. Разбира се, това е нож с две остриета: сега, в който израелският министър-председател реши, че той повече губи, в сравнение с печели от съдействието си с по-малките радикални обединения, Биби ще прояви присъщата за него електорална и съдружна еластичност, която сме следили задоволително доста пъти през последните години. За Нетаняху е значимо да не оставя подозрение кой кара влака и кой просто хвърля въглища в пещта.
" 40 годишно другарство "
Успоредно на натиска, приближаващ както от улицата, по този начин и от кабинета, Нетаняху е подложен и на следващ подобен: този от демократическата администрация на Джо Байдън. Последната през цялото време бе срещу готвените от израелския кабинет правосъдни промени, само че разликата пристигна последните дни, когато на Вашингтон стартира да му проличава какво мисли. Първо, от Съединени американски щати пристигна предизвестието, че контролните механизми на една демократична политическа система би трябвало да се съхраняват. Второ, Беняним Нетаняху получи посредством американския дипломат в Израел писмо от Джо Байдън, за чието наличие индикациите са, че е било още по-директно и сериозно. Биби в началото отвърна с това, че единствената насочна точка на законодателството на Израел са жителите на страната, само че след това съобщи, че никакви разлики сред двете страни не могат да отслабят тяхното партньорство, както и 40 годишното другарство сред него и Байдън.
Всичко това обаче идва на фона на задоволително комплицирани политически връзки сред Израел и Съединени американски щати, обусловени от това, че администрацията на Байдън от самото си начало не заложи близкоизточната страна като част от външнополитическите й цели. Промените в правосъдната власт, готвени от израелския кабинет, пък прибавиха още една от точка на напрежение сред Вашингтон и Тел Авив, паралелно на към този момент съществуващите (политиката на заселничество на Западния бряг и договарянията за нуклеарно съглашение сред американците и Иран). И в случай че е правилно това, че сред Байдън и Нетаняху има 40 годишно другарство (американският президент е прочут като един от най-големите апологети на Израел в границите на Демократическата партия), също толкоз достоверно е и друго: когато става дума за Биби и Джо, надалеч от очите не значи обезателно надалеч и от сърцето. Тъкмо в противен случай. Ако в любовта противоположностите се притеглят, в политиката те се отблъскват. А Нетаняху и Байдън, без значение от дългогодишното им другарство и другарство, несъмнено са противоположности.
Подложен пред друг вътрешен и външен напън, най-малко част от който е функционалност на личните му неточности, на Бенямин Нетаняху не му остава друго, с изключение на да направи това, в което е добър. А точно: да се ускори и да скочи.
" Вместо да ме успокои, казвайки " Докато пораснеш, към този момент няма да има войска ", майка ми ми сподели " Не се притеснявай, Биби. Порасни и ще можеш да го правиш ".
Това споделя израелският министър-председател в своята автобиография, излязла предходната година. И в действителност Бенямим Нетаняху - първо като част от елитните специфични елементи Сайерет Маткал на Израелските отбранителни сили, след това като министър председател - прави тъкмо това към този момент толкоз доста години. Прескача разнообразни трудности и огради.
Дали обаче най-малко част от тях не бяха издигнати от самия Биби?
Масло в огъня
Когато тези дни уволни министъра на защитата Йоав Галант, Нетаняху хвърли масло в огъня на така и така разпалените митинги в страната: късно вечерта, само че този път стотици хиляди, излязоха по улиците на Израел. Тези митинги, несъмнено, не бяха в отбрана на въпросния министър, доколкото за тях той е като Нетаняху, ненавиждан ликудник. Недоволството се провежда против инициираните от кабинета законодателни промени, касаещи правосъдната власт в Израел. Тези промени имаха две съществени цели: да усилят думата на държавното управление в конструирането на Върховния съд в страната (и от него надолу по другите съдилища) и да създадат по този начин, че Кнесетът да може да анулира правосъдни решения. На процедура тези законодателни начинания бяха разтълкувани от гражданските маси като опит на Нетаняху да ограничи контролните механизми върху Изпълнителната власт (последното произтича от специфичност на Израел, съгласно която не толкоз Законодателната власт, колкото точно Съдебната играе ролята на главен коректив на всяко правителство). Когато Йоав Галант като министър на защитата, притиснат от протеста на резервистите в страната, които, заявявайки, че техният дълг е към страната, а не към държавното управление, споделиха, че няма да се явяват на военна работа, се разгласи против тези промени, Биби просто му взе главата. За да могат малко по-късно протестиращите да изискат неговата.
И точно тук е казусът за Нетаняху, когато става дума за тези митинги. Един път, недоволстващите не стачкуват партийно, а кардинално, защитавайки както разделянето на управляващите, по този начин и нуждата от надзор върху държавното управление. Втори път, митингът е доста по-голям, в сравнение с може да си разрешат другояче маргиналните леви в страната. Между 62 и 63% от хората считат, че законодателните промени би трябвало да бъдат спрени; цели 60% от гласоподавателите на " Ликуд ", партията на премиера, са на същото мнение, демонстрират данните от тези дни на Channel 12 и Kan. В самата група на " Ликуд " в Кнесета, другояче подкрепяща дейностите на премиера, също се чуват гласове на дисиденти (например Юли Еделщайн, който с изключение на, че е някогашен спийкър на Народното събрание, е и сегашен началник на парламентарната комисия по външни работи и отбрана). Така или другояче, Нетаняху сигурно си дава сметка, че на улиците на Израел сега се основава коалиция, която може да има болшинство в идващия Кнесет. Бени Ганц, председателстващ една от главните опозиционни партии, към този момент е пожеланият министър-председател пред Биби, споделят още веднъж социолозите. Според същите, ръководещата сега дясна коалиция би изгубила властта, в случай че имаше избори.
Кой е машинистът и кой - огнярът?
Протестите в страната обаче надалеч не са единственият напън, на който е подложен Нетаняху. Такъв, само че с противоположен знак, идва и от кабинета, в лицето на по-малките съдружни сътрудници на " Ликуд ", които са главните основатели на измененията в правосъдната система на страната. Религиозните ционисти, националисти и ортодокси към Безалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир в действителност натискат по кокалчетата Нетаняху, заплашвайки, че ще разтурят държавното управление, в случай че правосъдните промени не се осъществят. Дори не толкоз митингите, колкото въпросните съдружни сътрудници на " Ликуд " основават най-големия проблем пред Биби, доколкото слагат въпроса дали Нетаняху към момента управлява обстановката. Разбира се, това е нож с две остриета: сега, в който израелският министър-председател реши, че той повече губи, в сравнение с печели от съдействието си с по-малките радикални обединения, Биби ще прояви присъщата за него електорална и съдружна еластичност, която сме следили задоволително доста пъти през последните години. За Нетаняху е значимо да не оставя подозрение кой кара влака и кой просто хвърля въглища в пещта.
" 40 годишно другарство "
Успоредно на натиска, приближаващ както от улицата, по този начин и от кабинета, Нетаняху е подложен и на следващ подобен: този от демократическата администрация на Джо Байдън. Последната през цялото време бе срещу готвените от израелския кабинет правосъдни промени, само че разликата пристигна последните дни, когато на Вашингтон стартира да му проличава какво мисли. Първо, от Съединени американски щати пристигна предизвестието, че контролните механизми на една демократична политическа система би трябвало да се съхраняват. Второ, Беняним Нетаняху получи посредством американския дипломат в Израел писмо от Джо Байдън, за чието наличие индикациите са, че е било още по-директно и сериозно. Биби в началото отвърна с това, че единствената насочна точка на законодателството на Израел са жителите на страната, само че след това съобщи, че никакви разлики сред двете страни не могат да отслабят тяхното партньорство, както и 40 годишното другарство сред него и Байдън.
Всичко това обаче идва на фона на задоволително комплицирани политически връзки сред Израел и Съединени американски щати, обусловени от това, че администрацията на Байдън от самото си начало не заложи близкоизточната страна като част от външнополитическите й цели. Промените в правосъдната власт, готвени от израелския кабинет, пък прибавиха още една от точка на напрежение сред Вашингтон и Тел Авив, паралелно на към този момент съществуващите (политиката на заселничество на Западния бряг и договарянията за нуклеарно съглашение сред американците и Иран). И в случай че е правилно това, че сред Байдън и Нетаняху има 40 годишно другарство (американският президент е прочут като един от най-големите апологети на Израел в границите на Демократическата партия), също толкоз достоверно е и друго: когато става дума за Биби и Джо, надалеч от очите не значи обезателно надалеч и от сърцето. Тъкмо в противен случай. Ако в любовта противоположностите се притеглят, в политиката те се отблъскват. А Нетаняху и Байдън, без значение от дългогодишното им другарство и другарство, несъмнено са противоположности.
Подложен пред друг вътрешен и външен напън, най-малко част от който е функционалност на личните му неточности, на Бенямин Нетаняху не му остава друго, с изключение на да направи това, в което е добър. А точно: да се ускори и да скочи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ