Дуелът на фустите
Като типичен способ за решение на разногласия, дуелът е цяла институция в Европа по време на Средновековието. Въпреки че за мнозина става демоде с началото на Ренесанса, дуелът е известен прийом за решение на разногласия сред европейските благородници до 19 век.
Повечето сходни битки са изпълнявани от мъже, само че понякога дамите също ще решат да уредят разногласието с дуел – по този начин се появява така наречен „ двубой на фустите “.
Диамбра де Петинела и Изабела де Карази
Един от най-ранните такива дуели е сред Диамбра де Петинела и Изабела де Карази в Непал през 1552, а повода е, че двете не могли да решат на кого принадлежи сърцето на Фабио де Цересола. Не се знае коя е спечелила, само че борбата им е запаметена в картината на Хосе де Рибера, Duela de Mujeres (1636).
През годините женски дуели е имало сред актриси, които не харесват творчеството една на друга, сред дами, които не могат да решат коя да е първа на някакво събитие, както и сред Мис Шелби и Мадам Асти Дьо Валсари, чийто спор бил дали американските или френските лекари са по-добри. Както написа Le Petit Parisien на 17 март 1886: „ Мадам Асти Дьо Валсари, която е известна авторка на няколко книги, таман се върна от Ватерло, където взе участие в саблен двубой с американката Мис Шелби. По време на спор по отношение на превъзходството на френските дами доктори над американските дами доктори, тя хвърли ръкавицата си в лицето на Мис Шелби. Франция побеждава. По време на втория конфликт американката е леко ранена в ръката. Свидетели споделят, че всичко е станало по разпоредбите. “
Бой до кръв (а не до гибел или до болка) е по-често срещан измежду дамите. Например, през 1792 откакто госпожа Елфинстън загатва, че лейди Алмерия Брадок е доста по-възрастна от нея, двете излизат на двубой първо с револвери, а след това и с мечове в лондонския Хайд Парк. Резултатът? Пистолетите пропущат задачата, само че след нанасяне на лека рана върху ръката на Елфинстън от мечът на Алмерия, госпожата склонява да напише на лейди публично опрощение.
Принцеса Паулин Метерних
Може би най-известният „ двубой на фустите “ от всички дуели сред дами се организира без горнища. И този дуел в началото би трябвало да се води до първа кръв, само че очевидно поради сериозността на спора и ожесточеността на битката и двете дами понасят пострадвания.
Графиня Анастасия Киелмензег
Всичко стартира през лятото на 1892, когато две австрийски благороднички – принцеса Паулин Метерних и графиня Анастасия Киелмензег – се скарват по отношение на флоралната декорация на идната Музикална театрална галерия във Виена (принцесата е почетен президент на събитието, а графинята е президент на женския комитет).
Двете вземат решение, че единственият честен метод разногласието им да се реши е чрез регламентираното принуждение на дуела и двете отпътуват за Вадуц на швейцарската граница, където да се изправят една против друга.
Също по този начин авансово всички присъстващи мъже (само от прислугата) са изпратени да стоят далеко с тил към дамите. След като дуелът почнал, малко размахване на шпаги довело до рана върху носа на Анастасия. При типа на първа кръв, както може би и поради шока, принцесата свалила гарда си. Вместо да спре багра, графинята се възползвала от момента и я намушкала в ръката.
И тъй като принцесата първа ранява, множеството хора считат точно нея за победител в дуела, до момента в който други отсъждат противоположното поради това, че раната на ръката е по-сериозна. В последна сметка обаче дуелът си свършва работата и дамите се сдобряват.
