Независимост на Каталуния или рефеодализация на Европа?
Каталунци, баски, фламандци, корсиканци... Исканията за самостоятелност печелят територия в Европа. Регионализацията и наддържавната федерализация, желани от Брюксел, непрекъснато им оказват напън.
Всички пътища водят до Комисията.
Всички пътища по ръба, тези, които се разтреперват и разклащат при неподходящи ветрове, водят до кръговото придвижване на площад " Шуман ", в столицата на белгийското кралство. Всички пътища: в това число тези на сепаратистите каталунци, бретонци, баски, фламандци или корсиканци, които постоянно не помнят да благодарят на Европейския съюз, въпреки да е най-големият им бранител.
Защото точно там стартира всичко.
Това, че всеки район има своя лична еднаквост, е неоспоримо. Че това възприятие надвива над концепцията за нация обаче е напълно друго нещо, само че това е нов превес, който единствено Европейският съюз би могъл да разсъни, поддържа и в последна сметка да съживи. Това наблюдаване е отвън всевъзможни идеологически пристрастия (за или срещу независимостта на Каталуния) - и това имам намерение да потвърдя тук, написа Йохан Римох в коментар за френския Le Figaro.
Европейският съюз не е нищо друго с изключение на федерална суперструктура, гигантска административна машина, основана на европейските държави; личното му битие е сложено на разглеждане от страните, т.е. на апаратите, които от Средновековието са въплъщавали народите. Държавите естествено се поддават на европейските ограничавания.
Но Съюзът не се е лимитирал до едното битие, последователно е получил посредством контракти или е иззел от юриспруденцията на съдиите си доста държавни пълномощия. Столиците към момента съществуват, само че властта им става все по-оскъдна.
Отслабването на централните сили значи да се усилят безусловно децентрализираните пълномощия и да се засилят желанията за самостоятелност, да се дискредитират или делегитимизират централните страни.
Това, което Европейският съюз e изцяло кадърен да направи: да сплоти в един или два брюкселски анклавa най-важните висши управляващи, като наложи непременно пазарния закон на целия континент, поддържайки границите отворени и трансформирайки по този метод европейските столици в лоялни и васални, подчинени на комисари с боти, цялостни с наставления.
Какъв е ползата или преимуществото на децентрализирани управляващи като Каталуния да се подчинят на една импотентна и бедна страна, която се държи непоносимо, в случай че няма власт и не показва мощ, и e подчинена на един европейски план, който в никакъв случай не е бил този на реaлните нации? Интересът или изгодата понижават ден след ден.
Във Франция, както и в Испания, в Корсика, както и в Каталуния логиката, въодушевена от Брюксел, е същата: регионализация, федерализация на нациите, напън върху столиците да делегират от ден на ден пълномощия на районите - това, което президентите на Републиката и испанските министър председатели вършат години наред без да им мигне окото. Ръководителите на правителствотo извършват покорно, спирайки се единствено пред последния стадий: те не престават да отхвърлят самостоятелност на своите субекти. Те отхвърлят да им дадат власт да подвигат налозите: последната ключалка, която се съпротивлява е тази на бюджетите,последната суверенна власт в ръцете на страни, които не са склонни да се откажат от съкровището си, последната заварка от страни в края на надпреварата.
Сега е ред на Каталуния. Испанският район, който към този момент е самостоятелен, се пробва по всякакъв начин да поеме този път по ръба на бръснача: да се разгласи за самостоятелен, да принуди Мадрид да отвори последната брава, като му даде пълномощието да постанова налог.
Крал Филип VI отхвърли " неприемливото вероломство " на каталунските управляващи, които вместо да съставляват короната, която ги е открила, се пробват да завземат испанските институции с риск да подкопаят устоите на цяла постфранкистка Испания.
Но нищо оттук насетне не може да промени релаността: той е крал на една монархия без власт, короната на страна, лишена от суверенитет, мотор и знак на " единството и постоянството " на нация, поела пътя по ръба, тъкмо там, където пейзажите не са ясни, хоризонтите комплицирани и там, където от политическата власт няма никаква изгода, защото от ден на ден и повече се трансформира в купчина пари.
Следователно не е належащо да се разясняват декларациите или желанието за самостоятелност, без да се има поради, че те са на първо място резултат от от един развой в Европейския съюз, достигнал до такава точка, която ги прави всичките вероятни.
Декларациите за самостоятелност, конфликтите и ранените, маршовете и демонстрациите и всичко обвързвано с тях са първите конституционни нарушавания, породени от европейската надстройка.
Би било неправилно да се смята, че Европейският съюз е невиждан пионер в политическата история на Запада или че няма исторически прародители.
Всички суперструктури работят въз основата на феодални ансамбли, които присвояват или създават; те живеят и не престават единствено в случай че силите, които са по-ниски от тях, са задоволително дребни, с цел да не подвигат знамената на протеста, нито да предъвкват революционни хапки.
С други думи основаването на суперструктура от федерален темперамент допуска безусловно де факто или де юре, изгубването на народите и появяването на феодалност, държана под юрисдикцията на суперструктурата.
Римската империя е била тип суперструктура, защото имала доста нации под ярема си, налагайки правото си, нейните налози и задоволяването на нейните ползи.
Сравняването на Европейския съюз с Римската империя може и да не е толкоз фантастично, колкото наподобява на пръв взор.
Подобно на Римската империя, Съюзът е превзел суверенитета на своите държави-членки.
Подобно на Римската империя, Европейският съюз е трансформирал правото си в главен инструмент за налагане на своите политики: не си склонен с европейските политики, само че дискутираш, обсъждаш, опитваш се да измениш текстовете, инициирани от Европейската комисия, само че ги прилагаш - и всичко това пред погледа на съдията.
Подобно на Римската империя, Съюзът от самото си основаване е екипиран с непрекъснат идеологически корпус и тъкмо тук, прочее, нещата се разграничават най-сериозно. И до момента в който империята приема християнството, Съюзът избира икономическия демократизъм, глобализацията и своя триптих: унищожаване на границите, размяната на идентичности, комерсиализацията на всичко.
Докато Империята придава на своето право божествено помазание, Съюзът отхвърля всяка метафизика, вярвайки, че намира в търговията, науката и статистиката помазание от същото естество.
Времето жъне първите плодове на европейското строителство и испанската реланост е единствено един образец. Строителството на Европа беше тържествено осветено, с цел да се предотврати заплахата от война сред народите на континента.
С съвсем хиляда ранени каталунският прелом демонстрира, че рефеодализацията на континента няма да се случи без принуждение.
Някои към този момент имат име за това, което се случва с вяли стъпки: революция. Още малко самообладание.
Превод: Петя Михайлова
Всички пътища водят до Комисията.
Всички пътища по ръба, тези, които се разтреперват и разклащат при неподходящи ветрове, водят до кръговото придвижване на площад " Шуман ", в столицата на белгийското кралство. Всички пътища: в това число тези на сепаратистите каталунци, бретонци, баски, фламандци или корсиканци, които постоянно не помнят да благодарят на Европейския съюз, въпреки да е най-големият им бранител.
Защото точно там стартира всичко.
Това, че всеки район има своя лична еднаквост, е неоспоримо. Че това възприятие надвива над концепцията за нация обаче е напълно друго нещо, само че това е нов превес, който единствено Европейският съюз би могъл да разсъни, поддържа и в последна сметка да съживи. Това наблюдаване е отвън всевъзможни идеологически пристрастия (за или срещу независимостта на Каталуния) - и това имам намерение да потвърдя тук, написа Йохан Римох в коментар за френския Le Figaro.
Европейският съюз не е нищо друго с изключение на федерална суперструктура, гигантска административна машина, основана на европейските държави; личното му битие е сложено на разглеждане от страните, т.е. на апаратите, които от Средновековието са въплъщавали народите. Държавите естествено се поддават на европейските ограничавания.
Но Съюзът не се е лимитирал до едното битие, последователно е получил посредством контракти или е иззел от юриспруденцията на съдиите си доста държавни пълномощия. Столиците към момента съществуват, само че властта им става все по-оскъдна.
Отслабването на централните сили значи да се усилят безусловно децентрализираните пълномощия и да се засилят желанията за самостоятелност, да се дискредитират или делегитимизират централните страни.
Това, което Европейският съюз e изцяло кадърен да направи: да сплоти в един или два брюкселски анклавa най-важните висши управляващи, като наложи непременно пазарния закон на целия континент, поддържайки границите отворени и трансформирайки по този метод европейските столици в лоялни и васални, подчинени на комисари с боти, цялостни с наставления.
Какъв е ползата или преимуществото на децентрализирани управляващи като Каталуния да се подчинят на една импотентна и бедна страна, която се държи непоносимо, в случай че няма власт и не показва мощ, и e подчинена на един европейски план, който в никакъв случай не е бил този на реaлните нации? Интересът или изгодата понижават ден след ден.
Във Франция, както и в Испания, в Корсика, както и в Каталуния логиката, въодушевена от Брюксел, е същата: регионализация, федерализация на нациите, напън върху столиците да делегират от ден на ден пълномощия на районите - това, което президентите на Републиката и испанските министър председатели вършат години наред без да им мигне окото. Ръководителите на правителствотo извършват покорно, спирайки се единствено пред последния стадий: те не престават да отхвърлят самостоятелност на своите субекти. Те отхвърлят да им дадат власт да подвигат налозите: последната ключалка, която се съпротивлява е тази на бюджетите,последната суверенна власт в ръцете на страни, които не са склонни да се откажат от съкровището си, последната заварка от страни в края на надпреварата.
Сега е ред на Каталуния. Испанският район, който към този момент е самостоятелен, се пробва по всякакъв начин да поеме този път по ръба на бръснача: да се разгласи за самостоятелен, да принуди Мадрид да отвори последната брава, като му даде пълномощието да постанова налог.
Крал Филип VI отхвърли " неприемливото вероломство " на каталунските управляващи, които вместо да съставляват короната, която ги е открила, се пробват да завземат испанските институции с риск да подкопаят устоите на цяла постфранкистка Испания.
Но нищо оттук насетне не може да промени релаността: той е крал на една монархия без власт, короната на страна, лишена от суверенитет, мотор и знак на " единството и постоянството " на нация, поела пътя по ръба, тъкмо там, където пейзажите не са ясни, хоризонтите комплицирани и там, където от политическата власт няма никаква изгода, защото от ден на ден и повече се трансформира в купчина пари.
Следователно не е належащо да се разясняват декларациите или желанието за самостоятелност, без да се има поради, че те са на първо място резултат от от един развой в Европейския съюз, достигнал до такава точка, която ги прави всичките вероятни.
Декларациите за самостоятелност, конфликтите и ранените, маршовете и демонстрациите и всичко обвързвано с тях са първите конституционни нарушавания, породени от европейската надстройка.
Би било неправилно да се смята, че Европейският съюз е невиждан пионер в политическата история на Запада или че няма исторически прародители.
Всички суперструктури работят въз основата на феодални ансамбли, които присвояват или създават; те живеят и не престават единствено в случай че силите, които са по-ниски от тях, са задоволително дребни, с цел да не подвигат знамената на протеста, нито да предъвкват революционни хапки.
С други думи основаването на суперструктура от федерален темперамент допуска безусловно де факто или де юре, изгубването на народите и появяването на феодалност, държана под юрисдикцията на суперструктурата.
Римската империя е била тип суперструктура, защото имала доста нации под ярема си, налагайки правото си, нейните налози и задоволяването на нейните ползи.
Сравняването на Европейския съюз с Римската империя може и да не е толкоз фантастично, колкото наподобява на пръв взор.
Подобно на Римската империя, Съюзът е превзел суверенитета на своите държави-членки.
Подобно на Римската империя, Европейският съюз е трансформирал правото си в главен инструмент за налагане на своите политики: не си склонен с европейските политики, само че дискутираш, обсъждаш, опитваш се да измениш текстовете, инициирани от Европейската комисия, само че ги прилагаш - и всичко това пред погледа на съдията.
Подобно на Римската империя, Съюзът от самото си основаване е екипиран с непрекъснат идеологически корпус и тъкмо тук, прочее, нещата се разграничават най-сериозно. И до момента в който империята приема християнството, Съюзът избира икономическия демократизъм, глобализацията и своя триптих: унищожаване на границите, размяната на идентичности, комерсиализацията на всичко.
Докато Империята придава на своето право божествено помазание, Съюзът отхвърля всяка метафизика, вярвайки, че намира в търговията, науката и статистиката помазание от същото естество.
Времето жъне първите плодове на европейското строителство и испанската реланост е единствено един образец. Строителството на Европа беше тържествено осветено, с цел да се предотврати заплахата от война сред народите на континента.
С съвсем хиляда ранени каталунският прелом демонстрира, че рефеодализацията на континента няма да се случи без принуждение.
Някои към този момент имат име за това, което се случва с вяли стъпки: революция. Още малко самообладание.
Превод: Петя Михайлова
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ