Къщата на Ридъл Къщата на Ридъл в Палм Бийч, Флорида първоначално

...
Къщата на Ридъл
Къщата на Ридъл в Палм Бийч, Флорида първоначално
Коментари Харесай

Най-зловещите места

Къщата на Ридъл

Къщата на Ридъл в Палм Бийч, Флорида в началото е била погребално бюро. Викторианската къща е разглобена и издигната отначало в парка Йестрийр Вилидж в Южна Флорида и през 20-те години на предишния век става благосъстоятелност на Карл Ридъл.

Джозеф, един от някогашните служащи на Ридъл, се обесил на таванската стая в къщата. От тогава се приказва, че той мразел хората и нападал всеки, който влезе в таванското помещение. Други места в къщата също са населявани от духове и мебелите постоянно сменяли местата си.

Хелтаун

Северната част на окръг Съмит в Охайо е прочут с името Хелтаун – Адския град. През 70-те години държавното управление желало да изсели хората и да събори къщите, а земята да се трансформира в народен парк. Тези проекти по този начин и не се осъществили, само че почнали да се носят митове.

Независимо дали са основани на истина или са чиста небивалица, легендите за Хелтаун са си страшнички. Ако карате по пътя Станфорд, ще стигнете до задънена улица, кръстена Краят на света. Според феновете на историите за призраци, в случай че се задържите там прекомерно дълго, ще видите какви ли не неща в гората. Легендата приказва за сатанисти, избягал от лудницата пациент, голяма змия, мутанти и какво ли още не. Ако пък се отдалечите от пътя ще стигнете до гробището, където е цялостно с призраци и движещи се дървета.

Гробището в Стал

Стал в Канзас е малко градче в Бъмфак, окръг Дъглас. На 16км. западно от Лоурънс и на 18км. източно от Топека, градчето се намира посред нищото. Населението на Стал е почти 20 души, само че дано това не ви заблуждава. Мрака наднича от храстите и сенките.

В началото на 20-ти век две нещастия раздрусват дребната общественост. Това не е легенда, а факт. Фермер запалил полето си и откакто огънят изгаснал разкрил обгореното тяло на сина си. При втория случай липсващ юноша, който по-късно бил открит обесен на едно дърво. В книгата „ Странните Съединени американски щати “ се споделя следното:

„ Има гробища из Америка, които освен са населявани от духове, само че навлизат и в кръга на дяволското. Това са места, толкоз ужасяващи, че самият Дявол се появява там. Гробището в Стал е едно от тези места. “

Според легендите гробището в Стал е един от седемте входа за Ада. След събарянето на остарялата черква, доста хора отиват нощем да зърнат злокобното място, което е строго охранявано от полицията, изключително по Хелоуин и пролетното равноденствие. Гробището е оповестено за не свято и даже се приказва, че папа Йоан Павел Втори е отказал да премине със самолета си над източен Канзас, когато отива в Колорадо.

Хълмовете

Лудницата Атина е прекръстена на Хълмовете, откакто става благосъстоятелност на щата Охайо. Там са били осъществени стотици лоботомии и постоянно като причина за положението на пациентите са били посочвани мастурбацията и епилепсията.

Атина в Охайо е под номер 13 в листата с най-обитаваните от духове места в света. Известният нарушител Били Милигън е прекарал години в лудницата. Най-известната история обаче е за 54-годишна жена пациент, която избягала и липсвала 6 седмици. Открита е мъртва в неизползвана килия. Тя била съблякла облеклата си и ги сгънала и поставила деликатно на земята, където в следствие е умряла. Поради разлагането на тялото, на земята към момента се вижда леке на мястото, където е била. Призракът в този момент населява изоставената килия.

Хъмбърстоун и Ла Нория

Тези две изоставени миньорски градчета в Чили неотдавна бяха показани в епизод от „ Истината “ по SyFy. Хъмбърстоун е открит през 1872г. като миньорски град, където бизнесът процъфтявал. След няколко рецесии, в това число и Голямата меланхолия, всичко почнало да пропада и в последна сметка през 1960г. Хъмбърстоун и близките градчета били изоставени.

Според легендата мъртвите от гробището в Ла Нория се събуждали през нощта и се разхождали в близост. Градчетата са толкоз злокобни, че жителите на близкия град Икуки отхвърлят да вървят там. Независимо дали мъртвите оживяват през нощта, гробовете фактически са открити и в тях се виждат скелетите.

Лудницата Бибери

Лудницата в Бибери е образец за неприятното отношение с пациентите. Тя е открита през 1907г. и до 1960г. в нея има над 7000 пациента. Поради жестоките условия и отношение към пациентите, лудницата е затворена и изоставена през 1990г. Най-накрая през 2006г. е съборена, макар заплахата от разнасяне на азбест.

Ужасяващото в тази ситуация не била самата лудница, а отношението към пациентите. По коридорите било цялостно с човешки изпражнения, където пациентите постоянно спели. От личният състав били груби и постоянно измъчвали пациентите. Един от психологично болните умъртвил и разчленил жена. Тялото й било разпръснато из цялата постройка, а различен пациент си играел със зъбите й. Дори малко преди лудницата да бъде затворена, двама пациенти били освободени и два дни по-късно били открити мъртви в реката.

Замъкът Лийп

Този ирландски палат може би е най-известното място в листата и в него се е разиграла ужасна сцена. Въпреки, че е издигнат от О’Банън в края на 15-ти век, замъкът е високомерен от ръководещите О’Каръл, на които служели О’Банън. След гибелта на Мулруни О’Каръл се зародило грубо съревнование сред двамата братя. Един от тях, който бил духовник, е погубен от другия в личния си параклис пред очите на фамилията си. Сега този параклис е прочут като Кървавия параклис, по явни аргументи. Много хора са били държани като пандизчии и екзекутирани в замъка.

Според легендите доста призраци населяват замъка, в това число и звяр, наименуван Елементал. Той се познавал по миризмата на изгнила плът и сяра. При възобновяване на замъка, служащи разкрили тюрма, която имала единствено една решетка. През нея пандизчиите били хвърляни и оставяни да умрат. От тъмницата били извадени три колички с човешки остатъци, а на пода й имало шипове, на които се нанизвали нещастниците.

Пътят Сянката на гибелта

Този път в Ню Джърси криволичи в продължение на 10км. и носи злокобното име Сянката на гибелта. Историята на името му е изгубена, само че не и теориите за него. Някои споделят, че убийци бродят по пътя и ограбват и убиват хората, които минават по него. Според други пък името му идва от ужасното възмездие на локалните към крадците. Те оставили телата им да висят по дърветата като предизвестие за останалите. Друга легенда приказва за три убийства през 20-те и 30-те години. Крадец умъртвил жена с гаечен ключ, жена умъртвила брачна половинка си и заровила главата и тялото му от двете страни на пътя и Бил Куминс, който бил убит и заровен в калта.Трети считат, че е заради доста съдбовни пътни произшествия. Най-вероятно обаче, повода е в комарите, разнасящи малария, които тероризират локалните всяка година и отдалечеността на мястото.

Като оставим на страна името, има и други аргументи да избягвате пътя. На юг от него се намира безименно езеро, което някои назовават Призрачното езеро. Над него небето било извънредно ярко, без значение кога на нощта сте там. Що се отнася до името, призраците на крадците от пътя бродят из региона.

Един ден през 90-те години, преминаващи хора разкрили стотици полароидни фотоси разпръснати из гората към пътя. На множеството от фотосите се виждал тв приемник, на който се сменяли каналите, на други пък имало дами, размазани и сложни за различаване, които лежали на някакъв железен обект. Местната полиция почнала следствие, само че казусът скоро бил пропуснат.

Музеят на геноцида Тул Сленг

Добре пристигнали в Пном Пен, Камбоджа, където се намира музеят на геноцида Тул Сленг. Тази гимназия през 1975г. е превърната в затвор, в който били измъчвани и убивани пандизчии. Повечето от тях били някогашни бойци и държавни сътрудници от режима на Лон Нол.

Призраците на към 17 000 жертви от геноцида Тул Сленд не престават да бродят по коридорите и провокират странни случки. Повечето от жертвите били принудени да признаят за закононарушения, които не са направили. Сред убитите е имало също и доста американци, французи, новозеландци, австралийци, араби, индийци, пакистанци и виетнамци. Смята се, че са оживели единствено 12 души.

Мините в Париж

Безкрайно дългите тунели под улиците на Париж не би трябвало да се бъркат с Катакомбите на Париж, които са известна подземна костница. Влизането в мините е нелегално и нарушителите отнасят огромни санкции. В мините са копани минерали и в този момент са останали единствено тунелите. Те са порутени, неохраняеми и рискови.

Легендата гласи, че антични създания бродят в мините. Призраците се криели в безкрайната сянка и в случай че някой успеел да стигна задоволително във вътрешността и да оживее, можел да се озове в самия Ад. Тунелите се разгръщат на 600км. под Париж и множеството от тях не са картографирани. В тях освен е елементарно да се изгубиш, а даже няма метод да не се изгубиш. Много елементи от катакомбите са на стотици метри подземен, а някои коридори са наводнени или са толкоз тесни, че би трябвало да се пълзи през тях. Тунелите са цялостни с човешки кости, заради цялостните парижки гробища.

Източник: listverse.com

Източник: iskamdaznam.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР