Картите за игра – любопитни факти – първа част
Картите за игра се разпознават незабавно и всички от дълго време сме привикнали с тях, само че има някои забавни детайлности, свързани с тестетата, които използваме през днешния ден, и с това по какъв начин са зародили. Например знаете ли, че…
Картите за игра съвсем постоянно са направени от едни и същи материали - обикновено тъничък картон, тънка пластмаса или синтетична хартия. Картите, които се употребяват в казината, са направени от еластичен трипластов картон и имат специфичен релеф на повърхността, който разрешава елементарно превъртане при манипулиране с тях. Щом картите проявят следи от изхабяване, казината незабавно отварят различен пакет – случва се да заменят една колода карти с нова даже посред игра!
Въпреки че през днешния ден общоприетото тесте съдържа 52 карти, историята познава и други разновидности. Така да вземем за пример англосаксонците играели с 52 карти, 4 бои, всяка с по 13 броя. В Италия картите били 36, а в Германия единствено 32. Както открили първите португалски мисионери, в Китай една игра се състояла от 30 карти – 3 бои с по 9 и още 3 по-важни карти, превъзхождащи другите. Познатото през днешния ден общоприетоо тесте с 52 карти произлиза от броя карти на австрийския вид таро, който е 54 (пълният комплект на френския вид да вземем за пример се състои от 78!). Ако дадена игра изисква по-малък брой карти, останалите се махат от тестето. Също по този начин най-вероятно познавате единствено четирите бои – купа, пика, спатия и каро, - само че те са относително нови и в действителност има огромно многообразие от знаци, употребявани по света.
Четирите бои, по този начин известни в Обединеното кралство и Съединени американски щати, в реалност не са толкоз публикувани, колкото би могло да се допусна. Първо, може би сте забелязали, че поповете и дамите са идентични в другите колоди, само че не и жокерите . Това се дължи на обстоятелството, че те са относително ново изобретение и по този начин и не са били стандартизирани. Много постоянно жокерите са тези карти, с които производителите целят да се бележит, като използват автентичен дизайн и даже вмъкват логото си.
Второ, с изключение на по жокерите картите се разграничават и по други белези в другите елементи на света. Например италианските карти си наподобяват с публикуваната американска версия единствено по съществуването на спатията – останалите бои са чаша, монета и меч. Немските карти пък имат сърца, камбанки, жълъди и листа. Би могло да се допусна, че картите от един и същи район са сходни, само че не – даже швейцарските се разграничават от немските. Общите им знаци са единствено камбанките и жълъдите, като швейцарците са заменили листата с щитове, а сърцата – с рози. Безброй други претекстове се употребяват в другите страни: рицари, слонове, соколи, цветя, птици и така нататък
Картите, създадени през 1848 година в Ню Йорк, т.е. в Новия свят, не съдържали попове, дами и валета в обичайния им тип. Вместо попове били изобразени ликовете на заслужили политици: Джордж Вашингтон бил поп купа, Джон Адамс – поп каро, Бенджамин Франклин – поп спатия, а Лафайет – поп пика. Дамите били заместени с богините Венера, Фортуна, Церера и Минерва, а валетата – с индиански вождове!
Цветелина Велчева по материали от King Neptunes Kasinoblog и Wachtturm ONLINE-BIBLIOTHEK
