Кърт Вонегът и Втората световна война, която оформи перото му
Кърт Вонегът е един от най-обичаните и авторитетни създатели на 20 век. Въпреки че постоянно е бил проницателен и остроумен, ужасните му прекарвания по време на Втората международна война оказват помощ за образуването на писателя, в който ще се трансформира. Ето по какъв начин неговият опит от Втората международна война оформи бъдещата му работа.
Вонегът като младеж
Вонегът е отгледан в релативно добра среда. Баща му и дядо му по бащина линия са видни архитекти в Индианаполис. Семейство Вонегът обаче е ударено от сухия режим и Голямата меланхолия и изпитва финансови усложнения. Въпреки компликациите обаче, Кърт е доста добър възпитаник и съумява да се запише в влиятелния университет Корнел.
Проницателното духовитост на бъдещия създател е видно още от началото и той написа за учебния вестник. Интересното е, че една от неговите публикации е за пацифизма, нещо, което Вонегът мощно поддържа. Работата му във вестника обаче го вкарва и в неприятности, откакто разгласява сатирична публикация. Тя дружно със слабите му оценки го изхвърлят от Корпуса за подготовка на офицери от запаса, което го стопира от военна работа.
Но откакто е отритнат от КПОЗ, Вонегът самичък се записва в армията, вместо да бъде свикан.
Вонегът в униформа
След като постъпва в армията, Вонегът минава главното си образование във Форт Браг. Първоначално той влезе в програмата за профилирано образование на армията и се учи по какъв начин да стреля и поддържа гаубици. Програмата обаче е анулирана, защото армията се нуждае от повече мъже в чужбина, и Вонегът е подложен в пехотен батальон, който работи от Индиана.
Новата база на бъдещия създател е толкоз покрай дома, че той спи там през уикендите. В един от тези уикенди обаче Кърт намира майка си Едит мъртва от предозиране със сънотворни. А три месеца след гибелта й той е изпратен в Европа.
Американски бойци в очакване на офанзива, Арденската атака
През декември 1944 година се бие в Арденската атака и по време на уговорката е покорен от немската войска и отведен в град Дрезден. Не след дълго съюзническите сили ще стартират бомбардировка над немския град, само че бъдещият създател оцелява при обстрела, като се скрива в подземно вместилище за месо.
По-късно той ще каже за това, което му следва:
Не дълго след бомбардировките препоръките поемат контрола над Дрезден и Вонегът и другите пленници са изоставени от немските бойци. Той скоро се озовава в лагер за репатриране на военнопленници в Льо Хавър, Франция. След завръщането си в Съединените щати, Вонегът работи във Форт Райли, Канзас, където написа документи за освобождение от работа. Той е награден и с Пурпурното сърце за присъединяване си във войната. В своя достоверен жанр Вонегът споделя за достойнството: „ Аз самият бях награден с второто най-ниско отличие на моята страна, Пурпурно сърце за измръзване. “
Опитът на Вонегът сигурно оказва въздействие върху бъдещото му творчество. Той се бори като публицист в продължение на доста години след войната, до момента в който през 1969 година не излиза „ Кланица 5 “. Главният воин на книгата, Били Пилгрим, е на същата възраст като писателя и оцелява след бомбардировките в Дрезден. Книгата го трансформира в литературна звезда и прави Вонегът прочут.
