В разгара на поредната грипна вълна семейните аптеки отново се

В разгара на следващата грипна вълна фамилните аптеки още веднъж се оказват първата и най-достъпна точка за контакт на пациентите със здравната система. Това съобщи Константин Попов, секретар на Инициативния комитет от магистър-фармацевти, във връзка настоящата епидемиологична конюнктура и възходящия напън върху фамилните аптеките в страната.

По думите му, не се следят непрекъснати опашки пред аптеките, само че има ясно изразена динамичност и скупчване на пациенти в избрани часове, изключително след работно време. „ Натоварването е високо и потокът от хора е натоварен. Семейните аптеки поемат първичния напън, само че това става все по-трудно в изискванията на висока заболеваемост и липса на действителна предварителна защита “, уточни Попов, който е магистър-фармацевт и притежател на фамилни аптеки в Ямбол. 

Подобна е обстановката и в други елементи на страната. Пенка Минева, магистър-фармацевт от Пазарджик, изясни, че при внезапно повишаване на случаите аптеките се сблъскват с съсредоточено търсене в доста къси периоди. „ Пациентите идват, когато признаците към този момент са изразени. Това затруднява предвиждането на количествата и планирането на доставки “, разяснява Минева.

По отношение на противовирусните и противогрипните артикули магистър-фармацевтите акцентират, че основното предизвикателство е сложната предвидимост на потребностите при висока и променлива заболеваемост. „ Дори при налични доставки, неочакваните пикове на търсене слагат аптеките под спомагателен напън. Не става дума за липса на лекарства като систематичен проблем, а за внезапно съсредоточено търсене, което изпреварва логистичния темп “, изясни Попов. 

Най-честите недоволства, с които пациентите се обръщат към аптеките, са висока температура, главоболие, болки в гърлото и кашлица. Консултациите стартират с ориентиране към бързи проби, които дефинират дали става дума за сезонен грип или друга вирусна зараза. „ Симптомите постоянно се припокриват и пробата е първата рационална стъпка, преди самолечение “, добавя Попов.

При позитивен резултат пациентите се насочват към персоналния доктор за противовирусна терапия, а при негативен – към симптоматично лекуване и наблюдаване.

„ Аптеките извършват ролята на примитивен филтър – одобряват първичния напън и понижават натоварването върху лекарите и лечебните заведения “, показват от ИКМФ. Но къде са стратегиите за предварителна защита? Информационните акции?

Фармацевтите акцентират, че превенцията е основна грижа на фамилните аптеки. В разнообразни райони са извършени десетки осведомителни и просветителни акции от тях – за ранно различаване на признаците, навременно тестване, отговорно държание и изгодите от профилактиката.

„ Аптеките поредно влагат запаси и експертиза в предварителна защита. Въпреки това, без национална съгласуваност и ясни послания, резултатът остава стеснен “, разясняват от ИКМФ.

Според Аделина Любенова, ръководител на ИКМФ, обстановката се повтаря всяка година. „ Говори се за предварителна защита, когато епидемията към този момент е реалност. Без предварителни насоки и включване на аптеките като сътрудник, системата реагира постфактум, а не превантивно “, съобщи Любенова.

От ИКМФ припомнят, че фамилните аптеки извършват и социална функционалност – посредством съвещания, ориентиране и навременна реакция те лимитират натиска върху здравната система. Устойчивостта на тази мрежа е основна за съответен отговор при епидемии и здравни рецесии, само че би трябвало и поддръжка от институции и медии.