Може да съм възрастен, но не съм идиот
Карлос Сан Хуан е на 78. От няколко седмици цяла Испания знае името му. Причината: акцията му " Може да съм възрастен, само че не съм глупак ". С нея той желае да покаже по какъв начин дигитализацията затрудни живота на възрастните испанци.
Карлос Сан Хуан дълги години е работил като доктор. Като подобен е привикнал да гледа премеждия и болки. Но пандемията го е засегнала изключително мощно. 78-годишният пенсионер от Валенсия е трябвало до се лиши от директния си контакт с дъщерята и внуците. А също така внезапно се оказал изолиран и от своята банка. С нея той може да контактува към този момент единствено по телефона или след авансово направена онлайн поръчка - и то единствено в доста незабавни случаи.
След отпадането на ограничаващите ограничения банките в Испания резервираха метода си на работа от времето на локдауна. Те са отворени за клиенти единствено заран до 11 часа и то само с авансово уречен час. Пенсионери като Сан Хуан се оплакват и от това, че съвсем не са останали банкови филиали наоколо до домовете им.
Апел за повече човещина и обществена правдивост
След финансовата рецесия от 2008 Испания стана страната, която закри максимален брой филиали на банки и спестовни каси - общо над 23 000. Оттогава до момента в Испания бяха съкратени над 100 000 работни места в банковия бранш, а пандемията форсира този развой. За да усилят облагите си, банките в допълнение изтъняват филиалната мрежа - изключително в провинцията, само че и в столицата Мадрид. Банковите консултанти все по-често се заместват от чатботове, а клиентите са принудени да се оправят с електронни способи за разплащане, онлайн банкиране и биометрични банкомати. Във всички тези процеси Испания беше водеща в Европейски Съюз.
Търпението на Карлос Сан Хуан обаче последователно се е изчерпало. Преди няколко седмици 78-годишният пенсионер започва подписка, която го трансформира в медийна звезда. В нея той моли банките да обезпечат разполагаем личен състав най-малко преди обяд и то без авансово уречен час за среща, тъй че пенсионерите да могат да теглят пари и да заплащат сметки.
Акцията на Карлос, озаглавена " Може да съм възрастен, само че не съм глупак ", има незабравим триумф. Междувременно са събрани над половин милион подписа. В петицията Карлос показва и друго: че хиляди хора като него не са заслужили да бъдат изолирани по този метод. С подписката си той пледира за повече човещина и обществена правдивост.
Пенсионерът към този момент бе канен във всички малките екрани и радиостанции за изявленията, даже шефът на Испанската централна банка бе впечатлен от големия резонанс на акцията. От държавното управление дават обещание усъвършенствания. Сан Хуан обаче е скептично надъхан: " Ще се опитат до облекчат обслужването на автоматите благодарение на консултанти. Но аз съм с акъла си, не съм глупак. Работата е в това, че съм болен от Паркинсон. Ръцете ми треперят и от време на време натискам неверния клавиш ", споделя Сан Хуан пред Дъждовни води. Страх го е, че по този начин може да загуби много пари. Казва, че е следил към този момент случаи по какъв начин възрастни клиенти се борят с новите парични автомати. Един път даже бил очевидец по какъв начин жена била ограбена от млад мъж, който твърдял, че желае да ѝ помогне.
Проблемът с лудо напредващата цифровизация
И в останалата част от модерния свят възрастните, по-бедните и хората с увреждания на процедура са изключени от лудо напредващата цифровизация. В Испания обаче този проблем е изключително огромен, тъй като страната се слави с най-дългата дълготрайност на живота след Япония и в същото време втората най-ниска раждаемост в Европейски Съюз.
Близо една четвърт от популацията на Испания е над 64 години. При това страната е рядко обитаема - клиенти пътуват по 30 и повече километра, с цел да се срещнат с банков съветник. А от допитване на испанския Съюз на пенсионерите стана ясно, че 40% от интервюираните възрастни хора в никакъв случай не са влизали в интернет.
Сан Хуан се нервира и от това, че по време на финансовата рецесия банките бяха подкрепени с данъчни средства за над 40 милиарда евро, а в този момент оставят възрастните хора на произвола на ориста. Неговата подписка може да излезе даже сполучлива, само че той желае да реализира доста повече - желае публичният бранш да се промени коренно, тъй че да се вслушват и в гласа на по-възрастните хора. " Наскоро ми се обади едно 14-годишно момиченце и сподели, че желае някой ден, като остарее, да стане като мен - тъй като се застъпвам за хората, чийто глас не се чува. Това ме развълнува доста мощно ", споделя Карлос.
Карлос Сан Хуан дълги години е работил като доктор. Като подобен е привикнал да гледа премеждия и болки. Но пандемията го е засегнала изключително мощно. 78-годишният пенсионер от Валенсия е трябвало до се лиши от директния си контакт с дъщерята и внуците. А също така внезапно се оказал изолиран и от своята банка. С нея той може да контактува към този момент единствено по телефона или след авансово направена онлайн поръчка - и то единствено в доста незабавни случаи.
След отпадането на ограничаващите ограничения банките в Испания резервираха метода си на работа от времето на локдауна. Те са отворени за клиенти единствено заран до 11 часа и то само с авансово уречен час. Пенсионери като Сан Хуан се оплакват и от това, че съвсем не са останали банкови филиали наоколо до домовете им.
Апел за повече човещина и обществена правдивост
След финансовата рецесия от 2008 Испания стана страната, която закри максимален брой филиали на банки и спестовни каси - общо над 23 000. Оттогава до момента в Испания бяха съкратени над 100 000 работни места в банковия бранш, а пандемията форсира този развой. За да усилят облагите си, банките в допълнение изтъняват филиалната мрежа - изключително в провинцията, само че и в столицата Мадрид. Банковите консултанти все по-често се заместват от чатботове, а клиентите са принудени да се оправят с електронни способи за разплащане, онлайн банкиране и биометрични банкомати. Във всички тези процеси Испания беше водеща в Европейски Съюз.
Търпението на Карлос Сан Хуан обаче последователно се е изчерпало. Преди няколко седмици 78-годишният пенсионер започва подписка, която го трансформира в медийна звезда. В нея той моли банките да обезпечат разполагаем личен състав най-малко преди обяд и то без авансово уречен час за среща, тъй че пенсионерите да могат да теглят пари и да заплащат сметки.
Акцията на Карлос, озаглавена " Може да съм възрастен, само че не съм глупак ", има незабравим триумф. Междувременно са събрани над половин милион подписа. В петицията Карлос показва и друго: че хиляди хора като него не са заслужили да бъдат изолирани по този метод. С подписката си той пледира за повече човещина и обществена правдивост.
Пенсионерът към този момент бе канен във всички малките екрани и радиостанции за изявленията, даже шефът на Испанската централна банка бе впечатлен от големия резонанс на акцията. От държавното управление дават обещание усъвършенствания. Сан Хуан обаче е скептично надъхан: " Ще се опитат до облекчат обслужването на автоматите благодарение на консултанти. Но аз съм с акъла си, не съм глупак. Работата е в това, че съм болен от Паркинсон. Ръцете ми треперят и от време на време натискам неверния клавиш ", споделя Сан Хуан пред Дъждовни води. Страх го е, че по този начин може да загуби много пари. Казва, че е следил към този момент случаи по какъв начин възрастни клиенти се борят с новите парични автомати. Един път даже бил очевидец по какъв начин жена била ограбена от млад мъж, който твърдял, че желае да ѝ помогне.
Проблемът с лудо напредващата цифровизация
И в останалата част от модерния свят възрастните, по-бедните и хората с увреждания на процедура са изключени от лудо напредващата цифровизация. В Испания обаче този проблем е изключително огромен, тъй като страната се слави с най-дългата дълготрайност на живота след Япония и в същото време втората най-ниска раждаемост в Европейски Съюз.
Близо една четвърт от популацията на Испания е над 64 години. При това страната е рядко обитаема - клиенти пътуват по 30 и повече километра, с цел да се срещнат с банков съветник. А от допитване на испанския Съюз на пенсионерите стана ясно, че 40% от интервюираните възрастни хора в никакъв случай не са влизали в интернет.
Сан Хуан се нервира и от това, че по време на финансовата рецесия банките бяха подкрепени с данъчни средства за над 40 милиарда евро, а в този момент оставят възрастните хора на произвола на ориста. Неговата подписка може да излезе даже сполучлива, само че той желае да реализира доста повече - желае публичният бранш да се промени коренно, тъй че да се вслушват и в гласа на по-възрастните хора. " Наскоро ми се обади едно 14-годишно момиченце и сподели, че желае някой ден, като остарее, да стане като мен - тъй като се застъпвам за хората, чийто глас не се чува. Това ме развълнува доста мощно ", споделя Карлос.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ