Карл Велики и първият Ренесанс на Европа
Карл Велики
Държавник, боец, модернизатор (ок. 747 - 814)
Произход : Херистал, Франкското кралство, принц от династията на Каролингите
Образование: не може да чете и написа, само че е добре просветен освен в държавните и военните каузи. Занимава се с математика, астрономия и логичност, знае няколко езика
Прочут с: приема се за основател на френската и немската монархия, крал на франките, пръв император на Свещената римска империя, апетитен за " Баща на Европа " – сплотява за първи път християнска Западна Европа след римляните. Каролингският Ренесанс спомага за създаване дух на обща европейска еднаквост
Тъмните епохи. 800 години след Христа. Варварите владеят Европа. Династията на Меровингите се разпада, идва династията на Каролингите. Вторият им държател освен сплотява Европа, само че и поставя основи за превръщането ѝ в нравствен и веществен център на света. Той се споделя просто Карл , само че още приживе го назовават Велики .
Летописецът Айнхард не приказва за раждането на Карл, само че написа, че умира през 814 на 72, т.е., би трябвало да е роден през 742.
Бащата на Карл - Пипин ІІІ Къси, е първият държател от Каролингите. Той стартира новата династия с два значими хода – обезпечава си поддръжка от папата и се дами за френската графиня Бертрада Лаонска.
Тя ражда Карл, който наследява най-хубавото от двата рода – държавническите и военни умения на татко си, хубостта и политическия усет на майка си.
През 768 Пипин умира и кралството се разделя сред синовете Карл и Карломан . Споровете стартират съвсем незабавно, само че Карломан умира, а Бертрада се намесва и лишава наследниците му от права върху короната. Те се жалват на Дезидериус , ломбардския крал, който пък е гневен, задето Карл гони щерка му от брачното ложе и се дами за 13-годишна швабска принцеса.
Дезидериус желае новия папа Адриан І да даде кралството на наследниците на Карломан. Вместо това, папата отлъчва Дезидериус и моли Карл да постави завършек на безконечната опасност от Ломбардия . Той обсажда столицата Тицинум (Падуа) и се среща с папата.
Карл за първи път е в Рим , сприятелява се с Адриан І и става уверен рицар на християнството. И, замаян от античния град, схваща, че образованието и изкуствата са път към величието на една страна.
Скоро Карл побеждава ломбардите и се връща към похода против саксите. Той отсича свещеното им дърво Ирмин и по този начин дава знак, че това е не просто завладяване, а свещена война против езичеството – слага си за цел не просто да завладее и сплоти Европа , а да сътвори обединена християнска Европа.
В завладените земи Карл вкарва франкската система за ръководство с главен детайл графствата. Те са 700, само че той ги управлява посредством непрекъсната ревизия. " Контролни двойки " - по един представител на краля и на църквата, обикалят кралството, изследват живота в графствата и пишат отчети, а най-малко един път годишно рапортуват персонално.
" Карл имаше необятно и крепко телосложение, висок растеж. Главата му беше кръгла, очите – огромни и живи, носът му малко по-голям от междинен, красива брада, лице привлекателно, прелестно и радостно. " Така летописецът Айнхард разказва Карл Велики.
Той има дълга руса коса и носи нормалните всекидневни облекла на франките, единствено на огромни празници поставя короната и облекло, везано със злато и скъпоценни камъни.
Въпреки военните походи, кралят не обича войната. Обича лова, яде месо, само че съвсем не пие и във всичко е сдържан. Жени се четири пъти и има 19 деца, множеството дъщери. От синовете му най-прочут е Лудвик І (Луи Благочестивия), който след това поема империята.
Чрез военните походи Карл уголемява кралството, а посредством промени в духовната сфера го прави съвременно. Той вкарва закони, развива образованието и подкрепя изкуствата – а това води до така наречен Каролингски Ренесанс .
Той знае какъв брой духовенството е необразовано и си дава сметка, че по този начин то не може да му оказва помощ за реализиране на великата цел. Създава школи, в които, без значение от произхода, а единствено поради потвърден гений учат младежи, измежду които се избира кой е заслужен за свещеник.
Карл Велики приказва няколко езика, само че не може да чете и да написа. Въпреки това е просветен и благодарение на скъпия си консултант – английският духовник Алкуин от Йорк , учи даже математика, астрономия и логичност.
Той среща Алкуин в Рим и поставя под негово ръководство всички каузи в образованието и културата на кралството. Тогава се прави промяна в писмената система, с цел да се облекчи преписването на книги и целия развой на християнизация, възражда се проучването на класическото минало, развиват се изкуствата.
Духът на това възродително премеждие, въпреки обвързван с църквата, е демократичен. Целта е да се роди ядро от хора, които сеят познание и хубост. Но този демократичен дух бързо си отива след гибелта на Карл и по-късно се оказва, че Европа има потребност от нов Ренесанс.
През 795 папа Адриан І умира, наследява го Лъв ІІІ . Той няма благороднически генезис и това води до безредици. Лъв е похитен от противниковата партия, ухото му е отрязано и е затворен в манастир. Привърженици обаче го освобождават, а той бяга в Падерборн при Карл.
Карл не знае по какъв начин да реагира, само че Алкуин му споделя, че християнството има три стълба – Византия, папата и краля на франките, тъй че кралят би трябвало да помогне на папата. Така Карл изпраща в Рим боен отряд, който връща папата на Светия трон.
На 25 декември 800 година, Коледа, Карл коленичи пред олтара на базиликата " Свети Петър " в Рим, а папата поставя на главата му корона и го афишира за Император на римляните. Айнхард написа: " Отначало Карл изпита огромно омерзение и съобщи, че не би стъпил в църквата този ден, в случай че беше планувал желанията на папата ".
Твърдението, че Карл не желае тази коронация, от една страна е разбираемо – тя може да докара до разтягане на връзки с Византия и да раздели още повече християнската цивилизация. От друга страна, учените не одобряват, че Карл не е знаел за коронацията, още по-малко, че е бил срещу. Едва ли един слаб папа би си разрешил такова нарушаване на владетелската воля.
Карл умира от плеврит на 28 януари 814 година и е погреба в катедралата в Аахен . В дните преди гибелта си той изпада в меланхолия – дава си сметка, че персоналният му край е близо, само че краят на делото за обединяване на християнска Европа е прекомерно надалеч.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Държавник, боец, модернизатор (ок. 747 - 814)
Произход : Херистал, Франкското кралство, принц от династията на Каролингите
Образование: не може да чете и написа, само че е добре просветен освен в държавните и военните каузи. Занимава се с математика, астрономия и логичност, знае няколко езика
Прочут с: приема се за основател на френската и немската монархия, крал на франките, пръв император на Свещената римска империя, апетитен за " Баща на Европа " – сплотява за първи път християнска Западна Европа след римляните. Каролингският Ренесанс спомага за създаване дух на обща европейска еднаквост
Тъмните епохи. 800 години след Христа. Варварите владеят Европа. Династията на Меровингите се разпада, идва династията на Каролингите. Вторият им държател освен сплотява Европа, само че и поставя основи за превръщането ѝ в нравствен и веществен център на света. Той се споделя просто Карл , само че още приживе го назовават Велики .
Летописецът Айнхард не приказва за раждането на Карл, само че написа, че умира през 814 на 72, т.е., би трябвало да е роден през 742.
Бащата на Карл - Пипин ІІІ Къси, е първият държател от Каролингите. Той стартира новата династия с два значими хода – обезпечава си поддръжка от папата и се дами за френската графиня Бертрада Лаонска.
Тя ражда Карл, който наследява най-хубавото от двата рода – държавническите и военни умения на татко си, хубостта и политическия усет на майка си.
През 768 Пипин умира и кралството се разделя сред синовете Карл и Карломан . Споровете стартират съвсем незабавно, само че Карломан умира, а Бертрада се намесва и лишава наследниците му от права върху короната. Те се жалват на Дезидериус , ломбардския крал, който пък е гневен, задето Карл гони щерка му от брачното ложе и се дами за 13-годишна швабска принцеса.
Дезидериус желае новия папа Адриан І да даде кралството на наследниците на Карломан. Вместо това, папата отлъчва Дезидериус и моли Карл да постави завършек на безконечната опасност от Ломбардия . Той обсажда столицата Тицинум (Падуа) и се среща с папата.
Карл за първи път е в Рим , сприятелява се с Адриан І и става уверен рицар на християнството. И, замаян от античния град, схваща, че образованието и изкуствата са път към величието на една страна.
Скоро Карл побеждава ломбардите и се връща към похода против саксите. Той отсича свещеното им дърво Ирмин и по този начин дава знак, че това е не просто завладяване, а свещена война против езичеството – слага си за цел не просто да завладее и сплоти Европа , а да сътвори обединена християнска Европа.
В завладените земи Карл вкарва франкската система за ръководство с главен детайл графствата. Те са 700, само че той ги управлява посредством непрекъсната ревизия. " Контролни двойки " - по един представител на краля и на църквата, обикалят кралството, изследват живота в графствата и пишат отчети, а най-малко един път годишно рапортуват персонално.
" Карл имаше необятно и крепко телосложение, висок растеж. Главата му беше кръгла, очите – огромни и живи, носът му малко по-голям от междинен, красива брада, лице привлекателно, прелестно и радостно. " Така летописецът Айнхард разказва Карл Велики.
Той има дълга руса коса и носи нормалните всекидневни облекла на франките, единствено на огромни празници поставя короната и облекло, везано със злато и скъпоценни камъни.
Въпреки военните походи, кралят не обича войната. Обича лова, яде месо, само че съвсем не пие и във всичко е сдържан. Жени се четири пъти и има 19 деца, множеството дъщери. От синовете му най-прочут е Лудвик І (Луи Благочестивия), който след това поема империята.
Чрез военните походи Карл уголемява кралството, а посредством промени в духовната сфера го прави съвременно. Той вкарва закони, развива образованието и подкрепя изкуствата – а това води до така наречен Каролингски Ренесанс .
Той знае какъв брой духовенството е необразовано и си дава сметка, че по този начин то не може да му оказва помощ за реализиране на великата цел. Създава школи, в които, без значение от произхода, а единствено поради потвърден гений учат младежи, измежду които се избира кой е заслужен за свещеник.
Карл Велики приказва няколко езика, само че не може да чете и да написа. Въпреки това е просветен и благодарение на скъпия си консултант – английският духовник Алкуин от Йорк , учи даже математика, астрономия и логичност.
Той среща Алкуин в Рим и поставя под негово ръководство всички каузи в образованието и културата на кралството. Тогава се прави промяна в писмената система, с цел да се облекчи преписването на книги и целия развой на християнизация, възражда се проучването на класическото минало, развиват се изкуствата.
Духът на това възродително премеждие, въпреки обвързван с църквата, е демократичен. Целта е да се роди ядро от хора, които сеят познание и хубост. Но този демократичен дух бързо си отива след гибелта на Карл и по-късно се оказва, че Европа има потребност от нов Ренесанс.
През 795 папа Адриан І умира, наследява го Лъв ІІІ . Той няма благороднически генезис и това води до безредици. Лъв е похитен от противниковата партия, ухото му е отрязано и е затворен в манастир. Привърженици обаче го освобождават, а той бяга в Падерборн при Карл.
Карл не знае по какъв начин да реагира, само че Алкуин му споделя, че християнството има три стълба – Византия, папата и краля на франките, тъй че кралят би трябвало да помогне на папата. Така Карл изпраща в Рим боен отряд, който връща папата на Светия трон.
На 25 декември 800 година, Коледа, Карл коленичи пред олтара на базиликата " Свети Петър " в Рим, а папата поставя на главата му корона и го афишира за Император на римляните. Айнхард написа: " Отначало Карл изпита огромно омерзение и съобщи, че не би стъпил в църквата този ден, в случай че беше планувал желанията на папата ".
Твърдението, че Карл не желае тази коронация, от една страна е разбираемо – тя може да докара до разтягане на връзки с Византия и да раздели още повече християнската цивилизация. От друга страна, учените не одобряват, че Карл не е знаел за коронацията, още по-малко, че е бил срещу. Едва ли един слаб папа би си разрешил такова нарушаване на владетелската воля.
Карл умира от плеврит на 28 януари 814 година и е погреба в катедралата в Аахен . В дните преди гибелта си той изпада в меланхолия – дава си сметка, че персоналният му край е близо, само че краят на делото за обединяване на християнска Европа е прекомерно надалеч.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ