Карл Панзрам: Журналът на един убиец
Карл Панзрам е човек, който можеше да изчезне вечно в архивите и в никакъв случай да не бъде открит. Неговата история е освен черна, само че и стресираща за проучване. Към края на житейския си път, той ще признае осъществяването на 21 убийства, повече от 1000 закононарушения, включващи изнасилвания, кражби и други. След края на целия си житейски роман ще приключи с думите:
„ За всичко това не скърбя въобще. “
Никой не може да каже по какъв начин в продължение на най-малко 3 десетилетия, той ще остане незнаен на законите, полицията и всички проверяващи органи. Липсата на каквито и да угризения ще продължи от момента на изпращане в пандиза, досега на неговото обесване. При влизането в килията декларира, че е подготвен да убие всеки един пандизчия, който реши, че би трябвало или може да го безпокои, а това е изключително притеснителна вест, откакто той самият неведнъж се озовава измежду проблемите на пандиза. Малко по-късно ще добави още един мъртвец след себе си, с цел да напомни думите си.
До през днешния ден Карл Панзрам се счита за един от най-хладнокръвните и рискови хора, стъпвали на тази земя. Още тогава експертите ще имат едно умозаключение – мъжът изпитва голямо наслаждение от мъченията и неговата садистична натура се оформя в детството, когато за разлика от своите връстници, получаващи най-вече ласки, той се среща с колана на татко си. Неговите родители доближават до Минесота през 1891 година с сполучливото овакантяване на Източна Прусия. Осъзнавайки, че американската фантазия въобще не е толкоз красива, колкото се разказва, Карл ще извърши първото си закононарушение на 12 години, като краде сладкиши и ябълки. В един сполучлив удар ще се снабди и с револвера на съседа. Властите незабавно го залавят и изпращат в поправителното учебно заведение в Минесота.
Дори и тогава, въпросната институция не се слави с положително име, момчето е неведнъж бито, изнасилвано и мъчено от учителите и други чиновници. Освободен е в ранна тийнейджърска възраст, познавайки доста добре света и ужаса, който носи в себе си. Събирайки всичката допустима завист в себе си, същият незабавно взема решение да вземе своя реванш и го прави по един величествен метод. Осъзнавайки, че вкъщи не го чака нищо хубаво, Карл бяга и всичко по-късно е история. Никой не знае какъв брой места е посещавал, а и той самият не знае, изключително откакто пътува благодарение на товарните влакове.
Там също не се срещат някои от най-светлите хора и в едно от всичките си пътувания е изнасилен от група скитници. Изживяването шокира в допълнение Панзрам, само че след този случай поумнява и стартира да отмъщава, извършвайки същото върху други. Неговото мото е да атакува и изнасилва, с цел да не се трансформира в жертва, явно всичко това работи повече от добре. Не се отхвърля от влаковете, само че във всеки град ще се забавлява по един и същи метод – палейки здания, извършвайки грабежи и нападайки изцяло беззащитни хора. През 1908 година ще бъде изправен още веднъж на съд за грабеж и този път ще завоюва гнева на локалните. Изпратен е още веднъж в поправително учебно заведение, тъй като не е пълновръстен.
Институцията към този момент не може да го промени и след освобождението си продължава своята специфична задача за отмъщение. Кражбите не са най-силната му страна, само че откакто не е работил съвсем в никакъв случай, това е единственият метод за прехранване. През 1915 година към този момент няма място и време за поправително учебно заведение – изпратен е в пандиза и лежи 7 години в Орегон. Затворът не е най-красивото място, само че суровите условия ще продължат да го теглят към бездната. За още по-голяма неволя, гардовете също не го харесват и се стремят по всевъзможен метод да създадат живота му същински пъкъл.
Не стопират да го бият, да го провисват от покриви и да го слагат в карцера. Именно там Карл ще разбере, че хлебарките могат да бъдат същински вкусни и приятни, като те ще бъдат и единствената храна, която ще получи. Още през първата си година оказва помощ на Ото Хукър да избяга. Докато Ото бяга, съумява да убие и един от надзирателите и по този метод издейства още една присъда – съучастничество в ликвидиране.
След като пандиза няма какво да му даде и възможностите против надзирателите стават все по-малки, той ще се опита да избяга през 1917 година Има триумф, само че единствено след няколко месеца е върнат още веднъж. След като е освободен през 1920 година някогашният пандизчия закупува яхта на име Акиска. Същата година стартира да омайва пияни американски бойци от питейните заведения на яхтата си. Там ги изнасилва и по-късно ги убива, като телата ще останат вечно в океана. Както всяко друго нещо, Карл има доста малко знания по отношение на плаването и скоро ще потопи лодката си. Вместо да търси нова, взема решение да замине за Африка.
Слиза в Ангола и още веднъж открива жертва – младо момче, което ще бъде изнасилено и убито. В показанията за този случай ще показа, че мозъкът на жертвата му изтичал през ушите. За него бил безапелационен, че е мъртъв и не се налагало да продължава своята процедура. Ако се чудите по кое време въобще ще има отмъщение – в никакъв случай. Панзрам просто продължава да търси още и още кръв. Няколко дни след първото ликвидиране ще добави още 6 жертви – локални гидове, които го разхождат в близкото тресавище на лов за крокодили. Влечугите съумели да скрият телата на жертвите. След една година в лов на хора в Африка, Карл взема решение да продължи напред, а идната му стъпка ще бъде Либия.
Полицията към този момент е по петите му и го търси в Португалия, локалните към този момент са съобщили за странния човек, който прави такива вълшебства, че в никакъв случай повече да не се срещнат хората, с които дружи. Усещайки стягането на примката, невъзмутимият палач се завръща назад в Съединени американски щати. Там не се поправя, а продължава със старите привички – привличайки още млади мъже, които да изнасилва и убива.
Освен всичко яростта му се ускорява, а големите размери и силата, с която разполага, оказват помощ за обичаното занятие. И до момента в който може да се размине с убийствата, кражбите не престават да са слабото му място. През 1928 година е задържан за кражба и е изпратен още веднъж в затвор. Осъден е на 25 години и едвам тогава признава за първи път, че е умъртвил двама младежи. От всички затвори, в които лежи Левънуорт се оказва най-жестокия.
Надзирателите също не прощавали и постоянно го пребивали досега, в който може да изпадне в безсъзнание – измежду обичаните им оръжия били железлните прътове, които продължавали да се употребяват за най-малкото нарушение. Само една година след престоя си, мъжът най-сетне побеснява и убива един от униформените в пералното поделение. Точно за това закононарушение е наказан и на гибел, както и изместен в отделението за изключително тежки закононарушения. Оказва се, че след толкоз години, гибелта ще бъде единствено празник, а когато се появяват разнообразни организации, опитващи се да трансформират неговата присъда, той ще бъде първият, който ще ги заплаши с ликвидиране и ще съобщи, че в случай че не са оковите, незабавно можел да извърши присъдата, освен това без никакви угризения.
Докато чака осъществяването на присъдата си ще успее да откри и другар – може би първият в целия му живот. Това е надзирателя Хенри Лесър, който съжалявал доста Панзрам за всичко, което в миналото му се е случило и даже му давал по $ от своя личен джоб, както и цигари, когато нощните наряди ставали по-дълги и изморителни. Лесър ще остави и бележник с молив, в който Карл да написа своите изповеди. За 30 години в принуждение, пандизчията имал какво да показа и не пестил никакви елементи. Хенри ще разгласява всичко написано с името „ Панзрам: Журналът на един палач “. Същият ще бъде публикуван единствено един път през 1970 година Никога не се стига до преиздаване, заради простата причина, че читателите не могат и не желаят да опознаят толкоз тъмната му страна.
Книгата се ражда през последната година, когато чака своята смъртна присъда. Дори и изправен на бесилото, той продължава да наскърбява и да атакува палача. Думите му са:
„ Побързай въжарско копеленце, мога да убия една дузина, до момента в който ти се моташ! “
