Караниците ни по исторически теми с братята от Северна Македония

Караниците ни по исторически тематики с братята от Северна Македония явно няма да завършат с хепиенд. Поредното, която би трябвало да реализира единодушие по историята и учебниците, приключи с нулев резултат.
В съществени проблеми се трансфораха прилагателното " македонски " и цар Самуил.
По първия проблем евентуално разногласието е неразгадаем, що се отнася до езика, само че и тук българската позиция е с дълголетна история - нито е от през днешния ден, нито е от 1944 година.
Видни български езиковеди, произхождащи от Прилеп, Битоля, Охрид, Щип и т.н, дефинират родния си диалект като скопско-велешко произношение. Поколения филолози, в чиито редици съм и аз, знаят тази азбучна истина. Да, тези учени произлизат от Македония. И да, за тях езикът е едно, наречията - друго.
Тук стигаме до базисното разбиране " нация ". Какво образува нацията: територия, населявана от население, говорещо един език. Тоест, езикът е пиедестал на нацията, а не на страната. Ако беше пиедестал на страната, Германия, Австрия и елементи от Швейцария още трябваше да спорят къде немският е по-немски и кой на кого е акцент. Но не е по този начин - признат е един литературен немски език, признати са и всички наречия и това въобще не е спънка този език да се приказва в трите страни, без да се постанова превод.
Познато, нали? На всички конгреси, пък и в частното другарство, си се разбираме чудесно с братята северномакедонци. На процедура ние приказваме един език и стъпвайки на историческата база, той е старобългарски. Има книжовност, доста Камо ли за писмени монументи, доказващи съществуването му.
Ето тези простички неща би трябвало да проумеят хората в Скопие, които настояват, че България желае да им вземе езика и идентичността. Не може някой да ти вземе такива неща, в случай че в действителност ги притежаваш. Виж, в случай че си страна от 30 години, тогава може да имаш някакви комплекси и да се стремиш да ги избиеш.
Колкото до разногласието за цар Самуил, имам единствено един въпрос към другояче борбените сътрудници от скопските медии: Защо император Василий, победил Самуил при село Ключ, е наименуван " Българоубиец "?
Нямам други въпроси за Самуил.
Имам и още едно конкретизиране - в Битолския надпис Иван Владислав показва,. По-късно, след Берлинския конгрес и след изтощителните войни бежанците от Македония идват в България - не някъде другаде! Пак тогава, след Първата международна война, популацията във Вардарска Македония беше оповестено за сръбско, а отстояването на български генезис строго се наказваше. За насилствената асимилация от това време има премного написано, и то от историци, произхождащи от Вардарска Македония.
Анализ от Гърция: Съперничеството София – Скопие и паниките на НАТО
Настойчивостта на България да блокира договарянията за присъединение към Европейския съюз със Северна Македония рискува да сътвори нова...
На днешните историци работата им е да спорят, да се ровят в елементи, да изследват. На политиците обаче работата им е напълно друга.
Няма по какъв начин да не отбележим, че наред с позитивните сигнали за съгласие, които излъчва публично Скопие, там има и съществени антибългарски настроения. Те се подклаждат главно от опозицията.
У нас пък е противоположното - готовите на компромис със Северна Македония не са на страната на ръководещите и даже ги подлагат на критика за твърдата позиция.. Огромен % от българите считат, че с историята си не трябва да вършим компромис.
Въпросът е до каква степен бихме имали изгода от подобен компромис, в случай че го създадем?
Пропагандата може да бъде нещо в действителност непоносимо. А тази, която избрани среди в Скопие водят против България, няма да докара до нищо положително. Реакцията от българската общност ще бъде идентична и по този начин до второ пришествие.
Заев: Македонският език и еднаквост не са на масата за договаряния
Македонският език и еднаквост не са на масата за договаряния, на никое място по света не се договаря за идентичността и за майчиния език. Бъл...
Да, няма по какъв начин принудително да накараме северномакедонците да спрат да ни ненавиждат. И не е доста европейско да им държим менторски звук. Тук, колкото и да е вярна всъщност, търпи известна рецензия. Защото приказките на маса са едно, а дипломацията и интернационалните връзки - друго. Липсата на ясна визия от страна на нашите държавници е главният проблем, а не бавната работа на някаква междуведомствена комисия.
Неслучайно един от най-сериозните познавачи на двустранните връзки - проф. Иван Илчев,. районен съд Македония си е страна със своите ползи и откакто сме я признали, освен това - първи в света, е жалко да ѝ извиваме ръцете поради предишното, пробвайки се да го разделим. То е общо и е най-добре и двете страни да одобряват тази теза.
Стъпките по отношение на Скопие би трябвало да бъдат безапелационни, несъмнено, само че и премислени в вероятност. Нека да забележим какво би станало, в случай че безплодните разногласия продължат.
Да речем, чисто хипотетично, че успеем да спрем Северна Македония за Какво печели българската страна от това?
Нашата облага от контрапродуктивно държание е съмнителна, като се изключи че ще покажем на някой по-слаб какъв брой сме велики (да, и в Скопие по този начин вършат - обща черта). Европейците пък и без друго считат, ненапълно с съображение, че " мрачен балкански индивид " важи за всички на полуострова. Почти сме се измъкнали от това им мнение за българите и в този момент отново натам клоним.
Пендаровски: Македонско-българският спор ще се реши единствено със ценене на достолепието и на двата народа
Македонско-българският спор може да бъде позволен единствено в случай че поредно се зачита достолепието и на македонския, и на българския нар...
От нашите кавги със Северна Македония печели единствено Сърбия. Тя е най-ревностният бранител на тезата за македонска нация и македонски език. Попитайте, примерно, някой грък дали има такива - ще се разсмее. Но Скопие не се зъби на Гърция. Защо? Защото Гърция си трае. Тя получи това, което искаше, и оттук насетне ни употребява нас, българите, като маша за вадене на парещ македонски картоф. Пардон, северномакедонски.
Комисията по историята и учебниците може да си заседава десетилетия наред със своето костенурско движение, по думите на единия съпредседател. Междувременно политиците би трябвало да мислят с най-малко един ход напред.
И да помнят, че когато двама се карат, постоянно печели трети.
Автор: Евелина Гечева