Димитър Илиев: Мога да дам още на Локомотив
Капитанът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев съобщи, че любовта на почитателите и възприятието, че към момента може да бъде потребен на тима си го стимулират да продължава да играе на най-високо равнище. Илиев даде изявление пред уеб страницата на Българската професионална футболна лига, в което приказва за себе си, за футбола и за най-важните моменти в кариерата си.
Любим миг от кариерата?
Има няколко, финалът за Купата с Ботев Пловдив. Докато бях в Полша, когато влязохме с Висла Плоцк в Екстракласа. Доста години тимът не беше влизал. Целият град празнуваше. Страхотен спомен.
Локо (Пд) ще накаже съществено бунтаря Алфа Конте
Заради абсурда му с Томаш
Как да станем по-добри футболисти? Какви препоръки би дал на младите?
Да бъдат упорити и работливи. Най-вече да имат действителна самокритика и когато създадат нещо значимо да гледат да израстват и да знаят. Да знаят, че са създали всичко допустимо да съумеят, тъй като е ясно, че в актуалния футбол значително е и въпрос на шанс да попаднеш на точното място. Само, откакто си дал всичко от себе си и си направил всичко, с цел да успееш, можеш да се сърдиш на шанса и на шанса. През призмата на времето и опита, който натрупах, виждам, че съм можел да дам повече от себе си в дадени моменти от кариерата ми, с цел да заиграя на доста по-високо равнище. Всеки футболист с качества би трябвало да знае, че би трябвало да дава максимума и това не е просто израз.
Първият мощно прочувствен миг, който помниш?
Първият миг, който ми се е запечатал, е един шампионат в зала през 2000 година. Бил съм на 11-12 години. Тогава спечелихме един край против Ботев Пловдив с дузпи и това се е запечатало в мозъка ми. Христо Бонев тогава ни награди и до ден сегашен си вардя една фотография, на която ме награждава с купата. Оттам се възпламених по-сериозно с футбола.
Кога разбра, че искаш да превърнеш футбола в кариера?
В малко по-късен стадий. Когато започвах да упражнявам с мъжкия тим, откроявах се от връстниците си. Тогава разбрах, че това е нещо, с което мога да си изкарвам прехраната и да комбинирам заниманието и специалността. Това е огромно наслаждение.
Хулигани оскверниха " Колежа "
Атакували фасадата със спрейове
Как приемаш загубите? Какви препоръки би дал на младите, когато изгубят значим мач?
Като всеки състезател не ги одобрявам доста добре. Последните години, когато имам и деца, малко по-лесно се претърпяват сложните моменти, тъй като, когато се прибереш, си даваш сметка кои са значимите неща в живота. Това е просто една игра. Колкото и да е тежко, колкото и неприятна да е загубата, след 1-2 дни към този момент отшумява, идва идващ мач. Трябва да се гледа по-философски на нещата. Това е един спорт и постоянно идва идващ мач.
Какво би споделил на децата, които те гледат в този момент и ти подражават?
Да се занимават с какъвто и да било спорт. Спортът е здраве. На мен ми е дал ужасно доста. Дисциплина. Важно е в дадени моменти от живота да знаеш, че би трябвало да има ограничения, с цел да успееш в дадена сфера. Дали ще станат експерти... доста дребен % от децата, които се занимават със спорт стават експерти, само че спортът е една основа, която е извънредно значима, която дава дисциплинираност, дава здраве и е извънредно значимо да се занимават с какъвто и да било спорт.
Как приемаш отрицателните публикации и мненията в Интернет?
Няма персона или състезател, който да не се е сблъсквал с сходно нещо. Почти по никакъв метод не ми въздействат, още повече, че доста огромен % са от хора, които си нямат разбиране от футбол. Нямат безусловно никаква стойност техните рецензии или хейт, по какъв начин да го нарека. Естествено, когато футболист, който схваща материята, ти даде някаква рецензия, би трябвало да се вслушаш. Това са изцяло естествени неща и не им обръщам внимание.
Александър Томаш: Много значима победа, мисля, че 2:1 е най-малкото
Наставникът удовлетворен от триумфа
Как се подготвяш ментално за мач?
Нямам нещо по-специално. Ако идва значим мач виждам много-много да не го мисля. Гледам да не се концентрирам към това. Прекаленото концентриране и мислене в това, какво ти следва, може да окаже неприятно въздействие. Естествено, че е значимо, няколко часа преди мач, към този момент да си изцяло фокусиран и да се концентрираш върху това, което следва, само че не съм последовател на това непрекъснато да мислиш за мача. Това може да те скове и да окаже отрицателно въздействие върху представянето ти. С насъбрания опит и годините много по-спокойно одобрявам дербитата, които идват.
Любима храна преди мач?
Не единствено преди мач. Като цяло доста огромна част от менюто ми е паста. Чиста паста с пармезан и зехтин. Това е преди всеки мач.
Кой ти беше обичаният футболист като дете?
Като дете, Съединени американски щати 94 си го припомням неясно, само че тогава идолът ми беше Роберто Баджо и са ми се запечатали тези 2 гола, които вкара против България на полуфинала. Постоянно гледах клипове, желаех да му имитирам с неговата дълга коса. Исках да си пущам дълга коса. Неговият жанр на игра и финес ме възпламениха... хубостта на футбола. Освен това, припомням си, че и Ривалдо... Бях по-голям, по-осъзнат. Бях почитател на Барселона, поради Стоичков и имах негови плакати в стаята и му се възхищавах.
На кой стадион се чувстваш най-комфортно да играеш без този на Локомотив?
Не мога да отлича някой. Има игрища, на които повече ми върви, има други, на които не ми върви. Въпросът е на моментна форма и положение.
Какво те стимулира, с цел да продължаваш футболната си кариера?
Мотивира ме това, че се усещам добре и съм потребен на тима, макар че последния сезон и в този момент не способствам толкоз доста с голове и асистенции, както беше преди. Все още усещам, че съм нужен на тима, мога да дам още. Естествено и любовта на почитателите, която към този момент толкоз години ми дават. В последна сметка това е най-важното - до момента в който се усещам потребен и здрав не считам да спирам.
Кой ти беше футболиста, с който се чувстваш най-добре на терена?
Има в предишното футболисти, с които ми е било ужасно наслаждение да играя. Може би Георги Илиев. Един професор в играта. Въпреки, че към този момент беше на години, беше наслаждение да се играе. Младите доста могат да се учат. Дори тогава Тунчев беше треньор, беше издавил видео от последния му мач против Левски, когато беше на 37-38 години и беше споделил, че завършва. Той направи спринт след 70-ата минута. Изпълни корнер и направи спринт 100 метра и почисти топката от голлинията. Тогава избави точката. Това е образец за подражателство освен на терена, а и отвън него.
Кой би е обичания тим от детството?
Не единствено като дете. Все още ми е Лацио.
Титлата през 2004, Купата през 2019 или Футболист на годината - кое събитие е номер 1 за теб?
Финалът против Ботев. При купата не бях част от тима и нямам принос. Индивидуалните награди в никакъв случай не са били на напред във времето. Купата против Ботев, а и тази против ЦСКА мисля, че са преди всичко като преживяване и значителност за мен.
Очаквал ли си да си футболист на България в две следващи години?
Честно казано, не. Когато се върнах в България нямах толкоз високи упования. След като се прибрах вкъщи попаднах на точния колектив, на точния тим, точните треньори, нещата се получиха доста добре и мисля, че тези 2-3 години, в които играхме освен аз, а и тима като цяло, остават в историята на Локомотив.
Като млад бе на проби в Челси и Саутхемптън. Как реагира, когато разбра за тази опция?
Като естествен тийнеджър. Бях потрес, а в същото време към този момент си мислех, че съм съумял, че съм топ футболист и че всичко е ОК. Тогава не си давах сметка какъв брой работа ме чака. След като не се стигна до подобен трансфер, идващите години не бяха потребни за кариерата ми, което спря развиването ми и по тази причина ще се върна към въпроса с младите. Когато ти се отвори късмет, би трябвало да направиш всичко, с цел да го сграбчиш. Дори да не стане на момента, да продължиш да се трудиш. Когато не получаваш шанса, който смяташ, че заслужаваш, би трябвало да продължаваш да тренираш поради себе си. Много е особено за младите, аз също не укривам, че съм разсъждавал по този метод - стартират да се сърдят, да се цупят, да вършат физиономии. Единственото, което би трябвало да вършат, е да дават максимума от себе си на тренировките и нещата ще се подредят.
Игра няколко години в Полша, каква е главната разлика?
Основната разлика е, че безусловно всички игрища са топ - европейски, съвременни. Когато си пуснеш да гледаш е наслаждение. За благополучие ние сме на половината да имаме нов стадион. Ботев има нов стадион. Надявам се в скоро време и ЦСКА да има, Лудогорец има прекрасен стадион. Лека-полека да се трансформират тези неща, за какво това е основата на футбола. Дори равнището да не е толкоз високо, когато атмосферата е футболна, нещата наподобяват по друг метод. Що се отнася до качество на футбола, мисля, че топ тимовете в Полша се приближават до топ тимовете в България. Лигите, като качество, са почти сходни.
От кои нападатели се учиш?
Не се изучавам. Всеки нападател е самостоятелен. Няма по какъв начин от клипчета и разбор на мачове да се научиш да бъдеш като Роналдо или Златан. Има нападатели, на които се удивлявам. Най-завършеният нападател, който се е раждал, е Луиш Назарио Да Лима - Роналдо. Той имаше безусловно всичко, което един нападател би трябвало да има. Днес модерните нападатели - най-завършените са Левандовски и Хари Кейн. Естествено Холанд, който ще чупи върхове за напред. Той обаче не е тъкмо мой вид футболист, от който да изпитвам приятност, когато го виждам вид Роналдо-Феномена или Златан Ибрахимович. Няма по какъв начин от гледане на нападатели да се научиш да бъдеш добър нападател.
Спомняш ли си първата победа с Локомотив Пловдив?
Първият мач, когато дебютирах против Локомотив София - 11 септември 2004. Влязох, тръпката беше неописуема. Можех и да отбележа гол. Това е и първата ми победа.
Какво е възприятието да излезеш в центъра на Пловдив, когато имаш тази известност?
Когато съм на разходка със фамилията идват почитатели, снимат се. Най-ценното е, че има и доста ботевисти, които ми споделят: " Аз съм ботевист, само че доста те почитам, евала ". Това ме прави доста благополучен. Естествено, постоянно има и провокатори. Голям е %, които ме карат да се усещам обичан.
Разкажи ни забавна преживелица с почитател?
Забавни случки постоянно има. След един мач две момчета, беше към този момент късно, друго момиченце искаше подпис, само че нямаше маркер. Казах ѝ да пристигна до колата, тъй като мисля, че имам маркер. Подписах ѝ, те стояха в профил и попитаха: " Митко, ти къде живееш ", споделих им: " Ей там ", " Може ли да ни хвърлиш до съдийския квартал ", закарах ги, направихме анализ на последните сезони, получих скъпи препоръки и беше доста колоритна преживелица.
Как съчетаваш специалността със фамилията?
Мисля, че се получава добре. Аз постоянно съм казвал, че е значимо да си по-добър татко, в сравнение с футболист. Гледам да им обръщам задоволително внимание. Имам задоволително свободно време. От тази позиция съм миропомазан. Много са ми скъпи тъкмо в тези моменти, когато нещо не върви. Това е най-хубавото нещо - да прекарваш време със фамилията си и да гледаш по какъв начин порастват децата.
Защо избра Локомотив?
Защото беше най-близо до у дома. Родителите ми живеят на 5 минути. Едно време Марица вадеше най-вече футболисти. Имах фикс концепция да упражнявам в Марица, само че Кършияка ми беше на 40 минути с рейс и ставаше доста комплицирано. Баща ми имаше прочут в школата на Локомотив, нямах самообладание. Още нямаше мой набор, започнах да упражнявам с дребните. В общи линии по тази причина избрах Локомотив, тъй като ми е на 5 минути пеш.
Какво е възприятието да играеш в националния тим?
Колкото и клиширано да звучи това е една невероятна чест. За мое страдание много късно получих повиквателна. Последните години резултатите са извънредно разочароващи. Винаги съм казвал и ще не преставам да настоявам, че това за един футболист е върха в кариерата - да защитаваш националната фланелка.
Любим миг от кариерата?
Има няколко, финалът за Купата с Ботев Пловдив. Докато бях в Полша, когато влязохме с Висла Плоцк в Екстракласа. Доста години тимът не беше влизал. Целият град празнуваше. Страхотен спомен.
Локо (Пд) ще накаже съществено бунтаря Алфа Конте
Заради абсурда му с Томаш
Как да станем по-добри футболисти? Какви препоръки би дал на младите?
Да бъдат упорити и работливи. Най-вече да имат действителна самокритика и когато създадат нещо значимо да гледат да израстват и да знаят. Да знаят, че са създали всичко допустимо да съумеят, тъй като е ясно, че в актуалния футбол значително е и въпрос на шанс да попаднеш на точното място. Само, откакто си дал всичко от себе си и си направил всичко, с цел да успееш, можеш да се сърдиш на шанса и на шанса. През призмата на времето и опита, който натрупах, виждам, че съм можел да дам повече от себе си в дадени моменти от кариерата ми, с цел да заиграя на доста по-високо равнище. Всеки футболист с качества би трябвало да знае, че би трябвало да дава максимума и това не е просто израз.
Първият мощно прочувствен миг, който помниш?
Първият миг, който ми се е запечатал, е един шампионат в зала през 2000 година. Бил съм на 11-12 години. Тогава спечелихме един край против Ботев Пловдив с дузпи и това се е запечатало в мозъка ми. Христо Бонев тогава ни награди и до ден сегашен си вардя една фотография, на която ме награждава с купата. Оттам се възпламених по-сериозно с футбола.
Кога разбра, че искаш да превърнеш футбола в кариера?
В малко по-късен стадий. Когато започвах да упражнявам с мъжкия тим, откроявах се от връстниците си. Тогава разбрах, че това е нещо, с което мога да си изкарвам прехраната и да комбинирам заниманието и специалността. Това е огромно наслаждение.
Хулигани оскверниха " Колежа "
Атакували фасадата със спрейове
Как приемаш загубите? Какви препоръки би дал на младите, когато изгубят значим мач?
Като всеки състезател не ги одобрявам доста добре. Последните години, когато имам и деца, малко по-лесно се претърпяват сложните моменти, тъй като, когато се прибереш, си даваш сметка кои са значимите неща в живота. Това е просто една игра. Колкото и да е тежко, колкото и неприятна да е загубата, след 1-2 дни към този момент отшумява, идва идващ мач. Трябва да се гледа по-философски на нещата. Това е един спорт и постоянно идва идващ мач.
Какво би споделил на децата, които те гледат в този момент и ти подражават?
Да се занимават с какъвто и да било спорт. Спортът е здраве. На мен ми е дал ужасно доста. Дисциплина. Важно е в дадени моменти от живота да знаеш, че би трябвало да има ограничения, с цел да успееш в дадена сфера. Дали ще станат експерти... доста дребен % от децата, които се занимават със спорт стават експерти, само че спортът е една основа, която е извънредно значима, която дава дисциплинираност, дава здраве и е извънредно значимо да се занимават с какъвто и да било спорт.
Как приемаш отрицателните публикации и мненията в Интернет?
Няма персона или състезател, който да не се е сблъсквал с сходно нещо. Почти по никакъв метод не ми въздействат, още повече, че доста огромен % са от хора, които си нямат разбиране от футбол. Нямат безусловно никаква стойност техните рецензии или хейт, по какъв начин да го нарека. Естествено, когато футболист, който схваща материята, ти даде някаква рецензия, би трябвало да се вслушаш. Това са изцяло естествени неща и не им обръщам внимание.
Александър Томаш: Много значима победа, мисля, че 2:1 е най-малкото
Наставникът удовлетворен от триумфа
Как се подготвяш ментално за мач?
Нямам нещо по-специално. Ако идва значим мач виждам много-много да не го мисля. Гледам да не се концентрирам към това. Прекаленото концентриране и мислене в това, какво ти следва, може да окаже неприятно въздействие. Естествено, че е значимо, няколко часа преди мач, към този момент да си изцяло фокусиран и да се концентрираш върху това, което следва, само че не съм последовател на това непрекъснато да мислиш за мача. Това може да те скове и да окаже отрицателно въздействие върху представянето ти. С насъбрания опит и годините много по-спокойно одобрявам дербитата, които идват.
Любима храна преди мач?
Не единствено преди мач. Като цяло доста огромна част от менюто ми е паста. Чиста паста с пармезан и зехтин. Това е преди всеки мач.
Кой ти беше обичаният футболист като дете?
Като дете, Съединени американски щати 94 си го припомням неясно, само че тогава идолът ми беше Роберто Баджо и са ми се запечатали тези 2 гола, които вкара против България на полуфинала. Постоянно гледах клипове, желаех да му имитирам с неговата дълга коса. Исках да си пущам дълга коса. Неговият жанр на игра и финес ме възпламениха... хубостта на футбола. Освен това, припомням си, че и Ривалдо... Бях по-голям, по-осъзнат. Бях почитател на Барселона, поради Стоичков и имах негови плакати в стаята и му се възхищавах.
На кой стадион се чувстваш най-комфортно да играеш без този на Локомотив?
Не мога да отлича някой. Има игрища, на които повече ми върви, има други, на които не ми върви. Въпросът е на моментна форма и положение.
Какво те стимулира, с цел да продължаваш футболната си кариера?
Мотивира ме това, че се усещам добре и съм потребен на тима, макар че последния сезон и в този момент не способствам толкоз доста с голове и асистенции, както беше преди. Все още усещам, че съм нужен на тима, мога да дам още. Естествено и любовта на почитателите, която към този момент толкоз години ми дават. В последна сметка това е най-важното - до момента в който се усещам потребен и здрав не считам да спирам.
Кой ти беше футболиста, с който се чувстваш най-добре на терена?
Има в предишното футболисти, с които ми е било ужасно наслаждение да играя. Може би Георги Илиев. Един професор в играта. Въпреки, че към този момент беше на години, беше наслаждение да се играе. Младите доста могат да се учат. Дори тогава Тунчев беше треньор, беше издавил видео от последния му мач против Левски, когато беше на 37-38 години и беше споделил, че завършва. Той направи спринт след 70-ата минута. Изпълни корнер и направи спринт 100 метра и почисти топката от голлинията. Тогава избави точката. Това е образец за подражателство освен на терена, а и отвън него.
Кой би е обичания тим от детството?
Не единствено като дете. Все още ми е Лацио.
Титлата през 2004, Купата през 2019 или Футболист на годината - кое събитие е номер 1 за теб?
Финалът против Ботев. При купата не бях част от тима и нямам принос. Индивидуалните награди в никакъв случай не са били на напред във времето. Купата против Ботев, а и тази против ЦСКА мисля, че са преди всичко като преживяване и значителност за мен.
Очаквал ли си да си футболист на България в две следващи години?
Честно казано, не. Когато се върнах в България нямах толкоз високи упования. След като се прибрах вкъщи попаднах на точния колектив, на точния тим, точните треньори, нещата се получиха доста добре и мисля, че тези 2-3 години, в които играхме освен аз, а и тима като цяло, остават в историята на Локомотив.
Като млад бе на проби в Челси и Саутхемптън. Как реагира, когато разбра за тази опция?
Като естествен тийнеджър. Бях потрес, а в същото време към този момент си мислех, че съм съумял, че съм топ футболист и че всичко е ОК. Тогава не си давах сметка какъв брой работа ме чака. След като не се стигна до подобен трансфер, идващите години не бяха потребни за кариерата ми, което спря развиването ми и по тази причина ще се върна към въпроса с младите. Когато ти се отвори късмет, би трябвало да направиш всичко, с цел да го сграбчиш. Дори да не стане на момента, да продължиш да се трудиш. Когато не получаваш шанса, който смяташ, че заслужаваш, би трябвало да продължаваш да тренираш поради себе си. Много е особено за младите, аз също не укривам, че съм разсъждавал по този метод - стартират да се сърдят, да се цупят, да вършат физиономии. Единственото, което би трябвало да вършат, е да дават максимума от себе си на тренировките и нещата ще се подредят.
Игра няколко години в Полша, каква е главната разлика?
Основната разлика е, че безусловно всички игрища са топ - европейски, съвременни. Когато си пуснеш да гледаш е наслаждение. За благополучие ние сме на половината да имаме нов стадион. Ботев има нов стадион. Надявам се в скоро време и ЦСКА да има, Лудогорец има прекрасен стадион. Лека-полека да се трансформират тези неща, за какво това е основата на футбола. Дори равнището да не е толкоз високо, когато атмосферата е футболна, нещата наподобяват по друг метод. Що се отнася до качество на футбола, мисля, че топ тимовете в Полша се приближават до топ тимовете в България. Лигите, като качество, са почти сходни.
От кои нападатели се учиш?
Не се изучавам. Всеки нападател е самостоятелен. Няма по какъв начин от клипчета и разбор на мачове да се научиш да бъдеш като Роналдо или Златан. Има нападатели, на които се удивлявам. Най-завършеният нападател, който се е раждал, е Луиш Назарио Да Лима - Роналдо. Той имаше безусловно всичко, което един нападател би трябвало да има. Днес модерните нападатели - най-завършените са Левандовски и Хари Кейн. Естествено Холанд, който ще чупи върхове за напред. Той обаче не е тъкмо мой вид футболист, от който да изпитвам приятност, когато го виждам вид Роналдо-Феномена или Златан Ибрахимович. Няма по какъв начин от гледане на нападатели да се научиш да бъдеш добър нападател.
Спомняш ли си първата победа с Локомотив Пловдив?
Първият мач, когато дебютирах против Локомотив София - 11 септември 2004. Влязох, тръпката беше неописуема. Можех и да отбележа гол. Това е и първата ми победа.
Какво е възприятието да излезеш в центъра на Пловдив, когато имаш тази известност?
Когато съм на разходка със фамилията идват почитатели, снимат се. Най-ценното е, че има и доста ботевисти, които ми споделят: " Аз съм ботевист, само че доста те почитам, евала ". Това ме прави доста благополучен. Естествено, постоянно има и провокатори. Голям е %, които ме карат да се усещам обичан.
Разкажи ни забавна преживелица с почитател?
Забавни случки постоянно има. След един мач две момчета, беше към този момент късно, друго момиченце искаше подпис, само че нямаше маркер. Казах ѝ да пристигна до колата, тъй като мисля, че имам маркер. Подписах ѝ, те стояха в профил и попитаха: " Митко, ти къде живееш ", споделих им: " Ей там ", " Може ли да ни хвърлиш до съдийския квартал ", закарах ги, направихме анализ на последните сезони, получих скъпи препоръки и беше доста колоритна преживелица.
Как съчетаваш специалността със фамилията?
Мисля, че се получава добре. Аз постоянно съм казвал, че е значимо да си по-добър татко, в сравнение с футболист. Гледам да им обръщам задоволително внимание. Имам задоволително свободно време. От тази позиция съм миропомазан. Много са ми скъпи тъкмо в тези моменти, когато нещо не върви. Това е най-хубавото нещо - да прекарваш време със фамилията си и да гледаш по какъв начин порастват децата.
Защо избра Локомотив?
Защото беше най-близо до у дома. Родителите ми живеят на 5 минути. Едно време Марица вадеше най-вече футболисти. Имах фикс концепция да упражнявам в Марица, само че Кършияка ми беше на 40 минути с рейс и ставаше доста комплицирано. Баща ми имаше прочут в школата на Локомотив, нямах самообладание. Още нямаше мой набор, започнах да упражнявам с дребните. В общи линии по тази причина избрах Локомотив, тъй като ми е на 5 минути пеш.
Какво е възприятието да играеш в националния тим?
Колкото и клиширано да звучи това е една невероятна чест. За мое страдание много късно получих повиквателна. Последните години резултатите са извънредно разочароващи. Винаги съм казвал и ще не преставам да настоявам, че това за един футболист е върха в кариерата - да защитаваш националната фланелка.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ