1 февруари - какво е редно да сторим, за да се срещнат и помирят двете Българии
Капитан I сан о. з. Васил Данов
На 1 февруари т. година се навършват 78 години от разстрела на 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и старши офицери, наказани в серия противозаконни процеси от неконституционния и антиправен „ национален съд ”.
Черните дати в историята имат своите черни юбилеи. Подобни възпоменания оказват помощ на хората, на страните и на нациите да осмислят изминатия път, да скъсат оковите на досегашни заблуди, да преживеят катарзис или с повишена сила да продължат по правилния си курс.
Би било рационално и честно на 1 февруари да се съберем към скромните монументи на жертвите, да помълчим и да помислим
по какъв начин и за какво стигнахме дотук
Да се попитаме какво е редно да сторим, с цел да се срещнат и помирят двете Българии, които все по-трудно съжителстват върху тясната ни окървавена земя от септември 1944 година насам.
Някои още се питат от кое място и по кое време стартира да блика изворът на сатанинската свирепост, с която довчерашни козари, апаши и лумпени изтребват цвета на нацията, по изключително нечовечен метод умъртвяват хора, които са им давали работа и средства за битие, учили са ги на четмо и писмо, лекували са ги или са им сочили път за душевно избавление.
В мразовитата заран на първи февруари 1945-а е осъществена най-масовата екзекуция на политически и боен хайлайф на една страна в международната история!
" Народният съд " осъжда на гибел общо 2 730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел към този момент са умъртвени надалеч преди началото на правосъдните процеси. Конфискувани са повече от 200 предприятия, голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4 325 фамилии, чиито членове доближават близо 12 000 човешки същества.
Така нареченият национален съд осъжда на гибел и екзекутира като фашисти повече хора, в сравнение с трибуналите в Германия, Франция, Холандия, Австрия и Италия взети дружно. Десетки хиляди други са
избити без съд и присъда
Сред тях най-често срещаните специалности са на учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, бизнесмени!
Инсталирането на македонската нация, първата и единствена в историята на България система от концлагери, първата и единствена в историята на България принуда против всички религии, три банкрута, потресаваща беднотия и рухнала социалистическа стопанска система, духовен Чернобил, насилствена промяна на имената на мюсюлманите... Престъпленията на руските подизпълнители против Майка България нямат чет.
Процесът, който към момента се опитваме да осмислим, стартира преди 102 години. През 1918 година, когато една балканска социалдемократическа партия стартира т. нар.
развой на болшевизация
Сиреч, по време на война да премине към тайни, въоръжени, терористични дейности против своя народ и против законното държавно управление. Прави го не в резултат на лично органично развиване, а по заповед от централата на Коминтерна, чийто доброволни и фанатични сътрудници стават българските болшевики.
Тогава, по фронтовете на Първата международна, Българска комунистическа партия стартира гражданската война против страната си. Гражданска война, която с къси спирания продължава и през днешния ден. За която през интервала 1919-1944 година другарите тесни социалисти получават 3 милиарда $. От Москва, естествено.
Без разлагащите речи на комунистическите пропагандатори измежду българските войски черните забрадки у нас щяха да бъдат по-малко от 160 000. Усилията на младата, недокрай болшевизирана партия, реализират и други частични, само че знакови „ триумфи ”: още преди края на Първата международна българи убиват българи; в Радомир комплицирани бойци, повярвали на Ал. Стамболийски и Г. Димитров, афишират република и потеглят против столицата.
Следва „ първото в света антифашистко въстание ”, ръководено от Димитров и Коларов. Пратило на заколение над 3 000 българи. Станало опрощение за най-кървавия атентат през първите 20 години на ХХ век, надминат по броя на жертвите едвам в края на 90-те. И този безчовечен акт в църквата „ Св. Неделя ” не е автентично решение на младите ленинци. То е дубликат от разпореждане на СНК (Съвета на националните комисари) на РСФСР от 5 септември 1918 година за аления гнет. „ В сегашната обстановка тилът може да бъде обезпечен единствено посредством гнет. За гарантиране сигурността на Съветската република е належащо класовите врагове да бъдат изолирани в концентрационни лагери..., да бъдат разстреляни всички лица, имащи отношение към белогвардейски организации, към заприказва и метежи... Да бъдат оповестени имената на разстреляните и аргументите за използването на тази мярка. ”
На Балканите най-старателните ленинци със стахановски порив догонват руските мащаби. България става единствената страна, която след края на Втората международна дава три пъти повече жертви, в сравнение с в бойните дейности против хитлеристкия вермахт. Световен връх! Достатъчно е през септември 1944 година Димитров да изпрати депеша до Спиридонов (Трайчо Костов) със наличие „ Докарайте задържаните в София ”, с цел да бъдат
убити, заклани или избити с брадви, мотики и тояги
десетки хиляди българи.
Месомелачката се върти и през интервала на „ кротичък социалистически напредък ”. Усилва оборотите си в Белене, Скравена, Ловеч. Смила храбрите горяни, отказали да преклонят глави пред сатърите на лев-главинчевци, антон-юговци и тям сходни чудовища. Троши костите на хиляди селски труженици, отказали да харижат земята и добитъка си на алените колхози.
Затова през днешния ден България е страната със:
-най-ниските заплати и пенсии в Европейския съюз;
-челно място по корумпирана държавна администрация;
-най-неефективна правосъдна система;
-най-много полицаи на глава от населението;
-най-нисък натурален приръст и най-бързо застаряващо население;
-най-голям брой инсулти и инфаркти ;
-най-непрозрачни и подкупни медии.
Осмо десетилетие България претърпява филантропична злополука. Сигурно тъй като е единствената страна, ръководена от шестима руски жители: Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. В класификациите на съществени политолози Република България към момента се подрежда сред понятията
„ бандитска ” и „ провалена ” страна
Докато това е по този начин, за най-древната страна в Европа с висока степен на меродавност ще важи изразът: “Ако всеки можеше да избира къде да се роди, някои посткомунистически страни щяха да останат безлюдни ”.
Уважаеми сънародници, съидейници, съевропейци, съпланетяни и съгалактници,
по тази причина и заради още десетки други аргументи дано дружно да почетем паметта на героите, жертвите и мъчениците, избити на 1 февруари 1945-а.
В София ще бъдем пред българския Яд Вашем - Храм-паметника на жертвите на комунистическия режим в парка пред НДК. В Яд Вашем можем и би трябвало да превърнем всеки гроб, всяка паметна плоча на българин, погубен или малтретиран единствено тъй като не е приел най-човеконенавистната политическа теория, измисляна в миналото на планетата Земя.
Ако обществото и страната не се избавят от непрекъснато мутиращия вирус на Комунизмус советикус болшевикус, ще останем безконечен пленник на призраците, изскочили на Манифеста на Маркс и Енгелс.
Ще се тресем от спазмите на стокхолмския синдром, развъртян у мнозина през последните 78 години.
Ще се въртим в цикъла Соболева акция - съветски патриарх - „ Съветски поток ” – АЕЦ „ Белене ” - национална злополука.
Ще седим полупияни на непозната женитба сред родственик, полицай и ченге.
Все по този начин ще се лутаме в лабиринта на дейни мероприятия и на всеобщи психози. И от време на време ще се сблъскваме с огнедишащата паст на кремълския Минотавър.
Който милостиво ще ни отхапва по някой крак.
На 1 февруари т. година се навършват 78 години от разстрела на 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и старши офицери, наказани в серия противозаконни процеси от неконституционния и антиправен „ национален съд ”.
Черните дати в историята имат своите черни юбилеи. Подобни възпоменания оказват помощ на хората, на страните и на нациите да осмислят изминатия път, да скъсат оковите на досегашни заблуди, да преживеят катарзис или с повишена сила да продължат по правилния си курс.
Би било рационално и честно на 1 февруари да се съберем към скромните монументи на жертвите, да помълчим и да помислим
по какъв начин и за какво стигнахме дотук
Да се попитаме какво е редно да сторим, с цел да се срещнат и помирят двете Българии, които все по-трудно съжителстват върху тясната ни окървавена земя от септември 1944 година насам.
Някои още се питат от кое място и по кое време стартира да блика изворът на сатанинската свирепост, с която довчерашни козари, апаши и лумпени изтребват цвета на нацията, по изключително нечовечен метод умъртвяват хора, които са им давали работа и средства за битие, учили са ги на четмо и писмо, лекували са ги или са им сочили път за душевно избавление.
В мразовитата заран на първи февруари 1945-а е осъществена най-масовата екзекуция на политически и боен хайлайф на една страна в международната история!
" Народният съд " осъжда на гибел общо 2 730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел към този момент са умъртвени надалеч преди началото на правосъдните процеси. Конфискувани са повече от 200 предприятия, голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4 325 фамилии, чиито членове доближават близо 12 000 човешки същества.
Така нареченият национален съд осъжда на гибел и екзекутира като фашисти повече хора, в сравнение с трибуналите в Германия, Франция, Холандия, Австрия и Италия взети дружно. Десетки хиляди други са
избити без съд и присъда
Сред тях най-често срещаните специалности са на учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, бизнесмени!
Инсталирането на македонската нация, първата и единствена в историята на България система от концлагери, първата и единствена в историята на България принуда против всички религии, три банкрута, потресаваща беднотия и рухнала социалистическа стопанска система, духовен Чернобил, насилствена промяна на имената на мюсюлманите... Престъпленията на руските подизпълнители против Майка България нямат чет.
Процесът, който към момента се опитваме да осмислим, стартира преди 102 години. През 1918 година, когато една балканска социалдемократическа партия стартира т. нар.
развой на болшевизация
Сиреч, по време на война да премине към тайни, въоръжени, терористични дейности против своя народ и против законното държавно управление. Прави го не в резултат на лично органично развиване, а по заповед от централата на Коминтерна, чийто доброволни и фанатични сътрудници стават българските болшевики.
Тогава, по фронтовете на Първата международна, Българска комунистическа партия стартира гражданската война против страната си. Гражданска война, която с къси спирания продължава и през днешния ден. За която през интервала 1919-1944 година другарите тесни социалисти получават 3 милиарда $. От Москва, естествено.
Без разлагащите речи на комунистическите пропагандатори измежду българските войски черните забрадки у нас щяха да бъдат по-малко от 160 000. Усилията на младата, недокрай болшевизирана партия, реализират и други частични, само че знакови „ триумфи ”: още преди края на Първата международна българи убиват българи; в Радомир комплицирани бойци, повярвали на Ал. Стамболийски и Г. Димитров, афишират република и потеглят против столицата.
Следва „ първото в света антифашистко въстание ”, ръководено от Димитров и Коларов. Пратило на заколение над 3 000 българи. Станало опрощение за най-кървавия атентат през първите 20 години на ХХ век, надминат по броя на жертвите едвам в края на 90-те. И този безчовечен акт в църквата „ Св. Неделя ” не е автентично решение на младите ленинци. То е дубликат от разпореждане на СНК (Съвета на националните комисари) на РСФСР от 5 септември 1918 година за аления гнет. „ В сегашната обстановка тилът може да бъде обезпечен единствено посредством гнет. За гарантиране сигурността на Съветската република е належащо класовите врагове да бъдат изолирани в концентрационни лагери..., да бъдат разстреляни всички лица, имащи отношение към белогвардейски организации, към заприказва и метежи... Да бъдат оповестени имената на разстреляните и аргументите за използването на тази мярка. ”
На Балканите най-старателните ленинци със стахановски порив догонват руските мащаби. България става единствената страна, която след края на Втората международна дава три пъти повече жертви, в сравнение с в бойните дейности против хитлеристкия вермахт. Световен връх! Достатъчно е през септември 1944 година Димитров да изпрати депеша до Спиридонов (Трайчо Костов) със наличие „ Докарайте задържаните в София ”, с цел да бъдат
убити, заклани или избити с брадви, мотики и тояги
десетки хиляди българи.
Месомелачката се върти и през интервала на „ кротичък социалистически напредък ”. Усилва оборотите си в Белене, Скравена, Ловеч. Смила храбрите горяни, отказали да преклонят глави пред сатърите на лев-главинчевци, антон-юговци и тям сходни чудовища. Троши костите на хиляди селски труженици, отказали да харижат земята и добитъка си на алените колхози.
Затова през днешния ден България е страната със:
-най-ниските заплати и пенсии в Европейския съюз;
-челно място по корумпирана държавна администрация;
-най-неефективна правосъдна система;
-най-много полицаи на глава от населението;
-най-нисък натурален приръст и най-бързо застаряващо население;
-най-голям брой инсулти и инфаркти ;
-най-непрозрачни и подкупни медии.
Осмо десетилетие България претърпява филантропична злополука. Сигурно тъй като е единствената страна, ръководена от шестима руски жители: Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. В класификациите на съществени политолози Република България към момента се подрежда сред понятията
„ бандитска ” и „ провалена ” страна
Докато това е по този начин, за най-древната страна в Европа с висока степен на меродавност ще важи изразът: “Ако всеки можеше да избира къде да се роди, някои посткомунистически страни щяха да останат безлюдни ”.
Уважаеми сънародници, съидейници, съевропейци, съпланетяни и съгалактници,
по тази причина и заради още десетки други аргументи дано дружно да почетем паметта на героите, жертвите и мъчениците, избити на 1 февруари 1945-а.
В София ще бъдем пред българския Яд Вашем - Храм-паметника на жертвите на комунистическия режим в парка пред НДК. В Яд Вашем можем и би трябвало да превърнем всеки гроб, всяка паметна плоча на българин, погубен или малтретиран единствено тъй като не е приел най-човеконенавистната политическа теория, измисляна в миналото на планетата Земя.
Ако обществото и страната не се избавят от непрекъснато мутиращия вирус на Комунизмус советикус болшевикус, ще останем безконечен пленник на призраците, изскочили на Манифеста на Маркс и Енгелс.
Ще се тресем от спазмите на стокхолмския синдром, развъртян у мнозина през последните 78 години.
Ще се въртим в цикъла Соболева акция - съветски патриарх - „ Съветски поток ” – АЕЦ „ Белене ” - национална злополука.
Ще седим полупияни на непозната женитба сред родственик, полицай и ченге.
Все по този начин ще се лутаме в лабиринта на дейни мероприятия и на всеобщи психози. И от време на време ще се сблъскваме с огнедишащата паст на кремълския Минотавър.
Който милостиво ще ни отхапва по някой крак.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ