Офанзивата в стил „коч-маньовър“ продължава, гавазите на Путин метат последните резерви, морска пехота от Тихия океан ще запушва пробойни в руската стратегия
Капитан I сан о. з.
Васил Данов
Атлантически съвет на България
На 22 март, първият ден на към този момент настъпилата студена и военна пролет, съветските окупационни войски в Украйна сложиха черен връх: дадоха 300 убити за един ден! Най-вероятно върхът скоро ще бъде усъвършенстван.
Какво имаме до момента?
Сбъркана тактика, неправилна тактичност, дезориентирани командири и щабове, разпаднала се командна връзка, тежко демотивиран и комплициран персонален състав.
" Русия не съумя да показва детайли от воденето на модерна война, с използването на модерни мостри на въоръжение и с нови концепции за воденето на бойните дейности. Руската войска към момента се придържа към каноните от 1939 година
Днес никой не води война гака. Какъвто и смисъл да влагат в тази „ специфична военна интервенция “, тя по никакъв метод не се побира в общите догми на военната просвета и изкуство и през цялото време бе обречена на неуспех... ", счита Агил Рустамзаде, боен специалист от Азербайджан с принос в планирането на военната интервенция в Нагорни Карабах през 2020 година
Загубите са колосални
На 27-я ден от началото на войната съветската военна машина остана без:
- 11 танкови батальона
- 34 механидзирани батальона
- 5 дивизиона реактивни системи за залпов огън (РСЗО)„ Град “
- 17 артилерийски дивизиона
- 5 авиационни полка
- 5 вертолетни полка
- 15 300 военнослужещи.
От общо 20 съветски генерали, ръководещи бойните дейности в Украйна, бяха убити седем. Тоест, повече от една трета. Подобни жертви на върховен команден състав съветстката/руската войска не е давала даже през Втората международна война. За 27 дни съветските войски понесоха загуби, каквито нямаха в нито една бойна интервенция след 1945 година
Кой да бъде заменен? Главнокомандващият или тактиката?
Некадърният главнокомандващ е утвърдил негодна тактика. Отговорът на военните специалисти е явен: би трябвало да бъдат заменени и г(л)авнокомандващият, и тактиката. Решението на Путин няма нищо общо с военнага просвета и с логиката на бойното поле. Никой няма да бъде сменян. Виновни били някакви стрелочници, офицери от Генералния щаб и от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които „ заблудили “ великия бункерен военачалник. И той обитава в илюзия от 2014 година насам.
Оперативната пауза през последните два-три дни бе употребена за притегляне на запаси, за удари против цивилен обекти, за извиване на ръцете на Ал. Лукашенко да се набърка във войната.
Като последна сламка за путлеристкото командване пристигна известието, че откъм Владивосток се задава бригадата морска пехота, която щатно принадлежи към Тихоокеанския съветски флот. 1 800 чудесно подготвени и добре въоръжени бойци биха дали сензитивен подтик на безпътицата в оперативното командване на съветските войски и биха повдигнали самочувствието на оклюмалите бойци.
Но моментът не е изключително удобен. Само преди три дни пред Одеса и Мариупол починаха стотици морски пехотинци, пробвали се да щурмуват героичните украински твърдини. С тях бе погубен заместник-командващият Черноморския флот на РФ капитан I сан Андрий Палий, някогашен политически офицер, някогашен украинец и сегашен народен изменник, вдигнал оръжие против Родината си.
През 1996 година във Втората чеченска война, когато министърът на защитата ген. Павел Грачов се видя в знамение, също докара бригада морска пехота от Тихия океан. Но тогава командващият Тихоокеанския флот изигра своя сътрудник и краткотраен шеф, като бе изпратил събрани от прът и въже нестроеви матроси: тиловаци, момчета от домашен и охранителни роти, свинегледачи и други служащи от помощни стопанства. Облечени в униформата на морски пехотинци, те съставляват трагична панорама. След къса подготовка ги хвърлят в пердах, чеченците ги избиват и булдозери заравят в безименни гробове близо 3 000 „ герои “ на Русия.
По-късно се разбра, че адмиралът от Тихия океан не поискал да рискува елитните си бойци от същинската бригада морска пехота и пратил на Грачов Потьомкински моряци. Нищо не му направиха, тъй като бил непосредствен на Елцин...
Така че и в този момент не се знае
каква мощ идва откъм Далечния Изток
Без да познават украинския спектакъл на военните дейности, прехвалените морски пехотинци биха могли да станат жертва на чудесно подготвените и храбри украински воини.
Руското командване се пробва да образува и да придвижва запаси
към границите на Украйна. В пункта за непрекъснато дислоциране на 200-та обособена мотострелкова бригада на Северния флот (селище Печенга) е образуван единен батальон. Поради слабото набиране на бойци от 1-ви армейски корпус на краткотрайно окупираната територия в Донецка област представители на РФ не престават насилствена готовност на локално население в градовете Горловка, Енакиево и прилежащите обитаеми места. След прекосяване на бърз курс за образование окупаторите възнамеряват с посочения персонален състав да подсилят частите, претърпели тежки загуби при Авдеевка и Изюм.
В посока Донецк–Маринка руснаците вършат опит за нахлуване, само че понасят обилни загуби и са отстъпили. В Донецко направление съперникът концентрира главните си старания върху завладяването на градовете Рубежное, Северодонецк, Попасная, Угледар и Мариупол. Мариупол е основен център за експорт на зърно и стомана, тъй че завладяването му би било удар за украинската стопанска система. Освен това градът е защитаван от полк „ Азов “, който съветските агресори кой знае за какво са оповестили за „ нацистки “. Победа против сходен твърд съперник ще даде мотив на съветската агитация да тръби за „ денацификация” на Украйна.
Терор против цивилни жители
В Мариупол окупационните съветски войски нарушиха споразуменията и не пуснаха рейсове за евакуация на спокойно населении от с. Николское и с. Мелекино. 11 рейса и два автомобила на Държавната работа за изключителни обстановки са арестувани на съветски контролно-пропускателен пункт и са откарани в незнайна посока.
Бойни кораби от Азовско море обстрелват обсадения Мариупол. По града като на обучение стрелят с крилати ракети и 21 кораба, ситуирани край крайбрежията на Крим западно от Севастопол.
В Тростянец, Сумска област, руснаците избиват цивилни по улиците на града и са откраднали последната кола за спешна помощ, тъй че лекарите не могат да се отзовават на телефонни позвънявания и жените-родилки раждат вкъщи.
«В община Краснопол в Сумска област окупаторите прогонват хората от домовете им и се пробват да ги принудят да отидат пешком до Русия. Ходят от врата на врата, лишават мобилни телефони, конфискуват всички оръжия на локалните ловци... “, сподели кметът Живицки.
Изкушения за Лука
Във всеки миг се чака Ал. Лукашенко да подпише заповед за навлизане на беларуски войски в Украйна.
Във вторник, 22 март, трен с военна техника се е насочил към границата на Беларус с южния комшия. Най-вероятно беларуските войски ще нападат Лвив през Волин, с цел да пресечен пътищата към Полша и Европейски Съюз, по които идват оръжия от Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз.
Лукашенко се пече на два огъня. Дължи оставането си на власт на Вл. Путин. Московският деспот е заречен на по-малкия си другар да удължи с пет години периода за погасяване на заемите, които режимът на Путин отпусна на Лукашенко, с цел да се задържи на поста си. Отделно Путин изпрати хиляди специфични полицейски сили от ОМОН и военни подразделения да пазят колхозника-лъжепрезидент от националния яд.
Но неоправданата експанзия против Украйна ще му коства живота. Изпращането на 15 000-17 000 бойци против толкоз близкия украински народ няма да му простят нито беларусите, нито Европа. И ще оголи вътрешния фронт на Лукашенко против народа му.
Продължават случаите на
всеобщ отвод на съветски военнослужещи да вземат участие във войната
Около 220 военнослужещи от 155-а обособена бригада морска пехота са отказали да вземат участие във въоръжената експанзия против Украйна. Досега от това съединяване са починали 50 бойци и към 110 са били ранени. Поради несвоевременно даване на здравна помощ, неналичието на система за здравна евакуация на ранените и липса на медикаменти, подразделенията на 7-ма десантно-щурмова дивизия на ВДВ са претърпели съществени загуби. Десетки бойци са получили измръзвания заради липса на подобаваща екипировка за студено време.
Радево-авиационна
На фона на неразборията сред парламент, държавно управление, прокуратура и президент други Радев счупи тъпомера. Призова държавното управление да прати в Украйна бронежилетки и каски, само че... за цивилна приложимост. И най-вече от българите, живеещ в Украйна. Няма ли кой да изясни на Радев, че щом се дава като помощ военно и всякакво друго съоръжение, никой в никакъв случай не слага предвалителни условия, не указва по какъв начин и къде за бъдат употребявани съответните защитни средства. Украинците в Украйна не са ли хора, заслужаващи поддръжка и протекция? Воините, които с кръвта и живота си отстояват свободата и независимостта на Отечеството си, нямат ли потребност от каски и бронежилетки?
Около изискания, почитан и умел политик като полския президент Анджей Дуда нашето момче от с. Славяново изглеждаше още по-захлупено, недоучило и недотамънено. Какви МиГ-29, други Радев? За по кое време?
Въздушният ни суверенитет може да бъде отстояван и по различен метод. Не единствено с окаяните руски таралясници МиГ-29, на които толкоз се натискат да летят алените генерали на Р. Радев, с цел да получават летателните си надбавки.
Ако посрещнем 110-годишнината на българската авиация без МиГ-29, дали небето ще се продъни или НАТО няма да извърши обещанието си да поеме защитата на българското въздушно пространство до идването на изтребителите F-16?
Съюзник в потребност се познава, други Радев.
Кръглите годишнини идват, с цел да осмислим извървяния път, да препрочетем позабравени уроци, да почетем героите и да създадем най-хубавото, с цел да останем правилни на общия блян. А не да кърпим ръждясалото руски минало и да циврим за „ славните “ руски льотчици, с които нявга сме учили или сме пиянствали.
Един мнооого античен и доста умен китаец е споделил нещо по въпроса:
„ Изкуството на войната ни учи да разчитаме не на вероятността врагът да не пристигна, а на личната ни подготвеност да го срещнем, не на шанса той да не ни нападна, а по-скоро върху това, да сме създали позицията си непобедима. “
Сун Дзъ
Васил Данов
Атлантически съвет на България
На 22 март, първият ден на към този момент настъпилата студена и военна пролет, съветските окупационни войски в Украйна сложиха черен връх: дадоха 300 убити за един ден! Най-вероятно върхът скоро ще бъде усъвършенстван.
Какво имаме до момента?
Сбъркана тактика, неправилна тактичност, дезориентирани командири и щабове, разпаднала се командна връзка, тежко демотивиран и комплициран персонален състав.
" Русия не съумя да показва детайли от воденето на модерна война, с използването на модерни мостри на въоръжение и с нови концепции за воденето на бойните дейности. Руската войска към момента се придържа към каноните от 1939 година
Днес никой не води война гака. Какъвто и смисъл да влагат в тази „ специфична военна интервенция “, тя по никакъв метод не се побира в общите догми на военната просвета и изкуство и през цялото време бе обречена на неуспех... ", счита Агил Рустамзаде, боен специалист от Азербайджан с принос в планирането на военната интервенция в Нагорни Карабах през 2020 година
Загубите са колосални
На 27-я ден от началото на войната съветската военна машина остана без:
- 11 танкови батальона
- 34 механидзирани батальона
- 5 дивизиона реактивни системи за залпов огън (РСЗО)„ Град “
- 17 артилерийски дивизиона
- 5 авиационни полка
- 5 вертолетни полка
- 15 300 военнослужещи.
От общо 20 съветски генерали, ръководещи бойните дейности в Украйна, бяха убити седем. Тоест, повече от една трета. Подобни жертви на върховен команден състав съветстката/руската войска не е давала даже през Втората международна война. За 27 дни съветските войски понесоха загуби, каквито нямаха в нито една бойна интервенция след 1945 година
Кой да бъде заменен? Главнокомандващият или тактиката?
Некадърният главнокомандващ е утвърдил негодна тактика. Отговорът на военните специалисти е явен: би трябвало да бъдат заменени и г(л)авнокомандващият, и тактиката. Решението на Путин няма нищо общо с военнага просвета и с логиката на бойното поле. Никой няма да бъде сменян. Виновни били някакви стрелочници, офицери от Генералния щаб и от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които „ заблудили “ великия бункерен военачалник. И той обитава в илюзия от 2014 година насам.
Оперативната пауза през последните два-три дни бе употребена за притегляне на запаси, за удари против цивилен обекти, за извиване на ръцете на Ал. Лукашенко да се набърка във войната.
Като последна сламка за путлеристкото командване пристигна известието, че откъм Владивосток се задава бригадата морска пехота, която щатно принадлежи към Тихоокеанския съветски флот. 1 800 чудесно подготвени и добре въоръжени бойци биха дали сензитивен подтик на безпътицата в оперативното командване на съветските войски и биха повдигнали самочувствието на оклюмалите бойци.
Но моментът не е изключително удобен. Само преди три дни пред Одеса и Мариупол починаха стотици морски пехотинци, пробвали се да щурмуват героичните украински твърдини. С тях бе погубен заместник-командващият Черноморския флот на РФ капитан I сан Андрий Палий, някогашен политически офицер, някогашен украинец и сегашен народен изменник, вдигнал оръжие против Родината си.
През 1996 година във Втората чеченска война, когато министърът на защитата ген. Павел Грачов се видя в знамение, също докара бригада морска пехота от Тихия океан. Но тогава командващият Тихоокеанския флот изигра своя сътрудник и краткотраен шеф, като бе изпратил събрани от прът и въже нестроеви матроси: тиловаци, момчета от домашен и охранителни роти, свинегледачи и други служащи от помощни стопанства. Облечени в униформата на морски пехотинци, те съставляват трагична панорама. След къса подготовка ги хвърлят в пердах, чеченците ги избиват и булдозери заравят в безименни гробове близо 3 000 „ герои “ на Русия.
По-късно се разбра, че адмиралът от Тихия океан не поискал да рискува елитните си бойци от същинската бригада морска пехота и пратил на Грачов Потьомкински моряци. Нищо не му направиха, тъй като бил непосредствен на Елцин...
Така че и в този момент не се знае
каква мощ идва откъм Далечния Изток
Без да познават украинския спектакъл на военните дейности, прехвалените морски пехотинци биха могли да станат жертва на чудесно подготвените и храбри украински воини.
Руското командване се пробва да образува и да придвижва запаси
към границите на Украйна. В пункта за непрекъснато дислоциране на 200-та обособена мотострелкова бригада на Северния флот (селище Печенга) е образуван единен батальон. Поради слабото набиране на бойци от 1-ви армейски корпус на краткотрайно окупираната територия в Донецка област представители на РФ не престават насилствена готовност на локално население в градовете Горловка, Енакиево и прилежащите обитаеми места. След прекосяване на бърз курс за образование окупаторите възнамеряват с посочения персонален състав да подсилят частите, претърпели тежки загуби при Авдеевка и Изюм.
В посока Донецк–Маринка руснаците вършат опит за нахлуване, само че понасят обилни загуби и са отстъпили. В Донецко направление съперникът концентрира главните си старания върху завладяването на градовете Рубежное, Северодонецк, Попасная, Угледар и Мариупол. Мариупол е основен център за експорт на зърно и стомана, тъй че завладяването му би било удар за украинската стопанска система. Освен това градът е защитаван от полк „ Азов “, който съветските агресори кой знае за какво са оповестили за „ нацистки “. Победа против сходен твърд съперник ще даде мотив на съветската агитация да тръби за „ денацификация” на Украйна.
Терор против цивилни жители
В Мариупол окупационните съветски войски нарушиха споразуменията и не пуснаха рейсове за евакуация на спокойно населении от с. Николское и с. Мелекино. 11 рейса и два автомобила на Държавната работа за изключителни обстановки са арестувани на съветски контролно-пропускателен пункт и са откарани в незнайна посока.
Бойни кораби от Азовско море обстрелват обсадения Мариупол. По града като на обучение стрелят с крилати ракети и 21 кораба, ситуирани край крайбрежията на Крим западно от Севастопол.
В Тростянец, Сумска област, руснаците избиват цивилни по улиците на града и са откраднали последната кола за спешна помощ, тъй че лекарите не могат да се отзовават на телефонни позвънявания и жените-родилки раждат вкъщи.
«В община Краснопол в Сумска област окупаторите прогонват хората от домовете им и се пробват да ги принудят да отидат пешком до Русия. Ходят от врата на врата, лишават мобилни телефони, конфискуват всички оръжия на локалните ловци... “, сподели кметът Живицки.
Изкушения за Лука
Във всеки миг се чака Ал. Лукашенко да подпише заповед за навлизане на беларуски войски в Украйна.
Във вторник, 22 март, трен с военна техника се е насочил към границата на Беларус с южния комшия. Най-вероятно беларуските войски ще нападат Лвив през Волин, с цел да пресечен пътищата към Полша и Европейски Съюз, по които идват оръжия от Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз.
Лукашенко се пече на два огъня. Дължи оставането си на власт на Вл. Путин. Московският деспот е заречен на по-малкия си другар да удължи с пет години периода за погасяване на заемите, които режимът на Путин отпусна на Лукашенко, с цел да се задържи на поста си. Отделно Путин изпрати хиляди специфични полицейски сили от ОМОН и военни подразделения да пазят колхозника-лъжепрезидент от националния яд.
Но неоправданата експанзия против Украйна ще му коства живота. Изпращането на 15 000-17 000 бойци против толкоз близкия украински народ няма да му простят нито беларусите, нито Европа. И ще оголи вътрешния фронт на Лукашенко против народа му.
Продължават случаите на
всеобщ отвод на съветски военнослужещи да вземат участие във войната
Около 220 военнослужещи от 155-а обособена бригада морска пехота са отказали да вземат участие във въоръжената експанзия против Украйна. Досега от това съединяване са починали 50 бойци и към 110 са били ранени. Поради несвоевременно даване на здравна помощ, неналичието на система за здравна евакуация на ранените и липса на медикаменти, подразделенията на 7-ма десантно-щурмова дивизия на ВДВ са претърпели съществени загуби. Десетки бойци са получили измръзвания заради липса на подобаваща екипировка за студено време.
Радево-авиационна
На фона на неразборията сред парламент, държавно управление, прокуратура и президент други Радев счупи тъпомера. Призова държавното управление да прати в Украйна бронежилетки и каски, само че... за цивилна приложимост. И най-вече от българите, живеещ в Украйна. Няма ли кой да изясни на Радев, че щом се дава като помощ военно и всякакво друго съоръжение, никой в никакъв случай не слага предвалителни условия, не указва по какъв начин и къде за бъдат употребявани съответните защитни средства. Украинците в Украйна не са ли хора, заслужаващи поддръжка и протекция? Воините, които с кръвта и живота си отстояват свободата и независимостта на Отечеството си, нямат ли потребност от каски и бронежилетки?
Около изискания, почитан и умел политик като полския президент Анджей Дуда нашето момче от с. Славяново изглеждаше още по-захлупено, недоучило и недотамънено. Какви МиГ-29, други Радев? За по кое време?
Въздушният ни суверенитет може да бъде отстояван и по различен метод. Не единствено с окаяните руски таралясници МиГ-29, на които толкоз се натискат да летят алените генерали на Р. Радев, с цел да получават летателните си надбавки.
Ако посрещнем 110-годишнината на българската авиация без МиГ-29, дали небето ще се продъни или НАТО няма да извърши обещанието си да поеме защитата на българското въздушно пространство до идването на изтребителите F-16?
Съюзник в потребност се познава, други Радев.
Кръглите годишнини идват, с цел да осмислим извървяния път, да препрочетем позабравени уроци, да почетем героите и да създадем най-хубавото, с цел да останем правилни на общия блян. А не да кърпим ръждясалото руски минало и да циврим за „ славните “ руски льотчици, с които нявга сме учили или сме пиянствали.
Един мнооого античен и доста умен китаец е споделил нещо по въпроса:
„ Изкуството на войната ни учи да разчитаме не на вероятността врагът да не пристигна, а на личната ни подготвеност да го срещнем, не на шанса той да не ни нападна, а по-скоро върху това, да сме създали позицията си непобедима. “
Сун Дзъ
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ