Литературоведи, учители, музейни специалисти и ученици обсъдиха във Видин мястото на Пенчо Славейков в българския модернизъм
Видин е измежду градовете с най-вече персони, свързани с живота, творчеството и проучването на Пенчо Славейков, което дава опция за по-задълбочен диалог за мястото му в българския модернизъм. Това сподели при откриването на 20-ата среща от самодейността на Българската телеграфна организация „ Пенчо Славейков и българският модернизъм “, която се състоя в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция във Видин във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета.
Според Ефтимов, за разлика от други градове, където връзките със Славейков са най-вече посредством учебното заведение, във Видин могат да бъдат проследени действителни биографични и креативен пресечни точки с персони като Ангел Тодоров, Никола Петров, Михалаки Георгиев и Пантелей Зарев.
Поетесата показа Пенчо Славейков като идеолог на българския модернизъм и индивидуализма, предназначен да изрази „ душата на своя народ “. Тя наблюдава литературните полемики сред модернистите и техните съперници в края на XIX и началото на XX век и означи, че философската лирика на Славейков продължава да намира своите читатели и измежду младежите.
Журналистът и учител по български език и литература подчертава върху мястото на Славейков в актуалното обучение. По думите ѝ макар намаляването на броя на наложителните творби в образователните стратегии, неговото творчество остава измежду главните текстове, посредством които учениците се срещат с българския модернизъм. Тя акцентира смисъла на естетическия индивидуализъм като водещ принцип в творчеството му.
За приноса на видинския стихотворец, преводач и книжовен критик Ангел Тодоров приказва от Регионална библиотека „ Михалаки Георгиев “. Тя напомни, че Тодоров е измежду главните редактори на осемтомното издание на „ Събрани съчинения “ на Пенчо Славейков (1958–1959), както и създател на проучвания, които и през днешния ден служат като скъп указател за литературоведи, учители и студенти.
от Регионалния исторически музей във Видин показа ролята на художника Никола Петров за антологията „ На острова на блажените “. По думите ѝ неговите портрети на измислените поети, основани по фотографии на Пенчо Славейков, трансформират изданието в неповторим синтез сред литература и изобразително изкуство и са измежду най-ярките проявления на българския модернизъм.
Екскурзоводът и учител по история акцентира, че литературата, историята и културното завещание би трябвало да се преглеждат като взаимно допълващи се. Според нея младежите могат да бъдат привлечени към класическата литература посредством актуален метод и посредством просветителни направления, които наблюдават живота и творчеството на българските създатели. Като образец тя уточни опцията за тематичен маршрут по местата, свързани с Пенчо Славейков в Италия.
В полемиката се включиха и възпитаници. от Гимназията с преподаване на непознати езици „ Йордан Радичков “ във Видин сподели, че въпреки философските творби на Пенчо Славейков да са сложни за разбиране от нейното потомство, концепциите им остават настоящи. По думите ѝ творбите, отдадени на любовта, моралните полезности и силата на човешкия дух, са по-близки до младите читатели и ги предизвикват да не се отхвърлят поради непознатия език.
По време на диалога доцент Йордан Ефтимов означи, че една от задачите на самодейността на Българска телеграфна агенция е юбилейните годишнини да бъдат мотив не за официално честване, а за диалог, който слага класическите създатели в актуален културен и публичен подтекст.
Според Ефтимов, за разлика от други градове, където връзките със Славейков са най-вече посредством учебното заведение, във Видин могат да бъдат проследени действителни биографични и креативен пресечни точки с персони като Ангел Тодоров, Никола Петров, Михалаки Георгиев и Пантелей Зарев.
Поетесата показа Пенчо Славейков като идеолог на българския модернизъм и индивидуализма, предназначен да изрази „ душата на своя народ “. Тя наблюдава литературните полемики сред модернистите и техните съперници в края на XIX и началото на XX век и означи, че философската лирика на Славейков продължава да намира своите читатели и измежду младежите.
Журналистът и учител по български език и литература подчертава върху мястото на Славейков в актуалното обучение. По думите ѝ макар намаляването на броя на наложителните творби в образователните стратегии, неговото творчество остава измежду главните текстове, посредством които учениците се срещат с българския модернизъм. Тя акцентира смисъла на естетическия индивидуализъм като водещ принцип в творчеството му.
За приноса на видинския стихотворец, преводач и книжовен критик Ангел Тодоров приказва от Регионална библиотека „ Михалаки Георгиев “. Тя напомни, че Тодоров е измежду главните редактори на осемтомното издание на „ Събрани съчинения “ на Пенчо Славейков (1958–1959), както и създател на проучвания, които и през днешния ден служат като скъп указател за литературоведи, учители и студенти.
от Регионалния исторически музей във Видин показа ролята на художника Никола Петров за антологията „ На острова на блажените “. По думите ѝ неговите портрети на измислените поети, основани по фотографии на Пенчо Славейков, трансформират изданието в неповторим синтез сред литература и изобразително изкуство и са измежду най-ярките проявления на българския модернизъм.
Екскурзоводът и учител по история акцентира, че литературата, историята и културното завещание би трябвало да се преглеждат като взаимно допълващи се. Според нея младежите могат да бъдат привлечени към класическата литература посредством актуален метод и посредством просветителни направления, които наблюдават живота и творчеството на българските създатели. Като образец тя уточни опцията за тематичен маршрут по местата, свързани с Пенчо Славейков в Италия.
В полемиката се включиха и възпитаници. от Гимназията с преподаване на непознати езици „ Йордан Радичков “ във Видин сподели, че въпреки философските творби на Пенчо Славейков да са сложни за разбиране от нейното потомство, концепциите им остават настоящи. По думите ѝ творбите, отдадени на любовта, моралните полезности и силата на човешкия дух, са по-близки до младите читатели и ги предизвикват да не се отхвърлят поради непознатия език.
По време на диалога доцент Йордан Ефтимов означи, че една от задачите на самодейността на Българска телеграфна агенция е юбилейните годишнини да бъдат мотив не за официално честване, а за диалог, който слага класическите създатели в актуален културен и публичен подтекст.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ