Канадският писател Уилям Пол Йънг е роден на 11 май

Канадският публицист Уилям Пол Йънг е роден на 11 май 1955 година и прекарва ранното си детство в планинските земи на Западна Нова Гвинея, измежду племето дани, защото родителите му са християнски мисионери. Уилям е най-голямото от четирите деца в фамилията, което е измежду първите бели, което племето, намиращо се в софтуерно отношение още в каменната епоха, вижда. Йънг е и първия бял човек, който научава езика им.

Животът на писателя не е елементарен, изпълнен е с голям брой тествания: полово принуждение, извънбрачна връзка, фалит и загуба на цялото имущество, гибел на близки хора. Но светлината в края на тунела се появява, когато брачната половинка му, впечатлена от истинския му светоглед по отношение на изцелението, го моли да напише книга, която един ден шестте им деца да могат да прочетат.

Романът „ Колибата “ получава отвод от 26 издателства и Уилям взема решение да я издаде самичък. За реклама съумяват да отдели едвам 300 $. Мълвата за книгата се разнася от уста на уста и през 2008 година тя става бестселър на Ню Йорк Таймс и води класацията за най-продавана книга в жанра художествена литература в Съединени американски щати. Задържа се съвсем три години в Топ 100 на най-голямата електронна книжарница - “Амазон ”, като събира повече от 4500 читателски коментара. Днес, „ Колибата “ към този момент е преведена на повече от 40 езика и е продадена в над 10-милионен тираж.

От тогава насам, Уилям Пол Йънг продължава да натрупа фенове измежду читателите и с романите си „ Кръстопът “, „ Ева “ и „ Лъжите за Бог, в които имаме вяра “.

Тъй като ти си значим, всичко, което правиш е значимо. Всеки пък, когато простиш, Вселената се трансформира, всякога, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се трансформира. С всяка доброта и с всеки акт на състрадание моите цели са реализирани. И нищо към този момент няма да е същото.

Фактите могат единствено да покажат какъв е бил животът на индивида, само че неведнъж скриват какъв е той в реалност. Фактите от живота ми - те не съставляват даже дребна част от същинската история. Пътуването беше и необикновено, и отвратително, беше обезверен блян към нематериалност и пълноценност.

Тези обстоятелства не могат да опишат за мъчителните опити за пригаждане към разнообразни култури, разтърсващите загуби, които бяха извънредно сложни за превъзмогване, скитанията около релсите нощем измежду зима и виковете измежду виелицата; за живота в оковите на позор, толкоз бездънен и настойчив, че бе опасност за здравия ми разум; за фантазиите, които не просто бяха разрушени, а изцяло заличени от неуспеха ми като личност; за вярата, която бе толкоз нежна, че единствено спусъкът на револвера оферираше излаз.

Малобройните обстоятелства от биографията ми не приказват и за силата на любовта и прошката, за трънливия път на помиряването, за изненадващата берекет и близостта сред хората, за преобразяващото излекуване и непредвиденото разцъфване на насладата.

Съзнанието се ражда сега, в който започваш да носиш отговорност. Да отговаряш на въпросите, които си задаваш и управляваш инстинктите.

Ние от дълго време знаем, че заболяването на сянката черпи сили от изолацията. Затова се борим с нея, като поддържаме взаимоотношения на осъзната обич и добрина.

Ние прерязахме връзките, които ни държаха в плен на незнанието и зависимостта. Как бихме могли да господстваме, без да познаваме положително и зло. Тази независимост е положителното.

Бог има потребност от най-лошото, с цел да реализира най-хубавото.

Не съществува нищо отвън Бог. Истината е, че битието е основано от една неличностна, изпълнена с обич общественост, към която принадлежим всички ние и която назоваваме Бог.

Казвали са ни, че ние сме греховни по природа, че сме нисши създания, които Бог като че ли се пробва да управлява. Всеки човек е откърмен с концепцията за това какво не е – постоянно считаме, че не сме задоволително умни, красиви, мъдри или мощни. Трябва да се откъснем от тези ограничавания и да бъдем такива, каквито в действителност сме основани. Това ще ни направи свободни, единни, чисти и търпеливи.

Безпристрастието е мит, в доста случаи прикрива безволие. Много по-трудно и рисковано е да бъдеш същински и непосреден и несравнимо по-удовлетворяващо.

Трябва да се научим да разбираме, че „ нашите сигурни обители са наши затвори “, и да се разкрием пред света. Няма да е елементарно, само че облекчението и свободата, която носи откритостта, ни дава опцията да тръгнем по пътя към нашата целокупност. А с цел да реализираме целокупност, е нужно да напаснем своя метод на битие към същината на нашето съществуване.

Възможно е да открием вътрешен покой, в случай че преодолеем една спънка – и тя е лъжата, че „ аз съм по-добър от теб “. Разликите в цвета на кожата, финансовото ни състояние, вярата и националността са несъществени и ние би трябвало да им се радваме, а не да ги оставяме да ни разделят.

Безопасността зависи от хората, с които дружиш, а не от пътя, по който поемаш.

Без силата да каже “НЕ ”, любовта в никакъв случай няма да бъде действителна, а единствено заблуда!

Огромна е разликата сред това да кажеш „ Обичам те “ – което слага ударението върху мен – и да кажеш „ Изпитвам особена обвързаност към теб “ – което откроява теб самия. И двете са правилни, само че второто някак раздира паниката на душата ни и споделя: „ Да, знам, че ме обичаш, само че познаваш ли ме и харесваш ли ме? Ти обичаш, тъй като такава е същността ти, само че има ли нещо в мен, което заслужава любов? „ Виждаш “ ли ме и харесваш ли това, което „ виждаш “? “.

Истинската обич не зависи от избора на другия, а от познанието на същинската му същина.

Нищо не е непрекъснато. Доверието не е, решение, което се взима един път в живота, а избор, който се прави всеки един миг, както тече реката. Благодарни сме за даровете, които ни заобикалят, а след това ги пускаме с вярата, че нищо няма да бъде изгубено, даже и да ги изгубим за известно време.

Вярата е плод на взаимоотношения, с помощта на които ти знаеш, че те обичат.

Любовта не е ограничаване, любовта е полет.

Доверието в никакъв случай не е било, елементарно нещо. То напълно не е нещо. То значи да дадеш себе си на различен, да бъдеш слаб, гол и да не се срамуваш.

Трудно е да спасиш някого, който не желае да ти се довери.

Всичко, което е живо, в никакъв случай не умира, а което е мъртво ще бъде изцяло изгорено.

Контрол – празно въображение…

Правилата не могат да ни дадат независимост. Те единствено имат властта да упрекват.

Разрешавайки проблемите посредством принуждение, ти се оказваш пред лицето на още по-големи проблеми.

Радва не самата работа, а задачата, поради която е свършена.

Емоциите са цветовете на душата. Те са прелестни и зрелищни. Когато не изпитваш нищо, света става отегчителен и прозрачен.

Лечителите лекуват себе си, до момента в който лекуват другите.

Снимка: en.wikipedia.org