Кампания за Ардени (Битката при издатината) от 1944 г. е

Кампания за Ардени (Битката при издатината) от 1944 година е една от последните огромни офанзиви на Германия против западните съдружници след Десанта в Нормандия. Тя стартира на 16 декември при извънредно време и изненадва съдружниците. След някои първични триумфа обаче офанзивата стопира до Коледа и приключва тотално доникъде на януари, струвайки на всяка страна сред 80 000 и 100 000 жертви.

Накратко, концепцията на Хитлер е две танкови армии да атакуван дългия 150 километра Арденски фронт, държан от 80 000 фино разпръснати души от американския VIII корпус на военачалник Трой Мидълтън. В първата вълна, бойците на Мидълтън са атакувани от над 200 000 германци с 600 танка и други верижни транспортни средства. На север, на VI танкова войска на военачалник Йозеф Дитрих, формирана най-вече от елементи от Секретен сътрудник, е подредено да пресече американските линии, да се изнесе над хребета Елсенборн, да прекоси могъщата река Маас в Лиеж и да се насочи към Антверпен. От левия си фланг, V танкова войска на барон Хасо декор Мантойфел прекосява хълмовете и реките до фронта сред Сейнт Вит и Бастон, и се насочва към Намюр на Маас и оттатък Брюксел.

Първоначалният проект е северният фланг да бъде предпазен от немската 15-та войска, само че тя не способства нищо за интервенцията, изчерпана от последните си акции. Охраняващата южния фланг e седма войска на Ерих Бранденбергер – тежка в пехотата, само че без никаква ризница. Тяхната задача е също да настъпят до покрайнините на Люксембург и да блокират всевъзможни контраатаки, които се очакват от генерала, от който най-вече се опасяват германците – Джордж Патън – и неговата Трета войска на Съединени американски щати.

Войниците, ситуирани по продължение на Ардените, са комбинация от тестваните ветерани пехотинци от 2-ра, 4-а и 28-а дивизия и „ зелените рогове “ като наскоро пристигналите 99-а и 106-а дивизия. И въпреки всичко дори закалените в битките 4-та и 28-а са с ограничен брой хора, загубили много от мъжете си в пъкъла на преди малко завършилата акция в гората Хюртген.

Първоначално под кодовото име Wacht am Rhein, офанзивата е планувана персонално от фюрера. Неговият произход нормално се приписва на конференция в Леговището на Вълка (неговата централа в Източна Прусия) на 16 септември, когато той ненадейно желае масирана контраофанзива с танкове и въздушна поддръжка, с цел да си върне преди малко падналия Антверпен. Тя би трябвало да стартира на 1 ноември, когато нормалното есенно време с ниски облаци и мъгла ще пречи на съюзническите военновъздушни сили. Изборът на Хитлер за Антверпен е стратегически – той знае, че пристанището фрапантно ще балансира логистиката на съдружниците. До този миг неговите английски, американски и канадски съперници влачат провизиите си – с големи разноски за гориво – 500 километра от плажовете на Нормандия до фронта, защото не са превзети други работещи пристанища.

Американски танкове в мъглата

Когато Райхът се свива, нуждата да се пращат кодирани известия от машината за шифроване Енигма (която вече може да бъде дешифрира) понижава. Вместо това офицерските куриери доставят писмени заповеди на ръка. Предупредителните знаци са там, но са погребани измежду сигналите по Енигма, изпратени от Deutsche Reichsbahn (германските железници), описващи придвижванията на войските и оборудването към Ардените, както и известията на Луфтвафе, описващи концентрацията на самолети за бъдеща задача – неправилно тълкувани като разполагане на бойци против бомбардировъчните флоти на съдружниците.

Хитлер разпорежда двете танкови армии – Шеста на Дитрих и Пета на Мантеуфел – да бъдат предшествани при нападенията от дивизиите на фолксгренадирите. Това контрастира с настъпването през май 1940 година, когато Седмата танкова дивизия на Ромел стига до река Маас за три дни. Амбициозният график на фюрера приканва армиите му да реализират същото за два дни – само че в средата на зимата на фона на ужасното време. Шансовете са дребни още през цялото време, защото фолксгренадирите разчитат на коне, а артилерията им е най-вече от Първата международна война или от пленени френски или съветски машини. Ефективността им е мощно съмнителна и се основава на качеството на техните офицери и на образованието, което всеки е получил. Главното им оръжие обаче е изненадата. Както и StG 44.

StG 44

Лекото оръжие, със своя закривен пълнител с 25 патрона, е директният предходник на Калашников AK-47. С потенциал от 500 изстрела в минута, той усилва огневата мощност на гренадирите и компенсира за ниския им брой.

Проблемът е, че пейзажът на Ардените работи против нападателите. Бързото придвижване е лимитирано до няколко маршрута, които минават през основни градове като Бастон и Санкт Вит. Контролът върху тези пътища и селищата е жизненоважен за защитата на района. Превъзходното образование, което американските войници получават преди идването си в Европа, прави отбраната образец, който се възприема из Ардените – и това в последна сметка ще забави настъплението на Германия.

Пейзажът на горите, хълмовете и дълбоките долини естествено изолира бранителите от нападателите, както и от техните главнокомандвания. За доста американци борбата се възприема като локална немска офанзива. Отбелязва се, че едвам на 18 декември „ Най-накрая започнахме да осъзнаваме, че сме в обстановка, която е освен това от локално нахлуване на Вермахта “. Други разясняват: „ Чак на 20 декември разбрахме, че борбата е много по-голяма. “

На юг седмата войска на Бранденбергер скоро стопира и се окопава. На север Пайпър също толкоз бързо изчерпва маршрутите си, когато инженерите на американската войска, най-вече от 291-ия военен инженерен батальон на подполковник Дейвид Пергрин, взривяват серия от мостове, които затрудняват нацистите. Бронираната колона на Пайпър включва батальон от танкове Тайгър II. Не повече от 50 участват в Издатината (основният военен кон е остарелият Panzer IV) и със 70-те си тона Tiger II се оказват прекомерно тежки за множеството мостове, харчат към 8 литра гориво на километър и имат различни механични проблеми – Пайпер губи повече танкове поради повреди, в сравнение с поради противников дейности. Противно на многото легенди, появили се към Битката в Издатината, командирът на Секретен сътрудник толкоз не харесва тези тежки танкове, че ги принуждава да пътуват в задната част на неговото нахлуване.