Камерън Диас е родена на 30 август, 1972 г. Почти

Камерън Диас е родена на 30 август, 1972 година Почти инцидентно попада в киното и това трансформира вечно ориста й. Има четири номинации за Златен глобус. Обявена е за най-добре платената актриса над 40. През 2015 година е изчислено, че приходите от всичките й филми, в международен мащаб, надвишават 7 милиарда $!

Истинската обич те намира. Това е орис! Там някъде има някой, който е тъкмо за теб. Някой, който е писано да те обича и който е писано ти да обичаш. Просто мисля, че огромната неточност в разбиранията, които ни постанова нашето общество е, че би трябвало да срещнеш този човек до 30-тата си годишнина и че малко по-късно към този момент би трябвало да сте женени и да имате деца. И в случай че до тогава не се случи, значи в никакъв случай няма да го срещнеш. Трябва да променим това мислене. Като първо стартираме със себе си...

Човек би трябвало да приема живота, какъвто е, а не да се ядосва, че нещата не се вписват в авансово построената му визия. Остаряването е най-хубавата част от живота. Сега знам повече, след като и да било. Познавам се по-добре, усещам се по-способна, признателна съм за доста неща. А що се отнася до физиката ми – усещам се по-добре на 40, в сравнение с, когато бях на 25 години.

Да знаеш по какъв начин да влезеш в най-дълбоките елементи на душата си и да презаредиш вътрешните си акумулатори, ето това е необикновено! Вълшебно! Това ме кара да се усещам толкоз мощна! Толкова уверена и спокойна! Просто тъй като знам, че това си е единствено мое...

В днешно време всичко е риск. Просто би трябвало да се научиш да живееш с това.

Съжаленията на човек постоянно са свързани не с това, което е направил, а с това, което не е направил. Затова аз се възползвам от всяка опция, която животът ми дава.

Вярвам, че когато се влюбиш, би трябвало да дадеш напълно сърцето си на своя сътрудник, другояче за какво въобще се занимаваш.

Трябва да намериш някой, който се намира там, където се намираш и ти. Напасването в подобаващия миг е всичко. Ако си във връзка, в която искаш нещо, което мъжът до теб не желае, нищо няма да се получи. Никога няма да успееш да го накараш да пристигна там, където си ти. Всеки има право да извърви своя път, по метода по който е най-добре за самия него. Помни: няма значение на какъв брой си години – би трябвало да намериш мъж, с който желаете едни и същи неща. Само тогава връзката ще проработи. И още веднъж споделям: няма никакво значение на какъв брой години сте ти и той. Значение има единствено къде се намирате...

Не би трябвало да губиш времето и силата в мисли за това какво е било и какво е можело да бъде. Връзките стартират и свършват. Но ние оставаме живи!

По някаква причина започваме връзки, в които чакаме, че мъжът ще схваща всяка част от нас и ще предусеща всяко наше предпочитание. Мисля, че тъкмо по тази причина всичко се проваля.

Жените от време на време имаме способността да си избираме един и същи мъж още веднъж и още веднъж – мъжете, с които излизаме, може и да наподобяват друго, само че надълбоко в себе си са едни и същи. И казусът за това не е в тях. Проблемът е в нас.

В мен има нещо, което ме влече към примитивното. Нещо в жанр: „ Метни ме на рамото си. Ти мъж. Аз жена. ” И обичам физическия контакт. Обичам да ме прегръщат. Непрекъснато. Другото просто не е алтернатива за мен.

Обичам да се дръзвам с мъжа до мен. Обичам това доброволно другарство, когато половото не е на напред във времето. За мен да кокетирам значи да се надсмивам над себе си, да се разгръщам и да бъда в действителност непретенциозна.

Днес дамите могат да вършат толкоз доста неща. Във всевъзможен смисъл на думата. Вижте интелектуалните достижения на дамите. Физическите. Постиженията в кариерата. И във връзките. Всички тези знайни и незнайни дами ме карат да се гордея, че аз самата съм жена!

Това, което ние, дамите, би трябвало да създадем, е да спрем да мислим за нещата, които нямаме и да заобичаме това, което имаме.

Човек може да има доста сродни души. Не е наложително да е единствено една. И не е наложително това е твоята половинка. Аз имам доста сродни души измежду моите другари!

Каквото и да правиш, с каквото и да се занимаваш, би трябвало да влагаш всичко от себе си. Истината е, че през последните 10 години работих хубавичко и трудът ми беше заплатен. Положените старания постоянно ти се отплащат. Това не е факсимиле.

Искам да върша това, което ми харесва, без значение дали и какъв брой ми заплащат за това. Другото няма смисъл. А и по този начин животът е доста по-хубав!

Бих целунала жаба, даже и да не ми дава обещание, че ще се трансформира в хубав принц. Просто обичам жабите!

Актьорската игра е нещо друго за всеки артист. Ако забелязвате, че някой става все по-добър с всяка своя последваща роля, това значи, че е почнал да схваща по-добре себе си.

Аз съм като всяка друга жена – имам дрешник, цялостен с облекла, само че в никакъв случай нямам какво да облека. Затова нося дънки.

Едно от най-големите тествания за мен са тълпите. Трябва да заедно съм с наведена глава и да страня погледите на хората. А по този начин ми се желае да подвигна очи и да стартира да се усмихвам на всички!

Огромен почитател съм на Джулия Робъртс. Какво щеше да съставлява женския свят без нея?

Не знаеш какво е да купонясваш, до момента в който не си купонясвал на изгрев слънце в компанията на будистки монаси и при цялостно безмълвие.

Ако желаете да ме измъчвате, затворете ме в една стая, вържете ме на стол и ми пуснете Марая Кери.

Когато хората кажат: „ Искам да бъда като теб, да бъда артист. Искам да наподобявам като теб. ”, въпросът, който постоянно им задавам, е: „ Защо? ”. Защо в действителност? Хората, изключително в Америка, считат, че в случай че си прочут, си сполучлив. И благополучен. Това не е по този начин. Да бъда известна, е моята работа. Когато съм вкъщи, със фамилията и приятелите ми, аз не съм известна. Аз съм себе си. Аз съм Камерън. Славата не ме дефинира. Ако търсиш славата, с цел да определиш себе си, в никакъв случай няма да бъдеш благополучен. И постоянно ще търсиш щастието. Никога няма да го откриеш в славата. Така че, за мен най-важното е достоверността, устремът. Защо искаш да правиш това, което правиш? Каквото и да е то. Усещането за пълноценност идва вътре от теб, когато си правилен на себе си. А не като преследваш славата.

Снимки: theplace2.ru