Скрита безработица в Европа: Кои страни отчитат най-голям застой на пазара на труда?
Към второто тримесечие на 2025 година 13.3 милиона души на възраст 15 – 74 години в Европейския съюз са публично безработни. Това число обаче нараства до 26.8 милиона, когато се включи по този начин наречената „ скрита безработица “, защото общоприетото определение за претовареност е доста ограничаващо. То изключва три основни групи, написа Euronews:
хора, които са разполагаем за работа, само че не търсят интензивно работа;недостатъчно заети лица, работещи на ненапълно работно време;хора, търсещи работа, само че не са незабавно налични.
Според Евростат тези групи, дружно с безработните, съставляват по този начин наречения „ непълен потенциал на пазара на труда “. Но в кои европейски страни работната мощ е недоизползвана?
В Европейски Съюз незадоволителният потенциал на пазара на труда е бил 11.7% през второто тримесечие на 2025 година Това число съчетава 5.8% безработица, 2.6% хора, които са разполагаем за работа, само че не търсят интензивно работа, 2.4% незадоволителна претовареност и 0.9% от тези, които търсят работа, само че не са незабавно налични.
В 33 европейски страни незаетостта на пазара на труда варира от 5.1% в Полша до 25.8% в Турция, което се откроява като изключение. Двете скандинавски страни, Финландия (19.5%) и Швеция (18.8%), се подреждат измежду първите три, следвани от Испания (18.6%).
Тази „ скрита безработица “ е висока и в Босна и Херцеговина (17.1%), Франция (15.4%) и Италия (15%).
Полша (5.1%), Словения (5.3%), Малта (5.4%) и България (5.5%) записват най-ниските равнища на незаетост на пазара на труда в Европа.
Сред четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз, Германия има най-ниската незаетост на пазара на труда (7.8%) – единствената под междинното за Европейски Съюз. Другите три – Франция, Италия и Испания – са в горния клъстер, с равнища 15% или повече.
Четирите променливи, които съставляват общият индикатор на незаетостта на пазара на труда, може леко да се разграничават в другите страни в базата данни на Евростат заради закръгляване, а в някои случаи и заради сезонни корекции.
Двигатели на разликите в незаетостта сред страните
Доротея Шмит-Клау, началник на отдела за претовареност, пазар на труда и младежи в МОТ в Женева, изясни, че четири съществени фактора обуславят забележителните разлики в незаетостта на пазара на труда в другите европейски страни.
Един от тях са непрекъснато високите равнища на безработица, които обезкуражават хората да търсят работа. Често те не се доверяват на системата, с цел да им помогне да намерят подобаваща работа.
Десетилетия висока безработица сътвориха чувството, че търсенето е безсмислено. Когато хората имат вяра, че има малко шансове да намерят подобаваща работа, те постоянно стопират да търсят, даже в случай че към момента желаят и могат да стартират работа “, сподели тя.
Друг фактор са неефективните системи за поддръжка, като да вземем за пример лимитираните благоприятни условия за фамилни грижи и потискащите обществени правила.
Това изяснява огромна част от разликата във връзка с присъединяване на работната мощ сред северноевропейските страни и южноевропейските “, сподели тя.
Следващата допустима причина е неналичието на висококачествени работни места и позиции, които дават отговор на стремежите и потребностите на търсещите работа.
В допълнение към това, несъответствията сред търсените и предлаганите умения могат да останат преграда даже за служащите, които влагат в образованието и образованието си.
Те трябваше да схванат прекомерно късно, че уменията им не подхождат на това, което търсят предприятията, което е сериозна причина да се откажат от вярата “, сподели Шмит-Клау.
На разположение за работа, само че не търсят интензивно: Защо?
След безработните, вторият по значимост фактор за спада на пазара на труда в Европейски Съюз са тези, които са разполагаем за работа, само че не търсят интензивно. Тази група демонстрира обилни вариации в другите страни, вариращи от едвам 0.3% в Чехия до 12.3% в Турция.
Турция е единствената страна, където делът на хората, които са разполагаем за работа, само че не търсят, надвишава % на безработица (8.6%).
Този % е относително висок и в Италия (6.6%) и Швеция (4.4%). За разлика от това, в Испания той е единствено 2.8%, макар че Испания има най-високия % на безработица в Европейски Съюз.
Непълно заети лица, работещи на ненапълно работно време
По-високите равнища на ненапълно заети лица, т.е. работещи на ненапълно работно време, също способстват доста за общия спад на пазара на труда в няколко страни. Нидерландия (5.1%), Финландия (4.8%) и Ирландия (4.7%) образуват челната тройка, само че делът е над 4% и в Швейцария, Турция и Испания.
Една трета от спада се дължи на безработицата в четири страни
Безработицата съставлява почти една трета от общия спад на пазара на труда в четири страни: Нидерландия и Турция (и двете по 33%), и Ирландия и Швейцария (36%). Това допуска, че има доста огромен брой хора без работа, с изключение на тези, обхванати от равнищата на безработица, което акцентира смисъла на разглеждането на данните за спада.
безработица пазар на труда скрита безработица безработни
хора, които са разполагаем за работа, само че не търсят интензивно работа;недостатъчно заети лица, работещи на ненапълно работно време;хора, търсещи работа, само че не са незабавно налични.
Според Евростат тези групи, дружно с безработните, съставляват по този начин наречения „ непълен потенциал на пазара на труда “. Но в кои европейски страни работната мощ е недоизползвана?
В Европейски Съюз незадоволителният потенциал на пазара на труда е бил 11.7% през второто тримесечие на 2025 година Това число съчетава 5.8% безработица, 2.6% хора, които са разполагаем за работа, само че не търсят интензивно работа, 2.4% незадоволителна претовареност и 0.9% от тези, които търсят работа, само че не са незабавно налични.
В 33 европейски страни незаетостта на пазара на труда варира от 5.1% в Полша до 25.8% в Турция, което се откроява като изключение. Двете скандинавски страни, Финландия (19.5%) и Швеция (18.8%), се подреждат измежду първите три, следвани от Испания (18.6%).
Тази „ скрита безработица “ е висока и в Босна и Херцеговина (17.1%), Франция (15.4%) и Италия (15%).
Полша (5.1%), Словения (5.3%), Малта (5.4%) и България (5.5%) записват най-ниските равнища на незаетост на пазара на труда в Европа.
Сред четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз, Германия има най-ниската незаетост на пазара на труда (7.8%) – единствената под междинното за Европейски Съюз. Другите три – Франция, Италия и Испания – са в горния клъстер, с равнища 15% или повече.
Четирите променливи, които съставляват общият индикатор на незаетостта на пазара на труда, може леко да се разграничават в другите страни в базата данни на Евростат заради закръгляване, а в някои случаи и заради сезонни корекции.
Двигатели на разликите в незаетостта сред страните
Доротея Шмит-Клау, началник на отдела за претовареност, пазар на труда и младежи в МОТ в Женева, изясни, че четири съществени фактора обуславят забележителните разлики в незаетостта на пазара на труда в другите европейски страни.
Един от тях са непрекъснато високите равнища на безработица, които обезкуражават хората да търсят работа. Често те не се доверяват на системата, с цел да им помогне да намерят подобаваща работа.
Десетилетия висока безработица сътвориха чувството, че търсенето е безсмислено. Когато хората имат вяра, че има малко шансове да намерят подобаваща работа, те постоянно стопират да търсят, даже в случай че към момента желаят и могат да стартират работа “, сподели тя.
Друг фактор са неефективните системи за поддръжка, като да вземем за пример лимитираните благоприятни условия за фамилни грижи и потискащите обществени правила.
Това изяснява огромна част от разликата във връзка с присъединяване на работната мощ сред северноевропейските страни и южноевропейските “, сподели тя.
Следващата допустима причина е неналичието на висококачествени работни места и позиции, които дават отговор на стремежите и потребностите на търсещите работа.
В допълнение към това, несъответствията сред търсените и предлаганите умения могат да останат преграда даже за служащите, които влагат в образованието и образованието си.
Те трябваше да схванат прекомерно късно, че уменията им не подхождат на това, което търсят предприятията, което е сериозна причина да се откажат от вярата “, сподели Шмит-Клау.
На разположение за работа, само че не търсят интензивно: Защо?
След безработните, вторият по значимост фактор за спада на пазара на труда в Европейски Съюз са тези, които са разполагаем за работа, само че не търсят интензивно. Тази група демонстрира обилни вариации в другите страни, вариращи от едвам 0.3% в Чехия до 12.3% в Турция.
Турция е единствената страна, където делът на хората, които са разполагаем за работа, само че не търсят, надвишава % на безработица (8.6%).
Този % е относително висок и в Италия (6.6%) и Швеция (4.4%). За разлика от това, в Испания той е единствено 2.8%, макар че Испания има най-високия % на безработица в Европейски Съюз.
Непълно заети лица, работещи на ненапълно работно време
По-високите равнища на ненапълно заети лица, т.е. работещи на ненапълно работно време, също способстват доста за общия спад на пазара на труда в няколко страни. Нидерландия (5.1%), Финландия (4.8%) и Ирландия (4.7%) образуват челната тройка, само че делът е над 4% и в Швейцария, Турция и Испания.
Една трета от спада се дължи на безработицата в четири страни
Безработицата съставлява почти една трета от общия спад на пазара на труда в четири страни: Нидерландия и Турция (и двете по 33%), и Ирландия и Швейцария (36%). Това допуска, че има доста огромен брой хора без работа, с изключение на тези, обхванати от равнищата на безработица, което акцентира смисъла на разглеждането на данните за спада.
безработица пазар на труда скрита безработица безработни
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ