Разлом в НАТО: Искането на Тръмп за Ормуз раздели съюзниците
Към средата на март 2026 година обстановката към Ормузкия пролив е извънредно напрегната, откакто военният спор сред САЩ/Израел и Иран докара до фактическото затваряне на основния воден път. Това основава съществени проблеми за световната стопанска система, изключително за страните в Европейски Съюз, които са изключително уязвими към борсовите цени при доставките на нефт и природен газ. Ормузкият пролив е основен маршрут, през който минават към 20% от международния нефт, и неговото затваряне води до внезапно повишаване на цените на силата, надхвърлящи 100-105 $ за барел. Това състояние въздейства неподходящо освен на цените на горивата, само че и на индустриалните разноски в Европа, което може да докара до повишение на инфлацията и до закъснение на икономическия напредък.
Натискът на Тръмп и съмненията в Европейски Съюз
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп предизвести страните от НАТО, че ги чака " доста неприятно бъдеще ", в случай че не поддържат напъните на Вашингтон да отвори Ормузкия пролив. Идеята на Тръмп е страните да се включат в обезапасяването на протока със своя техника и конвои. Американският водач изрази тази позиция в изявление за в. " Файненшъл таймс ", като прикани интернационалните съдружници, в това число страни от Европейски Съюз, да изпратят военни кораби, с цел да обезпечат отварянето на протока.
Въпреки натиска, настояването на Тръмп за директна военна коалиция все още не се извършва в истинския му тип от множеството европейски страни.
Върховният представител по външната политика и сигурност Кая Калас съобщи преди съвещанието на министрите на външните работи в Брюксел, че е разговаряла с генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш по въпроса.
Калас означи, че затварянето на протока е проблем както за доставките на горива в Азия, по този начин и за повишението на пазарните им цени, само че има и друго, още по-опасно следствие: " Това също е и проблематично за торовете. Ако има дефицит на торове тази година, ще има и липса на храна през идната ".
Вместо предлагането на Тръмп министрите на външните работи на Европейски Съюз обмислят разширение на личната си военноморска задача Aspides (първоначално ориентирана към отбраната на комерсиалните кораби против хутите в Червено море) към Ормузкия пролив.
" Въпросът е дали страните членки ще имат волята в действителност да употребяват тази задача. Ако в действителност желаеме сигурност в този район, ще е по-лесно да прилагаме задачата, която към този момент имаме в района, евентуално с леки промени. Имаше диалози в обединението на искащите по този мотив, само че би трябвало да забележим и кой е най-бързият метод да осигурим отварянето на Ормузкия проток. Но, както виждате, не е елементарно ".
По мотив заканите на американския президент Доналд Тръмп, че страните от НАТО ги чака доста неприятно бъдеще, в случай че не оказват помощ за отварянето на Ормузкия проток, Калас акцентира, че това е отвън сферата на деяние на Алианса.
Позиции на страните членки на Европейски Съюз: За и Против
Според информация от разнообразни източници, позициите на страните по отношение на настояването на Тръмп са разграничени. Берлин публично отхвърли присъединяване в задача за „ отваряне “ на протока. Германският министър на защитата Борис Писториус съобщи, че страната ще търси дипломатическо решение и изключи военна интервенция. Външното министерство изрази песимизъм, че разширението на задачата Aspides ще докара до повече сигурност.
Вадефул съобщи, че е гледа скептично на евентуалното разширение на задачата Aspides на Европейски Съюз в Ормузкия пролив. Той съобщи, че задачата за подкрепяне на прекосяването на търговски транспорти през Червено море " не е ефикасна ". " И по тази причина съм доста песимистичен, че разширението на Aspides в Ормузкия пролив би подсигурило по-голяма " сигурност ", сподели той.
Премиерът на Англия Киър Стармър съобщи, че Обединеното кралство няма да бъде въвлечено в „ по-широка война “ и акцентира, че всяка задача не би трябвало да бъде под егидата на НАТО.
Италия изрази позиция, че задачата в Червено море би трябвало да се ускори там, където е, а не да се пренасочва към Ормуз.
Франция е умерено „ За “ засилено наличие. Париж изпрати два спомагателни кораба в района, с цел да укрепи Aspides, само че остава внимателна във връзка с пряк спор с Иран.
Дания изрази подготвеност да прегледа опцията за принос към сигурността в района.
И страни отвън Европейски Съюз - Япония и Австралия, непосредствено отхвърлиха апела на Тръмп за изпращане на военни кораби за конвой.
Основни спънки и бъдещи стъпки
Основните спънки пред осъществяването на настояванията на Тръмп включват боязън от ескалация на спора. Европейските водачи се притесняват, че изпращането на военни кораби за „ отблокиране “ на протока може да ги направи цел на офанзиви от Иран и да ги въвлече в пълномащабна война. Освен това, смяната на мандата на интервенция Aspides изисква единогласие измежду страните членки на Европейски Съюз, което сега наподобява малко евентуално при позицията на Германия.
В подтекста на настоящата обстановка, Европейски Съюз преглежда вид за „ Security Architecture “ (архитектура на сигурността) и договаряния със прилежащи страни от Залива, с цел да откри решения, които да обезпечат сигурността на морските направления и да минимизират икономическите последствия от затварянето на Ормузкия пролив, до момента в който цените на петрола надвишават 100-105 $ за барел поради блокадата
Ситуацията към Ормузкия пролив остава сериозна, а настояването на Тръмп за военна интервенция не получи утвърждение от множеството европейски страни. Затварянето на протока основава съществени опасности за световната стопанска система и слага под въпрос бъдещето на интернационалната сигурност. Европейски Съюз ще би трябвало да откри уравновесен метод, който да обезпечи сигурността на морските направления, без да се въвлича в спор с Иран.
