20 юли 1877 г. Първата атака на Плевен
На 19 и 20 юли, 1877 година в хода на Руско-турската война от 1877-78 година, съветските войски организират първата офанзива против Плевен, поставяйки началото на най-паметната за съвременниците на войната интервенция .*
Това напомня във " Facebook " Александър Стоянов.
Битката за Плевен се трансформира в епопея, само че по всички правила на военното изкуство, тя в никакъв случай не трябваше да се състои. На 15-ти юли руснаците завладяват Никопол и елементи от техния Западен отряд настъпват на югозапад към основната цитадела Плевен. Целта им е да завземат града и да подсигурят надзор върху пътищата към него, блокирайки опцията на османските сили да настъпят към Централна Мизия. Задачата на Западния отряд кардинално е да блокира османските войски ситуирани в днешна Северозападна България, изолирайки ги в региона към Видин.
За страдание този проект се проваля още в самото си начало, заради цялостния крах на Западния отряд да придивижи своя авангард за уверено нахлуване по заложените посоки. Разстоянието от Никопол до Плевен (40 км), се покрива за цели 4 дни при междинна скорост от 10 км дневно.
Междувременно, командирът на Видинския гарнизон - Осман паша, получавайки уведомление за десанта при Свищов, активизира наличните си сили и стартира интензивен марш в посока Никопол. Планът му е да не позволява руснаците да разпрострат своето нахлуване и да притисне западния им фланг до приемане на нужните подкрепления. Само за 6 дни, османските сили покриват 200 км разстояние и на 19-ти заемат позиции към Плевен, изпреварвайки руснаците с няколко основни часа.
Освен това, войските на Осман паша са два пъти по-многобройни от съветските - пашата съумява да събере към 17 000 бойци, против към 8600 от съветска страна. Трагикомедията продължава с цялостна мощ, защото и двете страни не са наясно за числеността на съперника. Това води до абсурд - два пъти по-малобройните съветски сили, уверени, че се борят единствено с плевенския гарнизон, нападат смело вражеските позиции. Османците, сигурни че против тях е цяла вражеска войска, остават в пасивна защита против доста по-малочисления зложелател.
Боевете приключват на 20-ти юли с към 2000 убити и ранени от всяка страна (руските загуби са по-големи - ок. 2600 - б.а.), без да бъде излъчен безапелационен победител. Сражението е безспорен триумф за Осман паша, само че поради действителното равновесие на силите, фактът че не разгромява по-малобройния съперник може да се третира като боен неуспех.
Разбитите съветски войски се изтеглят за прегрупиране и изчакване на подкрепления. По този метод на фронта пред Западния отряд се заформя патова обстановка, която ще продължи и през идващите два месеца, с неуспеха на Втората офанзива на Плевен (30 юли) и Третата офанзива на Плевен (7-12 септември)
Най-популярният баталист на войната - Василий Верешчагин ни оставя платното " След борбата " като печално увещание за неуспеха на съветските войски.
*Днес сме привикнали да свързваме боевете на Шипка с най-ясен облик на войната, само че за хората през 1877-78 година обсадата на Плевен остава най-важното стълкновение от битката сред Русия и Османската империя.
