През 2022 г. жертвите на домашно насилие са се увеличили 4 пъти
Към май месец предходната година жертвите на домашно принуждение са били над 1700, от които 409 деца, останалите са дами. Това е четири пъти по-голямо нарастване на жертвите на домашно принуждение по отношение на жертвите през 2021 година Това сподели по Българска национална телевизия юристът по фамилно право Райна Аврамова.
" Необходима е сериозна законодателна стратегия, би трябвало да се прегледат всички текстове в закона за отбрана от домашното принуждение, има направен законопроект. Някои от текстовете са ревизирани, с което не съм напълно съгласна ".
По думите ѝ полемиката към законопроекта поражда, тъй като някои от текстовете в него към този момент са променени, а други занапред би трябвало да се трансформират.
" Трябва да вземем за пример да се огледа събитието, че не е наложително ти да съжителстваш на брачен начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в фамилното жилище. При тях е фамилно, тъй като има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи даже сред сътрудници, които са във фактическа връзка, само че не съжителстват на брачен начала ".
За да бъде ефикасен законът, както потърпевшият, по този начин и причинителят би трябвало да бъдат задължавани да посещават профилирани стратегии за психическа помощ, съобщи адв. Аврамова.
" Трябва да се работи и с потърпевшото лице, тъй като от време на време жертвите страдат от така наречен стокхолмски синдром ".
Към момента едвам към 1% са случаите, в които съдът постановява навестяване на профилирани стратегии за психическа помощ, сподели Аврамова. На въпрос би трябвало ли да има " указател на насилниците " тя отговори, че има и други способи те да бъдат проследявани, да вземем за пример посредством бюрата по съдимост и делата против такива хора.
" Жертвите се обръщат освен към НПО-та, те се обръщат и към публицисти. Очевидно жертвите или се тормозят да сезират съда и органите на полицията или считат, че могат да получат подпомагане по различен метод ".
Тя изясни, че когато една молба за издаване на ограничаваща заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът би трябвало да издаде заповед въз основата на декларация.
" Има и случаи, когато се подават такива молби без да има същинска заплаха, а да се употребяват като неподходящо събитие в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е мъчно да преценяват, когато имат единствено молба за издаване на заповед и единствено декларация от жертвата ".
" Необходима е сериозна законодателна стратегия, би трябвало да се прегледат всички текстове в закона за отбрана от домашното принуждение, има направен законопроект. Някои от текстовете са ревизирани, с което не съм напълно съгласна ".
По думите ѝ полемиката към законопроекта поражда, тъй като някои от текстовете в него към този момент са променени, а други занапред би трябвало да се трансформират.
" Трябва да вземем за пример да се огледа събитието, че не е наложително ти да съжителстваш на брачен начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в фамилното жилище. При тях е фамилно, тъй като има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи даже сред сътрудници, които са във фактическа връзка, само че не съжителстват на брачен начала ".
За да бъде ефикасен законът, както потърпевшият, по този начин и причинителят би трябвало да бъдат задължавани да посещават профилирани стратегии за психическа помощ, съобщи адв. Аврамова.
" Трябва да се работи и с потърпевшото лице, тъй като от време на време жертвите страдат от така наречен стокхолмски синдром ".
Към момента едвам към 1% са случаите, в които съдът постановява навестяване на профилирани стратегии за психическа помощ, сподели Аврамова. На въпрос би трябвало ли да има " указател на насилниците " тя отговори, че има и други способи те да бъдат проследявани, да вземем за пример посредством бюрата по съдимост и делата против такива хора.
" Жертвите се обръщат освен към НПО-та, те се обръщат и към публицисти. Очевидно жертвите или се тормозят да сезират съда и органите на полицията или считат, че могат да получат подпомагане по различен метод ".
Тя изясни, че когато една молба за издаване на ограничаваща заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът би трябвало да издаде заповед въз основата на декларация.
" Има и случаи, когато се подават такива молби без да има същинска заплаха, а да се употребяват като неподходящо събитие в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е мъчно да преценяват, когато имат единствено молба за издаване на заповед и единствено декларация от жертвата ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ