Огнян Минчев: Глобализацията изостри конфликтите между статукво и промяна в повечето общества
" Към края на 20 век имахме оптимистична визия за развиването на демокрацията. В края на 80-те години се състояха поредност нежни революции. Победоносната вълна от демократизация Фукуяма назова завършек на историята. Нещата обаче се оказаха по-сложни. Глобализацията породи рецесия на държавността ", разяснява пред политологът доцент Огнян Минчев.
" В рамките на глобализацията имаме дълбока рецесия на националната държавност, суверенитетът на страната бива внезапно сведен от световните стопански процеси. Националната страна значително е лимитирана да практикува национална еднаквост ", разясни Минчев.
" Глобализацията породи рецесия на държавността, отсам и на демократичната държавност и се сложи въпросът допустима ли е световна народна власт ", посочи той.
По думите му глобализацията е довела до всеобщност на пазара и общуването, само че не и до световни институции, а това е структурна рецесия на демокрацията.
" Глобализацията изостри споровете сред статукво и смяна в множеството общества. Тази поляризация, която следим на всички места, като стартираме през Съединени американски щати и стигнем до самата България, се поражда от динамичността на самата смяна и разделянето на обществото във връзка с смяната ", счита Минчев.
Политологът регистрира възходящ спор сред разнообразни интернационалните сили, насочени към разнообразни позиции – от една страна преобладаващата демократична визия в ръководството на Запада, а от друга - усилване на традиционалиско-консервативните ориентации, които се стремят да запазят обществата от прекомерно огромните промени.
" Информационната лавина, която върви с световните технологии за обработка на информацията, основава големи удобни благоприятни условия за манипулиране на осведомителния поток в интерес на избрани политически тактики за предишното и бъдещето ", означи още в разбора си Огнян Минчев.
Той подчертава върху разделянето на обществата на два лагера – прогресистки – на тези, които бързат да влязат в един нов свят, и " другата половина " – на публични и политически придвижвания, които отхвърлят " неразумността на тази динамична смяна и са фокусирани върху опазване на обичайна просвета и обичайното положение на обществото ".
" Това ще се окаже политическото разделяне на 21 век ", акцентира доцент Минчев.
" Няма империя, която оцелява в изискванията на международна рационализация ", съобщи политологът.
Според него " опитите да се конструират империи " в нашата актуалност са " нелепи ".
" В рамките на глобализацията имаме дълбока рецесия на националната държавност, суверенитетът на страната бива внезапно сведен от световните стопански процеси. Националната страна значително е лимитирана да практикува национална еднаквост ", разясни Минчев.
" Глобализацията породи рецесия на държавността, отсам и на демократичната държавност и се сложи въпросът допустима ли е световна народна власт ", посочи той.
По думите му глобализацията е довела до всеобщност на пазара и общуването, само че не и до световни институции, а това е структурна рецесия на демокрацията.
" Глобализацията изостри споровете сред статукво и смяна в множеството общества. Тази поляризация, която следим на всички места, като стартираме през Съединени американски щати и стигнем до самата България, се поражда от динамичността на самата смяна и разделянето на обществото във връзка с смяната ", счита Минчев.
Политологът регистрира възходящ спор сред разнообразни интернационалните сили, насочени към разнообразни позиции – от една страна преобладаващата демократична визия в ръководството на Запада, а от друга - усилване на традиционалиско-консервативните ориентации, които се стремят да запазят обществата от прекомерно огромните промени.
" Информационната лавина, която върви с световните технологии за обработка на информацията, основава големи удобни благоприятни условия за манипулиране на осведомителния поток в интерес на избрани политически тактики за предишното и бъдещето ", означи още в разбора си Огнян Минчев.
Той подчертава върху разделянето на обществата на два лагера – прогресистки – на тези, които бързат да влязат в един нов свят, и " другата половина " – на публични и политически придвижвания, които отхвърлят " неразумността на тази динамична смяна и са фокусирани върху опазване на обичайна просвета и обичайното положение на обществото ".
" Това ще се окаже политическото разделяне на 21 век ", акцентира доцент Минчев.
" Няма империя, която оцелява в изискванията на международна рационализация ", съобщи политологът.
Според него " опитите да се конструират империи " в нашата актуалност са " нелепи ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ