Средновековната мода през Х-ХІІ вв.
Към Х век в Западна Европа горната мъжка и женска дреха носела едно и също наименование – „ блио “.
Дамското блио трябвало да приляга компактно към тялото, с цел да наподобява то нежно и грациозно. Блиото се състояло от 2 елементи: горната туника с кръговиден изрез към шията стигала до бедрата, където се прикрепвала към пола, която била на ситни плисета и се спускала чак до самата земя.
Те се шиели от два разнообразни материала. За туниката най-често се употребила тънка муселинова тъкан или копринен креп. Шлейфът на полата от време на време бил закрепван на гърба. Блиото се прошнуровало плътно върху гърба или от двете страни на бедрата.
Постепенно деколтето на туниката ставало все по-дълбоко, при него се появил непряк прорез, именуван „ армиго “. Временните ръкави, пришити или завързани с шнурчета, разрешавали да се види част от голата ръка на дамата. Средновековните текстовете постоянно акцентират чувствения темперамент на тази панорама. Трубадурът Аманеу де Сескас поучава слугините да носят игли със себе си, с цел да могат постоянно „ да зашиват своите господарки “ – т.е., да пришиват към туниката ръкавите, които вечер се отпаряли, с цел да бъде съблечена дрехата. В доста средновековни истории се споделя по какъв начин дамата възнаграждавала рицар за неговата героизъм, като му подарявала собствен ръкав.
До средата на XII век женските колани играели чисто декоративна роля. Правели ги основно от усукани шнурове – копринени, вълнени или ленени. По-късно почнали да създават коланите от кожа и тънки железни плочки, като в краищата си имали художествено направени фигурки.
Мъжкото блио последователно се удължавало, постоянно стигало до земята и дружно с заплаща метяло праха по пътя. В такава дреха можело да се върви единствено постепенно. Горната на част на блиото се стеснявала, а разширяващите се надолу поли били набрани в ситни плисета. Украсените с бродерия елементи към шията и по ръкавите си съперничели по лукс.
Нов детайл в костюма на благородника била „ кота “-та, което се носела под блиото. „ Кота “ представлявала къса туника с ръкави, които компактно обхващали ръката до китката.
Ръкавите на самото блио можело да бъдат дълги и разширяващи се надолу, необятни в лактите или, в противен случай – тесни и прилепващи. Онези, които достигали до лакътя, постоянно имали камбановидна фора и падали надолу – това била новата присъща мода на мъжкия костюм.
Под котата се носела риза от лека материя с фини плисета. Тя била дълга, от време на време до самия под, и се показвала отдолу под блиото.
Плащът представлявал цяло парче плат без ръкави и се увивал свободно към тялото. Намятал се върху раменете, като се задържал там с връв, прокаран по горния му край. Днес точно плащът, развяващ се зад препускащ конник, е един от знаците на Средновековието, които най-често се употребяват в киното.
В южните френски градове, където на всяка крачка и до през днешния ден има следи от тогавашното римско ръководство, шивачите, както и скулпторите, които извайвали светците в романските катедрали, непрекъснато имали пред очите си образци за античната грациозност.
В края на XI и началото на XII век на мода били затворените обувки без токове, направени от мека боядисана или позлатена кожа, постоянно украсени с пошивки; тези обувки се прикрепвали към глезена с връзки. Най-скъпи и елегантни били обувките от кордовска кожа; в испанския град Кордова имало даже корпорация на занаятчии, профилирани извънредно в работата с кордовска кожа, която изисквала висока подготовка.
Около 1140 година нормандският историк Ордерик Виталий се възмущава от хрумването на Анжуйския граф, който, желаейки да скрие минусите на краката си, изкривени и деформирани от доста мазоли, наредил да му бъдат направени специфични обувки с дълги заострени носове. Тази модата скоро заляла цяла Западна Европа.
Ето какво написа по този мотив Виталий: „ Обущарите вършат обувки, които наподобяват на опашки на скорпиони. Народът назовава тези обувки „ носови “. Досега се носеха обувки със заоблени носове, които седяха добре на крайници и с тях се усещаха добре както миряните, по този начин и духовниците. Сега миряните безсрамно се фръцкат с неприлични дългоноси обувки, свидетелстващи за покварата на техните нрави “.
