Н. Лонгрич: Въпросът не е дали ще изчезнем като вид, а кога …
Към Част 1 – ТУК. Въпросът не е дали ще изчезнем като тип, а по кое време …Ние също сме генералисти. Видовете, претърпели метеорита, убиващ динозаврите, рядко разчитат на един единствен хранителен източник.Те са всеядни бозайници или хищници, като алигатори и месоядни костенурки, които ядат каквото и да било. Хората изяждат хиляди скотски и растителни типове. В взаимозависимост от това, което е разполагаем, ние сме тревопасни, рибоядни, месоядни, … всеядни.Но, най-важното е, че се приспособяваме за разлика от всеки различен тип, посредством научени държания, опит и просвета, а не с ДНК. Ние сме животни, бозайници сме, само че сме странни и специфични бозайници. Ние сме разнообразни.
Дали е допустимо да изчезнем изцяло …?Вместо да употребяват генерации, с цел да трансформират гените си, хората употребяват просветеност, просвета и принадлежности, с цел да приспособяват държанието ни след години или даже минути. На китовете да вземем за пример, са били нужни милиони години, с цел да се развият заострени зъби.В хилядолетия, хората са измислили лодките и риболова. Културната еволюция изпреварва даже вирусната еволюция. Вирусните гени се развиват след дни, само че лишава секунда да помолите някой да си измие ръцете.
Културната еволюция е освен по-бърза от генетичната еволюция, само че е и по-различна. При хората естественият асортимент основава животно, способно на образован дизайн, което не се приспособява сляпо към околната среда, а умишлено го преобразува съгласно своите потребности.Конете еволюирали със смилащи кътници и вътрешности, които им разрешават да се хранят с растения. Хората „ опитомявали “ растенията, по-късно прочиствали гори за посеви. Гепардите развили скорост, с цел да преследват плячката си. Хората развъждали крави и овце, които не бягат.Четете още: Снегът на италианските Алпи се оцветява в розовоТолкова неповторимо приспособими сме, че даже можем да преживеем всеобщо изгубване. Ако се появи действителна опасност от удар с метеорит, хората евентуално биха могли да натрупат задоволително храна, с цел да преживеят години на мраз и мрачевина, спестявайки огромна част или по-голямата част от популацията.Дългосрочните сривове, като ледникови столетия, могат да причинят необятно публикувани спорове и сривове на популацията, само че цивилизацията ни евентуално би могла да оцелее.Но, от време на време тази адаптивност ни прави нашите най-лоши врагове, прекомерно умни за нашето положително. Промяната на света от време на време значи смяна към по-лошо. Създаване на нови рискове: нуклеарни оръжия, замърсяване, пренаселване, климатични промени, пандемии.Светът ни е „ обвързван “. Нашата световна цивилизация е измислила способи да се поддържа. Хората в едната част на света могат да обезпечат храна, пари и обучение на уязвимите хора другаде. Но, взаимовръзката и взаимозависимостта също основават уязвимости.Международната търговия, пътуванията и връзките свързват хората по целия свят. Например, финансовите „ хазартни игри “ на Уолстрийт унищожават европейските стопански системи, насилието в една страна вдъхва смъртоносен екстремизъм от другата страна на земното кълбо, вирус се популяризира, с цел да заплаши живота и поминъка на милиарди.Това допуска стеснен оптимизъм. Хомо сапиенс към този момент са претърпели над 250 000 години ледникови столетия, изригвания, пандемии и международни войни. Лесно бихме могли да оцелеем още 250 000 години или, по-дълго.Песимистичните сюжети могат да бъдат естествени или човешки бедствия, водещи до необятно раздробяване на публичния ред, даже цивилизация и загуба на по-голямата част от човешкото население – тъмен, пост-апокалиптичен свят. Дори и по този начин, хора, евентуално биха оживели.Дали хората ще оцелеят през идващите три или триста хиляди години …? А дали е допустимо да изчезнем изцяло …?
Дали е допустимо да изчезнем изцяло …?Вместо да употребяват генерации, с цел да трансформират гените си, хората употребяват просветеност, просвета и принадлежности, с цел да приспособяват държанието ни след години или даже минути. На китовете да вземем за пример, са били нужни милиони години, с цел да се развият заострени зъби.В хилядолетия, хората са измислили лодките и риболова. Културната еволюция изпреварва даже вирусната еволюция. Вирусните гени се развиват след дни, само че лишава секунда да помолите някой да си измие ръцете.
Културната еволюция е освен по-бърза от генетичната еволюция, само че е и по-различна. При хората естественият асортимент основава животно, способно на образован дизайн, което не се приспособява сляпо към околната среда, а умишлено го преобразува съгласно своите потребности.Конете еволюирали със смилащи кътници и вътрешности, които им разрешават да се хранят с растения. Хората „ опитомявали “ растенията, по-късно прочиствали гори за посеви. Гепардите развили скорост, с цел да преследват плячката си. Хората развъждали крави и овце, които не бягат.Четете още: Снегът на италианските Алпи се оцветява в розовоТолкова неповторимо приспособими сме, че даже можем да преживеем всеобщо изгубване. Ако се появи действителна опасност от удар с метеорит, хората евентуално биха могли да натрупат задоволително храна, с цел да преживеят години на мраз и мрачевина, спестявайки огромна част или по-голямата част от популацията.Дългосрочните сривове, като ледникови столетия, могат да причинят необятно публикувани спорове и сривове на популацията, само че цивилизацията ни евентуално би могла да оцелее.Но, от време на време тази адаптивност ни прави нашите най-лоши врагове, прекомерно умни за нашето положително. Промяната на света от време на време значи смяна към по-лошо. Създаване на нови рискове: нуклеарни оръжия, замърсяване, пренаселване, климатични промени, пандемии.Светът ни е „ обвързван “. Нашата световна цивилизация е измислила способи да се поддържа. Хората в едната част на света могат да обезпечат храна, пари и обучение на уязвимите хора другаде. Но, взаимовръзката и взаимозависимостта също основават уязвимости.Международната търговия, пътуванията и връзките свързват хората по целия свят. Например, финансовите „ хазартни игри “ на Уолстрийт унищожават европейските стопански системи, насилието в една страна вдъхва смъртоносен екстремизъм от другата страна на земното кълбо, вирус се популяризира, с цел да заплаши живота и поминъка на милиарди.Това допуска стеснен оптимизъм. Хомо сапиенс към този момент са претърпели над 250 000 години ледникови столетия, изригвания, пандемии и международни войни. Лесно бихме могли да оцелеем още 250 000 години или, по-дълго.Песимистичните сюжети могат да бъдат естествени или човешки бедствия, водещи до необятно раздробяване на публичния ред, даже цивилизация и загуба на по-голямата част от човешкото население – тъмен, пост-апокалиптичен свят. Дори и по този начин, хора, евентуално биха оживели.Дали хората ще оцелеят през идващите три или триста хиляди години …? А дали е допустимо да изчезнем изцяло …?
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ