Днес се навършват 20 години от зловещата катастрофа на Мир, която само по чудо не уби космонавтите на борда
Към 25-ти юни 1997 година на борда на съветската орбитална станция “Мир ” живеят космонавтите на Русия Василий Циблиев и Александър Лазуткин, както и астронавтът на НАСА Майкъл Фоул. На този ден тримата претърпяват злокобна злополука, която едвам не им коства живота.
Василий Циблиев би трябвало да извърши комплицирана процедура, която цели да потвърди опцията за съединяване на товарния транспортен съд “Прогрес МС-34 ” без да се разчита на автоматизираните му системи за стиковка. Космонавтът поема контрола на кораба от вътрешността на “Мир ” и единственото, на което се доверява, е облик на видеоекран. Но това е сложна задача – наблюдаването единствено на показаното от екрана може да заблуди космонавта за действителната скорост, с която “Прогрес МС-34 ” се движи. Циблиев подава команда за запалване на спирачните ракетни мотори, само че към този миг “Прогрес МС-34 ” се придвижва прекомерно бързо. Като резултат корабът се сблъсква първо със слънчевите панели на модула “Спектър ” на “Мир ”, а по-късно се забива в радиаторите и пробива самата конструкция на модула. Започва разхерметизиране.
Като по знамение космонавтите незабавно схващат от кое място идва приключването на въздух и излиза наяве, че единственият метод за избавяне на станцията е уединяване на модула “Спектър ” от останалата част на комплекса. Проблемът е, че през годините сред “Спектър ” и другите модули са прекарвани голям брой кабели и шлюзовете сред тях не могат да се затворят толкоз бързо. Хладнокръвието на Циблиев и Лазуткин им оказва помощ в този миг – единствено след малко блуждаене те съумяват да намерят инструментите си и прерязват кабелите. Модулът “Спектър ” е изолиран, само че по време на избавителната интервенция са прерязани и захранващите кабели. През идващите седмици електричеството на борда на “Мир ” стига единствено за поддържането на най-критичните системи.
В рамките на две извънбордови действия през август и октомври съветските космонавти съумяват още веднъж да свържат слънчевите панели на “Спектър ” към електрическата мрежа и с помощта на тях е наред възобновена мощността до 70% спрямо тази отпреди повредата. За страдание самата конструкция на “Спектър ” се оказва непоправимо повредена. Модулът остава ненаселен до извеждането на “Мир ” от орбита през 2001-ва.
Няма спор, че 1997-ма година е съдбовна за космонавтиката. Сблъсъкът на “Прогрес М-34 ” с “Мир ” е единствено един от можеството проблеми, които връхлетяват орбиталната станция в границите на напълно къс интервал. Едва няколко месеца по-рано (през февруари) екипажът на съветската станция е трябвало да премине през друга изправяща на нокти обстановка – пожар на борда. А пък броени дни по-късно, на 4-ти юли 1997-ма, на Марс каца роботизираната станция “Марс Патфайндър ” с първия в историята на космонавтиката самоходен уред – марсохода “Съджърнър ”. Успехите в региона на роботизираната космонавтика и несполуките в пилотираната дават началото на разгорещени диспути за смисъла от това да се изпращат хора в космоса, които не стихват до ден сегашен. Наистина, би трябвало ли да рискуваме живота на космонавти, в случай че роботите могат да учат задоволително дейно планетите от Слънчевата система?
Но макар че човек не е посещавал друго небесно тяло от 1972 година, когато е последната експедиция от стратегия “Аполо ” до Луната, пилотираната космонавтика продължава да съществува. На борда на “Международната галактическа станция ” понастоящем се организират неповторими опити, а Китай се готви да построи своя лична модулна орбитална станция, както и да изпрати свои астронавти до Луната. Очакваме през идните години най-сетне да потръгне и галактическият туризъм. Да, в предишното е имало доста повреди, само че те са неизменима част от галактическото развиване на човечеството. Дано най-накрая доживеем дълго чаканото бъдеще, както е планувано от фантастите.
