Калоян Методиев за Ценко Барев: Отиде си цяла епоха на земеделското движение
Калоян Методиев
На 104 годишна възраст умря доайенът на родните политици – Ценко Барев (р. 23.10.1919 в Трънско).
Бил е деен политически още преди 9 септември, задържан и осъждан. След 9.09 още веднъж задържан и бяга във Франция.
Докторантурата ми е за връзката сред възрастта и политиката. За написването й правех изявленията с доста хора занимавали се с политика от всевъзможни възрасти. Издирвах доста от останалите живи доайени и се срещах с тях – земеделци, комунисти, демократи, легионери, социалдемократи, политически затворници…. Срещите с тези старци бяха неповторимо прекарване.
Един от тях беше Ценко Барев. Видяхме се в офиса му на „ Патриaрха “ през зимата на 2010 година. Тогава е бил на 91 години. Изключително чист, подреден, подстриган, поддържан за възрастта си. Изключителна памет за дати, събития, хора.
Няма да описвам за политическата част на срещата, тъй като е дълга тематика. За 3 часа диалог Барев не спря да пуши лула и за една минута.
За доктората ми сподели в прав текст: „ Темата ти е идиотска “. По средата на диалог нещо превключи и ме попита, до момента в който за Н-ти път си тъпчеше лулата: „ Абе, ти да не си от Държавна сигурност? “.
Вероятно заради настойчивите ми опити да се придържаме към тематиката, а не към отклонения за лозето му в Корсика и последните проучвания по медицина на Цюрихския университет.
Интересна бе рецептата му за дългоденствие. Ето определени цитати (говореше по-стар български и съм запазил достоверния изказ):
„ Хигиената е извънреден фактор, голем, извънреден “
„ Хрането също. Туршиите с минимално количество сол. Много кисело млеко, сушена сланина и доста вода. “
„ Да има присъединяване в общите проблеми, контакт с хората, да дава себе си на останалите “
Говорехме доста и за книги, което се оказа споделена пристрастеност. Интересуваше се живо с изключение на от политика и от медицина и археология.
До 1972 е секретар на „ Българския народен комитет „ Свободна и самостоятелна България " (БНК) “, който сплотява част от българската политическа емиграция. Обясни ми, че до момента в който е бил там е получил 102 писма от Симеон II, само че не е дал отговор на нито едно.
На разлъка ми подари комплект от книгите си с подпис.
С него си отива дефинитивно цялата ера на земеделското придвижване от първата половина на ХХ век. Бог да го елементарни!
